site.btaИВАНИЧКА ЧЕРВЕНКОВА: ОБИЧАШ ЛИ Я, РАБОТАТА Е УДОВОЛСТВИЕ

Завършва ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“ /Велико Търново/ и Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ с основен език чешки, руски /втори/, полски /факултативен/ и френски /западен/. Работи в БТА 41 години - от 1970 до края на 2011 - като репортер, старши репортер, завеждащ-отдел „Международен“ на Справочна редакция. Сътрудничила с преводи от чешки на БНТ, СБЖ, агенция „София Прес“, вестник „Поглед“ и др. Заклет преводач с чешки език към Министерство на външните работи.

12 април 1970. Знаменателна дата – на този ден 9 години по-рано Юрий Гагарин първи в света бе преодолял границата между Земята и Космоса. За мен – паметна в личен план: първи работен ден в БТА. А както се оказа впоследствие - начало на една 40-годишна професионална и емоционална отдаденост на тази авторитетна информационна институция.

Споменатото съвпадение - 12 април, бе случайно. Предстоеше ми защита на дипломна работа и докато изчаквах насрочената дата, започнах да си търся работа /съществуващото дотогава разпределение вече бе отпаднало/. През януари се явих на конкурс в БТА с 3 езика /чешки, руски и френски/ плюс редактиране на текст – правопис, стил и поправка на подвеждащи политически грешки. Бяхме трима кандидати с различни езици. От януари до април нямах представа за резултатите. Реших, че може да съм отпаднала. На 11 април защитата мина успешно, а на следващия ден рано-рано ми се обадиха по телефона: “Ако сте се дипломирала, идвайте.“ 

Новоизлюпен бохемист, нетърпелива да практикувам специалността си, в началото донякъде се разочаровах: свободното място, на което ме назначиха, бе в Справочна редакция, а там приложението на чешки език беше съвсем ограничено. Нямаше как да предвидя, че тъкмо в тази редакция ще натрупам полезни знания и опит, които ще ми помагат в по нататъшното ми професионално развитие. Осъзнах това след време: чужд език се учи и усъвършенства цял живот по всевъзможни начини, но в това агенционно звено се придобива специфична специализация, полезна и за журналиста, и за преводача.

През 1970, когато започнах да репортерствам  в отдел „Международен“ на Справочна, редакцията вече разполагаше с утвърдена през 1962 г. организационна система от правила на работа, подчинени на нейната основна мисия и цел. Което ще рече: да събира, сортира, съхранява и допълва максимално количество информация за лица и събития, за да бъде предоставяна на потребителите по най-бърз начин устно или писмено.

В основата на този процес стоеше така наречената Систематика – настолно помагало, наизустявано в хода на ежедневната работа. Четейки дадена информация, репортерът си изяснява в кой раздел трябва да бъде съхранена. Ако има колебания, се консултира с колегите или със завеждащ-отдела, защото попадне ли на грешно място, тя би се оказала неизползваема. 

При работа от подобно естество човек би могъл да възприеме служебните си задължения като досадни, изморителни и безинтересни или, обратното, да потърси в тях смисъл и плюсове. С мен се случи второто: аз открих в себе си любопитство и интерес към случващото се в света, поднесено ми в случая „на тепсия“ под формата на агенционни бюлетини и чуждоезични печатни издания, недостъпни у нас по онова време. Осъзнах и оцених предимството, че чрез тях мога да виждам и втория – нецензуриран - план на събитията в една или друга точка на земята. Работата ми в Справочна изгради у мен способността да проследявам техния генезис, да откривам взаимовръзките, да виждам картината в цялост и т.н. 

Рутинното работно ежедневие в Справочна понякога бе нарушавано от забавни /и не толкова/ случки. Генералният директор Лозан Стрелков бе известен с редовните си обиколки на агенцията в неопределен час. Не пропускаше и Справочна, чието вътрешно архитектурно решение му даваше възможност за неочаквани проверки на репортерите в Международния отдел. След визита в отдел „България“ минаваше през малък заден коридор, обзаведен със закачалка за връхните ни дрехи, шкаф за обувки /в лошо време се преобувахме от хигиенни съображения/ и огледало, удобно и необходимо при основно дамския състав на отдела. Изненадвайки подчинените, един ден той се стъписа при гледката, на която стана свидетел: репортерка в йога поза „Свещ“. В работно време – недопустимо! След писменото й обяснение последва наказание. Не й се размина и на друга колежка, нарушила строгата забрана за внасяне на храна в работните помещения. Истински куриоз - най-слабичката от нас похапваше печено пилешко бутче. Последва писмено порицание, окачено на таблото във входното фоайе на агенцията – текст от 3-4 страници с пряка реч, досущ сценарий. Разбираемо - при директор публицист  и драматург. На това табло се поставяха и снимките на служителите, отличили се в работата за дадено тримесечие.

