site.btaБорислав Чалъков: БТА ми е дала много повече, отколкото аз на нея и винаги ще ѝ бъда длъжник

Борислав Чалъков е роден в град София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Пътят му в журналистиката започва с литературната критика. Работил е във вестниците „София Нюз“, „Демокрация“, „Век 21“ и „Труд“. Започва работа в БТА в края на 90-те години. В периода 2003 – 2021 г. е заместник генерален директор по информационната политика. Изпълнява длъжността генерален директор 2019-2020 г.

Българската филология обикновено се свързва с учителство или преводи. Как стигнахте до журналистиката?

- Учителството е било последното в списъка ми, доколкото изобщо е фигурирало. Всъщност, преди всичко ме е привличала литературата – античната, западноевропейската… Естествено и българската. Журналистиката, за мен, се случи по някакъв случаен начин, защото винаги съм искал да се занимавам повече с литературата. Ако има едно нещо, което действително обичам и имам нахалството да твърдя, че го мога, това е литературната критика. Но в един момент осъзнах, че човек трябва да прави морални компромиси и сложих точка на това. И оттам нататък действително имах късмета да попадна във вестник „София нюз“ на „София прес“, където свободата беше доста по-голяма  от казионната преса преди 1989 г. Спокойно можехме да пишем и по-критично, което си беше глътка въздух.

Как решихте да започнете работа в БТА?

- Малко куриозно може да прозвучи, но никога не съм искал да работя за частни медии, въпреки прекрасните си отношения, добрата среда и всичко останало. Не беше моето. Във „Век 21“ се чувствах също превъзходно. В един момент започна да прозира и мръсната част на политиката и реших, че и там не е за мен. БТА беше мястото, където знаех, очаквах или се надявах да пиша точно това, което виждах с очите си, да излагам факти, зад които стои съответен източник. В този смисъл човек се чувства наистина свободен, независим и чист пред себе си, което не е малко.

Предполагам, че това е причината да останете?

- Точно това е причината, защото, с малки изключения в определени периоди, тук не се чувстваше никакъв корпоративен или просташки политически натиск. Беше най-добре в сравнение с други места по онова време, когато дойдох. 

Кое беше най-голямото предизвикателство, когато се наложи да изпълнявате длъжността генерален директор на БТА?

- Не бих казал, че беше особено предизвикателство , защото 17 години бях заместник на генералния директор Максим Минчев и заедно ръководихме агенцията. БТА беше една добре смазана машина с рядко кадърни хора, на които можех да разчитам през цялото време. За някакво предизвикателство не може да става дума. По-скоро аз не обичам да се занимавам с администрация, най-вече с финанси и това беше една от причините изобщо да нямам никакъв мерак да продължавам да стоя тук като директор.

 Кои бяха най-големите постижения по вашето време като заместник генерален директор и съответно генерален директор?

- За лични постижения е неприлично да се говори, нахално дори. Всичко, което се е случило тук, е успех на всички ни, но в основата на тези постижения беше Максим Минчев. Много добре умееше да разпределя отговорностите, като даваше пълна свобода на мненията. 

Прекрасни идеи бяха организирането на срещите на българските журналисти по света, откриването на Националния пресклуб и кореспондентската мрежа във всички областни градове на България, както и кореспонденти в Брюксел. Въведохме нови рубрики, които се радваха на голям интерес, като „Българска община“,  „Анализи и коментари“, създадена по модел на световните агенции. Голямо наше постижение беше изграждането и утвърждаването на критерии за агенционна журналистика, към които стриктно се придържахме – значимост на темите, краткост и акцент върху най-важното в текста, прецизен подбор на няколко източника, литературен български език. Безспорен успех за мен и за Максим беше и това, че не позволихме никакъв опит за политически или корпоративен натиск върху работата на БТА.

Бих добавил още, че аз се опитах през цялото време да създам колегиална човешка атмосфера, в която всеки да се радва на собственото си достойнство. Да го отстоява, да знае, че го има. Ако в един момент го е загубил, да го придобие отново. Просто да стане един нормален човек, какъвто трябва да бъде всеки от нас.

