site.btaЛора Метанова: Впечатления от един почти 25-годишен опит
Лора Метанова е завършила специалност "Връзки с обществеността" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като репортер в Българската телеграфна агенция (БТА) повече от 20 години. Отразявала е най-дълго парламента, но също и Министерството на външните работи, президента и Министерството на отбраната. От две години е старши отговорен редактор в БТА.
Как започнахте да се занимавате с журналистика?
- Журналистиката ми е детска мечта още от 6-годишна. От училище бяхме на посещение при сестрата на Димитър Дончев - известен революционер, свързан с Добруджа. Получих задача от учителката да направя репортаж. Беше толкова запленяващо и забавно. Водех си бележки от разговора, разпитвах за живота на семейството. Това провокира интереса ми към такъв вид работа. Струваше ми се, че непрекъснато ще се случват интересни неща и ще срещам интересни хора, за които ще разказвам.
Имате близо 25 години опит в Българската телеграфна агенция. За този четвърт век по какъв начин се е променила Агенцията?
- БТА страшно много се промени, основно във връзка с навлизането на нови технологии. Когато бях на стаж в БТА в първи курс, имаше едни машини – телекси, по които се изпращаше печатен бюлетин на абонатите. Информацията се предаваше доста по-бавно. Сега нещата са съвсем различни покрай интернет и социалните мрежи. Нещо друго, което много се промени, е, че БТА се отвори повече към хората. Преди беше насочена към конкретни абонати, а сега всеки има достъп до информацията, което промени и облика ѝ.
Преминали сте от репортер към редактор. В коя роля се чувствахте повече в свои води?
- Когато един човек е бил репортер някога, винаги си остава такъв. Но е интересно да видиш нещата и от другата страна, защото на терен работата изглежда по един начин, а когато дойде готов текст, е коренно различно. По тази причина се старая да не забравя как съм се чувствала на терен и какви грешки съм правила. Но репортерската работа винаги ти остава в кръвта.
Следили сте дълго време различни български институции. С кои сте работили най-много?
- Най-дълго съм отразявала работата на парламента.
А какви са били трудностите на Вашата работа с него?
- Политематичната материя, с която трябва да се занимаваш, е трудност. Парламентът приема много различни закони и кодекси и е доста трудно да бъдеш специалист по всичко. Това е свързано с много проучвания по темата, за да не напишеш някоя глупост.
Свързана ли е неизменно журналистическата професия с пътуването? Вие пътували ли сте в чужбина по работа?
- Да, много съм пътувала по работа. Журналистиката е свързана със срещи с различни хора. Когато отразявах дейността на външно министерство и на президента, съм пътувала доста. А най-интересната ми командировка беше в Китай с председателя на парламента.
А какво Ви задържа в България?
- Винаги ми се струва, че човек носи себе си, където и да отиде. Ако някъде не се чувстваш добре, няма да се чувстваш добре никъде. Тоест това дали ще живееш в България, или на друго място, няма толкова голямо значение за качеството на живот, колкото самото твое светоусещане. По тази причина никога не съм искала да живея в чужбина.
В професионалния Ви опит сте виждали значими за България събития като влизането в НАТО и ЕС. Какви са били настроенията тогава и какво е различното сега?
- Когато влизахме в Европейския съюз, хората бяха изключително оптимистични. Членството беше посрещнато с очакванията, че веднага, като с магическа пръчка, животът ще се промени и ние ще придобием стандарта на западните европейски държави. Впоследствие се оказа, че е нужна работа, за да се достигне до този момент. Докато сега българите са настроени доста по-реалистично и знаят, че те самите трябва да положат усилия. Знаят, че подобряването на живота не идва наготово само с влизането в някаква структура.
Според Вас каква роля играят социалните мрежи при отразяването на значими събития днес?
- Социалните мрежи стават един от основните фактори, имат огромна роля за разпространението на новините. Даже много политици и обществени личности вече предпочитат да използват Фейсбук, вместо да дават пресконференции за журналистите. Социалните мрежи се превръщат в едно много сериозно допълнение към журналистическата работа и към медиите като цяло.
"Престижна" ли е журналистическата професия? И различно ли е отношението на обществото към журналистите преди и сега?
- Със сигурност има известен негативен оттенък в момента. Струва ми се, че преди отношението към журналистите беше по-положително. Хората са доста критични към журналистиката. Понякога лошите проявления обаче идват не от некадърност, а просто от новите условия – по-бързо отразяване и по-голяма конкуренция и състезателност, което влияе върху качеството на работата.
Какъв съвет бихте отправили към младите журналисти днес?
- Най-важното нещо за журналистите е да им е интересно това, което правят, и то да не се превръща просто в работа и стенографска дейност. Да не си губят желанието да научават нови неща.
Моника Зафирова, стажант "Социални мрежи в Интернет"
Студентка във Факултета по журналистика и масова комуникация, специалност "Комуникационен мениджмънт", I курс.
Радвам се, че имам възможността да прекарам лятната си учебна практика в институция като Българската телеграфна агенция. Най-впечатляващото явление, което забелязах, е обективността и достоверността, които са приоритет в специфичната агенционна журналистика.
Доволна съм, че имах възможност да усвоя различни полезни за бъдещето ми умения в работата с новини и отразяването им в социалните мрежи. Успях и да наблюдавам дългия процес, по който една новина минава през различни етапи и отдели, за да достигне до хората и то в различни формати.
news.modal.header
news.modal.text