site.btaКорабът „Титаник“ – възкръсва дигитално 40 години след откриването си

През 2025 г. се навършват 40 години от намирането на останките на кораба „Титаник“. Това се случва на 1 септември 1985 г., в 1:05 сутринта, 75 години след потъването му. Открит е на 3795 м дълбочина и 400 мили югоизточно от Нюфаундленд от океанографите Робърт Балард и Жан-Луи Мишел.

Сто и тринадесет години след катастрофата, проучванията за причините продължават. За тях разказва нов документален филм на „Нешънъл Джиографик“ и „Атлантик Продъкшънс“, съобщават Би Би Си и "Мейл онлайн", цитирани от БТА.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/868443-novo-3d-skanirane-na-titanik-razkriva-s-bezpretsedentna-yasnota-poslednite-mu-

Заглавието на филма е „Титаник: дигиталното възкресение“. В него са използвани 3D подводни сканирани изображения на компанията за картографиране в дълбоки води „Магелан“, чийто проект се реализиран преди две години. Създаден е прецизен модел на „Титаник“ – пълномащабен цифров близнак 1:1, който разкрива 3D структурата на потъналия кораб.  

Според ръководителя на изследването Джом-Ки Пек от Юнивърсити колидж в Лондон, „Титаник“ се е ударил само леко в айсберга. Но на него са останали пробойни с размерите на лист хартия, разположени в шест отсека по протежение на тесен участък от корпуса. 

„Тези малки отвори са разположени по цялата дължина на кораба. Така че водата от пробойните навлиза бавно, но сигурно във всички тези дупки и накрая отделенията са наводнени догоре и „Титаник“ потъва“, е позицията на Саймън Бенсън от Университета в Нюкасъл, цитиран в публикацията.

Какво разказват архивите на БТА за трагедията от 1912 г.? Любопитно е да се проследи дали съдържат нещо по-различно от стотиците информации за инцидента в интернет. Дали е възможно да е пропуснато нещо? 

Възползвам се от поставената от „Школа БТА“ задача да напиша материал за „Титаник“ и да потърся информация в новооткритата читалня на БТА. Достъпът до богатите архиви на агенцията е свободен.

Международните бюлетини от 1912 г. вече са дигитализирани, но на този етап не може да се търси по ключова дума. Прегледах изданията от април до края на юли 1912 г. и открих много публикации за „Титаник“. Усещането е невероятно. Като прозорец във времето. Продължих да следвам информацията в архива на електронните емисии на БТА, който започва след 1997 г. Материалите се увеличаваха.

Трагедията е вдъхновявала и продължава да провокира издаването на книги, документални и игрални филми, организирането на изложби и търгове за продажби на предмети от потъналия кораб, разходки до останките му и всякакви научни проучвания. 

Прочетох, че филмовата адаптация на историята на "Титаник“, в касовия хит на Джеймс Камерън от 1997 г., печели 11 награди "Оскар" и е сред най-успешните ленти в историята на киното. Че корабът „Титаник“ е смятан за чудо на инженерната мисъл на 20-ти век и е обявяван за „непотопяем“, с дължина 268 м и тежък над 46 329 т. 

Построен е в Белфаст, Ирландия, от компанията White Star Line и е най-големият кораб в света, когато тръгва на първото си плаване от Саутхемптън до Ню Йорк през април 1912 г. 

На 14 април, по време на пресичането на Северния Атлантически океан, „Титаник“ се сблъсква с айсберг и за часове потъва, като отнема живота на повече от 1500 души.

Трагедията шокира света, но какво казват архивите за причината за злополуката? Споменава се за липсата на достатъчно спасителни лодки, за бавната реакция на близките кораби след изпращането на спасителни сигнали, за високата скорост, с която се е движел кораба. Предавам информациите в автентичния им вид, защото носят времето, което трябва да се усети.

Първата публикация е от 2 април (или 15 април по нов стил). 

Кейпрейсъ, (островъ Нова-Земя), 2 априлъ. Параходъть „Титаникъ“ на компанията „Уадъ-Старъ Лайнъ“, се сблъскалъ въ недѣля вечерьта съ една ледена планина и чрѣзъ радиотелеграма поиска помощь. Скоро слѣдъ сблъскването параходътъ започналъ да потъва; пѫтницитѣ жене били спасени. Нѣколко спасителни кораби и параходитѣ „Олимпикь“ и „Виржиниянъ“ заминаха тутакси на помощь.

Ню-Йоркъ, 2 априлъ Параходътъ „Титаникъ“, който още при първото си пѫтуване е засѣдиалъ близо до Нова Земя, беше тръгналъ миналия понедѣлникъ отъ Саутхамтонъ. Той изпратилъ на три парахода радио телеграфически сигнали за помощъ, обаче, прѣдаването на сигналитѣ внезапно било прѣкѫснато. Въ „Титаникъ“, който е най-голѣмия параходъ въ свѣта, се намирали, при заминаването му, много извѣстни личности, между които и писательтъ Уилям Стедъ.

Ню-Иоркъ, 2 априлъ Компанията „Хуайтъ-Старъ Лайнъ“ допуща сега, че отъ 2000 пѫтница и екипажъ на потъналия параходъ „Титаникъ сѫ спасени вѣроятно само 675 души. Параходътъ „Олимпикъ“ съобщава съ радиотелеграма, че когато корабътъ „Карпатия“ стигналъ на разсѫмване до мѣстото на злополуката, намѣрилъ тамъ само лодки и развалини отъ потъналия параходъ. Повечето отъ спасеннтѣ пѫтници сѫ жени и дѣца.

На 6 април (18 април нов стил) е получено съобщение от Ню Йорк с информация за параходът „Карпатия“, който в 4 ч. сутринта е пристигнал, за да помогне.