Имаше ли кризисни ситуации?

- Кризисни ситуации имаше в един момент, когато БТА беше останала почти без средства. Бюджетът ни беше орязан наполовина. Беше си жива мизерия, но хората не напуснаха не защото няма работа, а защото ние им предлагахме това, което на друго място го няма – човещина и чувство за свобода.

Какво хубаво нещо виждате в БТА, което други хора пренебрегват?

- Това, което казах – не всичко е пари. В БТА може да е малко по-бедно, но е по-честно и по-човешко. Поне такова го помня. Тъй като времената се менят, предполагам всичко се мени. Дано още всичко да е така и то да бъде запазвано и отглеждано. На доброто човек се учи. Въпросът е ние да отделяме време и внимание на хората. Мисля, че човешкият капитал е най-важният.

От това ли има нужда БТА днес, за да има по-светло бъдеще – от добрите хора?

- Не бих искал да казвам от какво има нужда БТА, просто защото вече не съм в нея и нямам моралното право да съдя и да давам рецепти. Но това, от което не само БТА, но всеки има нужда, е да живее така, че да не се срамува, като се погледне в огледалото. Сигурно е нелепо това да се повтаря, но мисля, че оттам започва всичко. Оттам хората правят екипи, помагат си, допълват се взаимно, грешат заедно, прощават си и вървят напред, учейки се от вчерашния ден.

Какво е мнението Ви за новото поколение журналисти?

- Пак ме карате да влизам в ролята на съдник. (усмихва се) Мисля, че истината е някъде по средата. Вината, ако има такава, не е в журналистите. Тя е в системата, която ги кара да бъдат едни или други. Много са факторите, които въздействат да правим неща, от които по принцип се срамуваме. 

Това, което мен ме притеснява и то не само за журналистите, е всеобщият културен упадък, липсата на елементарни познания, на обща култура, която ако човек е попил, тя би го предпазила от много грешки. Пак не искам да обобщавам, но мисля, че това е най-сериозният проблем пред журналистиката. Човек трябва да е подготвен за това, което върши. Ако ще интервюираш ядрен физик, отвори учебниците по физика поне, нещо направи. 

Да не говорим, че в информациите има толкова плява и се премила едно и също, когато всичко може да се изчерпи в десет реда. Винаги съм казвал, че краткостта е дар Божий. Тя е трудна, но там е професионализмът.

Страшно е, когато мирогледът на човек е тесен. Един журналист трябва да има широк хоризонт.

Според Вас, как по-опитните журналисти като Вас могат да помогнат в обучението на тепърва прохождащите?

- Държа на високите професионални стандарти в агенционната журналистика – на спецификата й, на нейните правила и принципи. Това е, което по-опитните журналисти трябва да предадат на младите си колеги.

Какво е за Вас БТА?

- БТА е половината от съзнателния ми и професионален живот. Тук имах, имам и оставих много приятели - опитни редактори, всеотдайни репортери, превъзходни преводачи. БТА ми даде възможност да се докосна до творческите светове на интелектуалци, писатели, художници, философи, гостували на нашата агенция – гиганти като Умберто Еко, Никита Михалков, списъкът е дълъг. Изобщо, БТА ми е дала много повече, отколкото аз на нея и винаги ще ѝ бъда длъжник. 

Разкажете един ваш спомен от БТА.

- Смея да твърдя, че хубавите, усмихнатите, щастливи дни са били много повече от тези, в които нещо е помрачавало хоризонта. Това, което действително винаги ме е изпълвало със щастие, че когато имаше някакъв проблем, ние се събирахме и всеки можеше да каже свободно какво мисли, как би трябвало да се помисли в случая. Можеше да бъде предложена и най-откачената идея от всеки. Опитът ме научи, че от налудничави представи за нещата или идеи се раждаше нещо завършено, изпълнимо и точно. Няма неизпълнима задача. Ако тя ти се струва такава, просто трябва да промениш плана.