site.btaЙоана Кръстева: БТА е предизвикателство и вдъхновение

Йоана Кръстева е завършила бакалавър по „Връзки с обществеността“, а след това и магистър по „Онлайн журналистика“ във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е по три години като онлайн редактор в „Дарик радио“ и във в. „Труд“, където е била и репортер. Започва работа в БТА през юни 2022 г. в отдел „Социални мрежи“. След това се прехвърля в дирекция „Български медии и общности по света“, където изпълнява длъжността отговорен редактор.

Как взехте решението да се занимавате с журналистика?

- Както гласи клишето, журналистиката намери мен, преди аз да открия нея. Винаги съм се възхищавала на новинарите, репортерите, водещите на публицистични предавания. Учила съм се да чета по вестникарски заглавия, телевизорът вкъщи се включваше предимно за новинарските емисии и „Панорама“. Но никога не съм имала смелост да си представя, че един ден и аз ще работя в медия. Във Факултета по журналистика на Софийски университет обаче имахме задължителни стажове. Така попаднах първо във в. „Преса“, а след това и във в. „Труд“. Там срещнах страхотни хора, които ми „запалиха фитила“.

С какво се различава работата в информационна агенция от тази във вестник или радио, например?

- По интензивност и скорост, предполагам. Информационната агенция изисква много по-бърза журналистическа реакция. Подготовката на един вестникарски брой, например, изисква технологично време. Това налага и съдържанието му да е по-аналитично. В радиото от друга страна основното изразно средство е звукът.   Стилът на работа в трите вида медии е различен.

Какви са плюсовете и минусите на работата в БТА за един млад журналист?

- Българската телеграфна агенция е на първо място институция, на второ: най-старата медия в България. Не мисля, че работата в нея има минуси, още по-малко за млади журналисти. БТА предлага възможност за срещи и обучения при дългогодишни професионалисти, хора, утвърдили се в сферата си. Писането на новини за БТА учи на безпристрастност, на търсене на повече гледни точни, на любопитство. Трите, според мен, основни правила, към които трябва да се придържа един журналист.

Писали сте за вътрешна политика, а сега за българските общности в чужбина. Какво Ви привлече към тази тематика?

- Изненадата от факта, че навсякъде из света има българи, които въпреки избора си да се потопят в друга култура и да живеят зад граница, се стараят да пазят корените си.  Най-вече езика и традициите си. Бих казала, че много голяма част от българите зад граница са по-патриотично настроени от нас. Докато сънародници у нас пишат „незнам“, „по-чивка“ и т.н., други българи зад граница изпращат децата си в съботно-неделни български училища, създават литературни кръгове, където се чете българска литература, създават библиотеки към дипломатическите ни представителства и какво ли още  не. Харесва ми духът и енергията на тези хора.   Освен това, любимата част от работния ми ден е да „пътувам“ от Аржентина, през Италия, та до Япония и Австралия.

Общувате редовно с българи в чужбина. Какви са впечатленията Ви – съхранява ли се българската култура, активни ли са общностите?

- Ооо, да. Както казах и с отговора на предишния въпрос, голяма част от общността ни зад граница полага повече усилия за запазването на езика и културата ни, отколкото полагаме ние, избрали да останем тук.

Каква е стойността на редовното отразяване на българската диаспора по света?

Възможността за свързаност. Чрез отразяването на дейността на общностите ни зад граница – свързваме тях едни с други, свързваме и българите у нас със сънародници в чужбина. Даваме гласност на изявите им. Освен това, възможността да пишем „добрите“ новини. Тези, в които няма убийства, няма политически разпри. Има само култура, образование, традиции, топлина и дух.

Какви са предизвикателствата пред журналистите днес?

Предизвикателството е едно: да запазят любопитството си. В променящата се технологична, медийна и политическа среда все повече сме свидетели на журналистика „пред компютъра“ – пускане на готови прессъобщения, „копи-пейст“ новини, огромен информационен поток. Някъде там, в бързината да не пропуснем отразяването на нещо или да направим достатъчно кликове, любопитството замира. Замира възможността да се задълбочиш в една тема, да я проследиш в развитие, забравяш да си задаваш въпроси. А какъв журналист си, ако забравиш да питаш? 

Какво е за Вас БТА?

Българската телеграфна агенция е всичко онова, което не са останалите медии у нас: институция. БТА е предизвикателство и вдъхновение.

Какъв съвет бихте дали на „прохождащите“ в професията?

Да са любопитни и търсещи.

Александра Страхилова, стажант в Дирекция „Български медии и общности по света“

Да прекарам лятната си учебна практика в Българската телеграфна агенция беше добра възможност. Докоснах се до една институция с установена репутация, където са работили редица доказани журналисти. Това е място, където има много опции за развитие в различни ресори и длъжности, което е изключително полезно за един млад журналист.

В отдела „БГ Свят“ срещнах подготвен ментор, отворен към работата със стажанти. Имах поле за изява, пространство за предлагане и реализация на идеи. Придобих теоретична подготовка в сферата на миграционната журналистика и то поднесена по интересен начин.