„Единъ комитетъ, съставенъ отъ останалитѣ живи отъ „Титаникъ“, е изработилъ за пресата единъ рапортъ, споредъ който параходътъ „Титаникъ“ е билъ ударенъ въ недѣля 11 ч. 49 м. вечерьта отъ една ледена скала, която била открита много късно, слѣдъ констатирането на поврѣдитѣ била дадена заповѣдь да се пуснатъ въ морето лодки, снабдени съ спасителни пояси. Параходътъ потъналъ въ 2 часа 20 м. сутриньта. Дадени сѫ биле обикновенитѣ сигнали за помощь. Параходъть „Карпатия“ получилъ тѣзи сигнали къмъ полунощь и въ 4 часа сутрлньта пристигналъ на мѣстото на злополуката, кѫдѣто прибралъ съ всички грижи оставалитѣ живи. Броятъ на пасажеритѣ въ „Титаникъ“ е билъ 330 души въ първа класа; 320 въ втора; 750 въ третя и 940 личенъ съставъ. „Карпатия“ спасилъ 210 души отъ първа класа, 125 отъ втора; 100 отъ трета; 39 матрози; 96 келнери; 71 огняри и 4 офицери. Въ рапорта се изтъква, че спасителнитѣ лодки не били достатъчни, че липсвали обучени за служба въ лодкитѣ моряци и че броятъ на офицеритѣ билъ недостатъченъ.

… Параходътъ потѫваше бавно вслѣдствие механическитѣ приспособления за тая цѣль. По едно врѣме студена морска вода, проникнала прѣзъ една дупка откъмъ кормилото, причини експлозия, която направи на парчета парахода. Загинали има около 1700 души“, пише в дописка на агенцията от същата дата. 

В съобщение от Вашингтон, 8 април (20 април нов стил) се споменава пожар в каменовъглените изби на „Титаник“, в следствие на който въглищата били преместени. 

Вашингтонъ, 8 априлъ. Лица отъ екипажа на „Титаникъ“ заявяватъ, че въ каменовѫгленитѣ изби на парахода е имало пожаръ въ събота. Вѫглищата били отдалечени когато слѣдъ сблъскването съ ледената скала, въ избитѣ нахлули вода и ледени парчета.

Прѣградкитѣ на избитѣ, казватъ тѣ, не можаха да противостоятъ, защото липсваше противовѣсието на вѫглищата. Машиниститѣ били останали при помпитѣ и се удавили, а огаяритѣ веднага слѣдъ изчезването на „Титаникъ“ скочили въ морето и се спасили върху единъ салъ. Тѣ постоянно закачали съ лопатитѣ си трупове снабдени съ спаситолни пояси.

 В съобщение на Халифакс, Канада от 24 април (6 май нов стил), лекарят на кораба „Минна“ заявява, че причината за смъртта на повечето пасажери от „Титаник“ е студът. 

Лондонъ, 17 юлий. Излѣзе официално съобщение по анкетата на катастрофата ва „Титаникъ“. Сблъскването съ ледената планина се отдава на извънмѣрната бързина на парахода.

Според информация от застрахователната компания „Лойдс“, публикувана през 1912 г., на кораба за Америка са пътували 38 български гурбетчии. Съществуват предположения, че броят им надхвърля 50, защото имената на 8 от загиналите българи от село Гумощник, област Ловеч, изписани на паметник до град Троян, не фигурират в списъка на застрахователната компания.   

В бр. 193/28.08.1912 на „Държавен вестник“ е публикувано постановление на цар Фердинанд за отпускане на кредит от 5000 лв. на министъра на Външните работи и Изповеданията за завеждане на дело срещу компанията „Уайт Стар Лайн“ за обезщетения на семействата на загиналите български поданици при катастрофата с парахода „Титаник“, но бройка не е посочена. 

Какво се случва днес с останките на „Титаник“. През 2000 г. БТА публикува материал с информация за експедициите, които се извършват, и за неблагоприятния им ефект върху кораба, включително увреждането на палубата и наблюдателницата. 

През 2004 г. отново се хвърля светлина върху влошаване на състоянието. Робърт Балард, който открива кораба, започва експедиция, за да покаже ефекта не само на естествените причини, но и на многобройните гмуркания до парахода, като тези, започнали през 2000 г. 

Зачитам се в любопитните материали на БТА в електронния архив. В един се казва, че сигналът Ес О Ес е възприет на международна конференция, свикана три месеца след потъването на "Титаник". Въпреки легендата, че това са началните букви на три думи на английски:  "Спасете нашите души!", прозаичната истина е, че сигналът бил възприет, защото е кратък и лесно се различава - три точки, три тирета и пак три  точки.  

През 2002 г., вещите на Джон Гил, пасажер на  „Титаник“ са продадени на търг. Сред тях има позлатен ръчен часовник, чиито стрелки посочват часа на изчезването на кораба под водата – 3,21 ч. На търга били продадени 316 предмета, включително ценно меню от ресторанта в първа класа от 10 април 1912 г. – първият ден от пътуването, се казва в публикация на БТА от 14 април.

В Музея на науката в Лондон през 2003 г. са показани над двеста предмета от лайнера. Експонатите включват шишенца с все още ухаещи парфюми, бижута, банкноти, както и камбаната, с която екипажът е сигнализирал за катастрофата. В уреждането на изложбата е участвала тексаската компания Clear Channels Exhibition съвместно с RMS Titanic, Inc., която е извадила от водата над 6000 предмета от корабокрушението при шест експедиции от 1987 до 2000 г.

От „непотопимия кораб“, потънал още на първото си плаване, остават само отломките и историята му. Днес той е символ на недостижимото съвършенство и границите на напредъка.