site.btaСтефан Тихов – носител на най-голямата награда в историята на българската фотожурналистика

Годината е 1972 г. Тя донася на фоторепортера на БТА Стефан Тихов най-голямата награда в историята на българската журналистика на световния фотоконкурс World Press Photo 1973 г.. Същата година БТА го изпраща като специален фоторепортер във Виетнам и така става първият български фотограф, отразяващ конфликта.

Наградената снимка е направена във Виетнам, в разгара на войната със САЩ. Тихов остава там 55 дни.  

Веднъж журналистите са въведени в зала, в която заварват петима американски войници. Млади момчета в затворнически костюми. Лицата им са бинтовани. Вижда се, че са тежко ранени. Самолетът им бил свален с ракета. Българинът вдига апарата и кадърът, който се запечатва на лентата, печели трета награда на най-престижния фотоконкурс „Уърлд пресфото“ - 1973 г. - в Амстердам и златен медал на изложбата „Интерпресфото ´72“ в София.

Първото отличие печели прочутата снимка на голите виетнамски деца, които бягат от подпаленото им с напалм село. Направена от репортер на АП.

След 1989 г. Тихов се преселва в Израел.

Дълги години работи като нощна охрана на една от внушителните стъклени сгради на крайбрежната улица в Тел Авив.

Снимките на Стефан Тихов

На 17 август е роден оперният певец Никола Гюзелев (1936 - 2014).

През 1958 г. Никола Гюзелев завършва Художествената академия със специалност живопис. От 1955 г. започва да учи пеене при оперния певец Илия Йосифов (тенор), а от 1960 г. - при баритона Христо Бръмбаров. Докато следва, участва като солист в Академичния хор „Георги Димитров" и в Ансамбъла за песни и танци при МВР. От 1960 г. е стажант, а от 1961 г. е редовен артист в Софийската народна опера, където прави своя дебют на 27 юни 1961 г. с ролята на Тимур в операта на Джузепе Верди „Турандот". В репертоара си в Софийската народна опера, където пее до 1993 г., има над 70 роли. През 1968 г. за пръв път участва в постановка на сцената на театър „Реджо" в Парма в Италия с ролята на Атила от едноименната опера на Джузепе Верди, а през 1994 г. той е удостоен в Парма с наградата „Златен Верди" за изключителни постижения и принос в оперното изкуство. През годините е пял на големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Япония. През 1994 г. започва да се занимава с педагогическа дейност, като през 1994 - 1996 г. Никола Гюзелев е директор на Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов" в Рим, където подготвя два курса млади талантливи певци. Дарбата му на художник е реализирана в десетки негови картини с маслени бои, скици с молив и темпера, автопортрети, семейни портрети и рисунки на приятели. Никола Гюзелев е носител на множество награди. Той е лауреат на Димитровска награда (17 юни 1966). Носител на орден "Георги Димитров" (август 1986), на наградата "Златна муза" на едноименната фондация (1996), на орден "Стара планина" първа степен (24 септември 1996), на Почетна награда на Международната академия на изкуствата в Париж, Франция (8 януари 1998). Удостоен със званието „Доктор хонорис кауза" на Българската академия на науките (26 октомври 2009). На 20 май 2014 г. посмъртно е удостоен с наградата „Златен век" огърлие на Министерството на културата за изключителни заслуги и принос в развитието на българската култура. През 2016 г. по случай 80-годишния му юбилей летният театър в Павликени и площад в София са кръстени посмъртно на негово име. Същата година в Българската академия на науките в сътрудничества с фондация „Никола Гюзелев" е учредена Международната награда за оперно и изобразително изкуство „Никола Гюзелев".

София ,1 май 1981 г., Манифестация по случай 1-ви май, международен Ден на труда.

Пресфото БТА, снимка: Стефан Тихов

14 март 1963 е учредена Българската федерация по кану-каяк.

За поставяне на начало на кану-каяка в България се смята 1924 г., когато Българският народен морски сговор внася от Германия две спортни лодки русалки - "каяци". През 1954 г. е проведено първото републиканска първенство по кану-каяк на България.

На снимката: XIII Световно първенство по кану-каяк – София 1977 г. Финал четириместен каяк - 500 метра жени, с участието на отбора на България.

Пресфото-БТА снимка: Стефан Тихов - архив

Втори съвместен българо-съветски космически полет.

В 18:03 ч. в Космоса е изведен "Союз ТМ-5" с тричленен екипаж:  командирът на полета Анатолий Соловьов, бордният инженер Виктор Савиних и българският космонавт-изследовател Александър Александров (втори български космонавт). На 9 юни 1988 г. корабът се скачва с космическата орбитална станция "Мир". Полетът на „Союз ТМ-5“ продължава 9 дена и 20 часа, през което време са извършени 56 успешни научни експеримента, включително изпитване на български храни за космонавти, с 9 уникални прибора, разработени и създадени изцяло от български учени и специалисти по програмата „Шипка“. Полетът продължава до 17 юни 1988 г., когато в 14:20 ч. тримата космонавти се приземяват успешно в Северен Казахстан. На снимката:  Ленинск  (17 юни 1988)  Космическият екипаж на втория българо-съветски космически полет: Анатолий Соловьов,  Виктор Савиних и Александър Александров веднага след успешното им приземяване в Северен Казахстан. Пресфото-БТА снимка: Стефан Тихов/архив

София (август 1976) Улиците на София през лятото.

Пресфото – БТА, снимка: Стефан Тихов/Архив