Свързвам спомените си за главния директор Лозан Стрелков и със земетресението  във Вранча на 4 март 1977 г., взело у нас над 130 жертви. Земята се разтресе в 21:20 ч. по време на третата смяна в агенцията. Бях сама в отдела – такъв бе графикът за вечерното дежурство. Лавиците зад гърба ми, високи до тавана, отрупани с тежки енциклопедии и справочници, заскърцаха зловещо като пред срутване и аз побързах да изляза от редакцията. Колегите от най-горния етаж бързешком слизаха към изхода, а директорът, застанал до стълбището, със спокойни напътствия предотвратяваше естествената паника, изчаквайки всички да напуснат сградата. 

Не мина много време от постъпването ми на работа, получих и желаната от мен допълнителна възможност за преводи от чешки. В агенцията имаше практика за сътрудничество между четирите седмични списания и репортерите с чужди езици от различните редакции. Предложението дойде от „Наука и техника“, а при график на три смени в Справочна разполагах с достатъчно извънработно време за това. Изпитвах огромно удоволствие да превеждам материали от различни области  – научни открития, технически новости  и изобретения, постижения в медицината, научнофантастични разкази, научни статии на Стивън Хокинг и т.н. Имах възможност за преводи и извън БТА – чешки филми за БНТ, материали за агенция София Прес, СБЖ и др. 

През август 1993, преминала дотогава в Справочна редакция през позициите репортер, старши репортер и завеждащ-отдел, станах част от екипа на списание „Паралели“. Нов етап в моята професионална кариера, който продължи 19 години. Тематиката в списанието беше широка, рубриките - разнообразни. Случваше се заради находка, открита в чуждоезичните източници, да създаваме нова рубрика. На седмичната летучка за планиране на поредния брой се конкурирахме кой ще предложи по-интересни материали. Така се раждаше списанието, замислено като семейно. И то наистина бе такова, в него всеки, независимо от пол и възраст, откриваше четиво по свой вкус. За немалко читатели абревиатурата БТА и името „Паралели“ бяха едно и също нещо. Мнозина негови почитатели колекционираха броевете. Случваше се да звънят в редакцията с молба да им изпратим пропуснат екземпляр.

През годините от 1993 до закриването на списанието се изредиха няколко главни редактори – Милко Стоименов, Румен Михайлов, Борислав Колев, Емил Тонев. Всеки от тях – хора с вече изградено име и доказани качества - имаше собствено виждане за „Паралели“ и вкарваше нови идеи. Но въпреки различията в представите, общото и утвърдено с времето оставаше непроменено – високият стандарт при подбора и разнообразието на темите, качеството на преводите и авторските материали, стила, езика, илюстрациите и т.н. 

През четирите десетилетия съм имала възможности да заменя БТА с друг работодател. Някои предложения бяха изкушаващи. Останах. Какво ме задържаше през всичките тези години? Инертност, липса на амбиции, страх да изляза извън зоната си на комфорт, плод на натрупан опит? Със сигурност не. От инертността ме предпазваше вроденият ми имунитет. Амбиции имах, но те бяха насочени към това да се усъвършенствам в онова, което правя.  Просто имах късмета от първия си ден на работещ човек да попадна на място, което почувствах като свое. Харесваше ми естеството на работата и условията за това, интелектуалната среда на творчески личности, взаимоотношенията – колегиални, приятелски, даващи възможност да „попиваш“ професионалния опит на блестящи журналисти и преводачи. 

Дали и новите попълнения на бетеанската общност започват работа в агенцията с положителната нагласа да открият в сградата с трите сини букви на фасадата мястото за своята професионална реализация, не зная. Но им го пожелавам. Чувството, че си бил бетеанец и оставаш такъв завинаги, е приятно, много приятно.