site.btaАнастасия Димитрова, първата българска учителка в България

През май се навършват 184 години от създаването на първото у нас девическо светско училище. Информация по темата откриваме в бюлетин на „Вътрешна информация“ от 15 май 1960 г., където четем:

„Плевен, 15 май /БТА/. Вълнуващо тържество се състоя днес в Плевен по случай 120-годишнината от създаването на първото в страната девическо светско училище. Тържеството съвпада и със 145-годишнината от рождението на основателката на училището Анастасия Димитрова“, чието име то носи и сега…“

Коя е Анастасия Димитрова, която през 1841 г. поставя началото на светското девическо образование в България?  

Родена е на 12 май 1815 г. в Плевен, в бедно семейство на ковач и домашната прислужница на врачанския митрополит Агапий. Нейната будност и интелигентност прави силно впечатление на майката на епископ Агапий Евгения. Тя е радетелка на девическото образование и започва да покровителства младото момиче. 

 Изпраща я в Калоферския девически манастир, където четири години изучава първоначално славянски език, а след това гръцки, география, история, аритметика. Сред преподавателите ѝ са едни от най-видните български учители - Райно Попович и Брайко Хаджигенович.  

В книгата на н.с. д-р Михаил Грънчаров, която излиза през 2001 г. за историята на Плевен, директор тогава на Регионалния исторически музей, се казва, че идеята и средствата за отварянето на училището са на Врачанския епископ Агапий. Митрополитът бил известен с това, че изключително съдействал за разпространяването на нови български книги и в богослужението използва само български език.  Анастасия трябвало да се изучи и да поеме училището.  

Светското девическо училище се помещавало в килията при църквата „Св. Николай”.   Първоначално в него били записани 12 момичета. Анастасия полагала огромни усилия за да се пребори с предразсъдъците спрямо девическото образование. 

Броят на учениците бързо се увеличавал. Постъпвали момичета от Враца,  Ловеч, Троян и  Търново. След завършване на 3-годишното си обучение те на свой ред откривали девически училища по родните си места. 

През 1845 г. в девическото училище вече учели 90 момичета. Наричали учителката си „наставница Анастасия“, защото тя не само ги обучавала, но им давала и много други житейски знания.

Образователният процес бил по църковно-славянски книги и „взаимоучителния метод“ на Неофит Рилски /по-големите момичета обучават по-малките/. 

Наред с църковните предмети се преподавало и светски науки – история, география, граматика и аритметика.

Пионер на женското светско образование у нас, Анастасия Димитрова отдава 50 години от живота си на каузата на педагог, наставник и вдъхновител на девическото образование в България.

Единствената снимка на просветителката е направена на преклонна възраст в Йерусалим, където тя се е оттегля като монахиня в манастира „Св. Атон“ през 1894 г. Там приема името Анна. Четири година по-късно напуска този свят.