site.btaНадежда Филипова: Журналистиката е и мисия, и занаят

Надежда Филипова е родена в Пловдив. Започва работа като преводач в английската емисия на БТА още като студентка в четвърти курс на Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Дипломира се като магистър по английска филология и остава да работи в агенцията. Над 30 години е преводач, редактор, главен редактор и директор на дирекция „Информация за чужбина“.

Започнах работа в БТА точно, когато въвеждаха компютрите. Връщайки се назад във времето всичко ми се струва толкова нереално. Все още нямаше интернет, мрежи, електронни пощи. Носехме  материалите, които бяхме превели, на диск в съседната стая. 

Преди да започна самостоятелно да работя ми четяха текстовете за превод на глас. Спомням си, че веднъж трябваше да отразя „София филм фест“, но никой не се беше сетил да вземе брошура или програма. В текста се споменаваше филма „Криминале“ -  Pulp Fiction на английски) на Куентин Тарантино, това съм запомнила. Мислих си как да преведа заглавието на български, защото нямаше къде да проверя, веднага, в онзи момент,  и измислих нещо. Сега се чудя как сме работили така, без Интернет. Ползвахме едни безкрайни справочници за фирми, хора, с какво ли не. И всичко това на хартия. Ровехме се в енциклопедия Британика за всяко нещо, в библиотеката на агенцията. A сега вече е толкова лесно. 

Технологичната промяна от тогава е голяма. Огромна! Наистина, с такава скорост се развиват технологиите, че на човек свят му се завива.  Освен това информацията те залива, намираш всичко мигновено. 

Когато започнах работа в БТА бях последна година в университета и специализирах превод на нехудожествена литература. Една от моите професори имаше контакт с агенцията и ми каза, че се търсят хора. Явих се на изпит и ме взеха. В „Информация за чужбина“ превеждаме в обратна посока, от български на английски език. Пишем за  България, информираме света за нас. Търсим баланс между дневния ред на страната и дневния ред на света. Не превеждаме всичко, защото понякога историите, които много ни занимават тук, на фона на дневния ред на света, изглеждат незначителни. Често са и непонятни и трябва усилие да обясниш. Отразяваме всички големи и значими събития, които се случват тук, които са важни в политиката, в икономиката. Пишем много за култура, искаме да се знае за българската култура и изкуство.

 Надежда Филипова (седнала отпред) с голяма част от екипа на Информация за чужбина, в необичайна обстановка. На снимката са още Николай Зъбов (отпред ляво), а на втори ред, от ляво надясно са Момчил Русев, Йоанна Воденова, Димитрина Солакова, Калоян Васев, Десислава Тончева, Любомир Гигов и Константин Карагьозов. Стара планина, недалеч от с. Зверино, юли 2023.

Да оглавявам “Информация за чужбина” в БТА е истинско предизвикателство за мен. Нужно е да си подреден, а аз съм малко хаотична. Трябва да си в час за всичко, което се случва. Да следиш емисиите, да знаеш какво става в страната и навън, кой как е реагирал, на кого каква му е позицията. В същото време има и административни задължения, които на мен не са ми силата и много се боря с това. Отчети, докладни, координиране и така нататък. Има хора, на които  им идва отвътре. Със сигурност аз не съм от тях, но работя върху себе си. 

За мен превода е истинската страст. С колега си говорехме за това дали се чувстваме повече преводачи или журналисти. Със сигурност работата ми тук е много по-интересна от чистият превод, защото, някак си, пишеш история на чужд език, не просто превеждаш. 

С този технологически бум, няма да се учудя, ако скоро изкуственият интелект измести хора и в журналистиката и в превода. Но нека бъдем оптимисти: да кажем, че ще ни помага, а не, че ще ни измести. 

В нашата работа фактите са всичко – и сериозните източници. Не се доверяваме на слухове, колкото и да е изкушаващо. Ако човек има силен импулс да изкаже лично мнение, в агенционната журналистика ще му е малко трудно. Би могъл да каже всичко, но трябва да е чрез факти. 

Може би ще е интересно да кажа, че нашите правила ограничават  използването на прилагателни. Не се очаква от нас да излезем и да кажем  този е крив, онзи е прав, да заемаме страна. 

Винаги казвам, че нашето е занаят, а занаятът се учи. В началото е трудно, после като се правят промени е трудно, но научаемо. Когато БТА въведе правилата за време за отразяване, снимане на събитие и т.б., беше трудно, но сега всички се справят. Просто се научаваш: да работиш бързо, да задаваш въпроси, да снимаш, да структурираш дописките и т.н. Не е като да си роден с някакъв талант и ако го нямаш, не ставаш. Мисля, че въобще не е така. Разбира се, че има и елемент на мисионерска работа, който се вижда особено когато журналистът трябва да се бори, за да отстоява истината, прави разследване, рискува живота си, за да информира хората, да отрази военен сблъсък или природно бедствие, но отвъд това ежедневната работа е занаят и ако човек има желание, се научава.