site.btaПървата българска гимназия “Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив навършва 175 години от основаването си догодина

Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив е първата българска гимназия, отворила врати през 1850 година. За историята на училището и особеното му значение за българското образование разговаряме с историка доц. Стефан Шивачев – автор на редица авторитетни книги за миналото на Пловдив и директор на Регионалния исторически музей в града в продължение на три десетилетия.

Създаването на пловдивското епархийско училище “Св. св. Кирил и Методий” е плод на петгодишните усилия на представителите на най-голямата българска фамилия в Пловдив - Чалъкови. Те искали да основат българско училище, като контрапункт на утвърдените гръцки училища в Пловдив.

По това време Гръцката мъжка гимназия в града е изключително реномирано училище, което по престиж се равнява на Атинската гимназия. Наличието й не дава възможност на децата на най-богатите български фамилии да се учат в българско училище и е важен проводник на гърцизма. В продължение на няколко години Стоян Чалъков се опитва да създаде българско училище и да осигури най-добрия учител по това време - Неофит Рилски. Той обаче отива в училището в Копривщица, което също е подпомагано от семейство Чалъкови. 

През 1850 година българите в Пловдив разбират, че е дошло време за създаването на това училище. В основата му стои ученикът на Неофит Рилски Найден Геров - завършил образованието си първоначално в Копривщица, после в Гръцкото училище в Пловдив и Ришьолевски лицей в Одеса. Той става първият учител и директор на Пловдивското епархийско училище „Св. св. Кирил и Методий“, което ръководи през първите три години от създаването му. В него можели да се обучават деца от цялата Пловдивска епархия, която и тогава е била най-голямата в България. Училището е първото у нас, което носи името на светите братя. По инициатива на Найден Геров в него се провежда и първото школско светско честване на Празника на светите братя Кирил и Методий.

Успехът на училището е зашеметяващ още през първата му година. Традицията тогава била да се провежда ежегоден изпит на учениците на църковния празник на светите братя Кирил и Методий - 11 май.  Знанията, които десетките българчета показват, доказват на жителите на града, че има смисъл от такова училище. Само за една година то успява да надмине гръцките училища по резултати.

През 1853 след началото на Кримската война година Найден Геров като руски възпитаник е прогонен от Пловдив. След войната се връща като консул на Русия в Пловдив, но е наследен като ръководител и главен учител от Йоаким Груев.

През 1867 година възниква идеята училището да не обучава само подрастващи деца в начален етап, а да прерасне в гимназия По същото време се решава да бъде построена и нова сграда, чието строителство започва през 1868 г. Заради цвета на постройката школото става известно с названието “Жълтото училище”, а сградата и днес е част от образователната система като корпус на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“. Благодарение на пловдивските първенци, които успяват да издействат от султана разрешение, училището се превръща в най-голямото учебно заведение на територията на България.

През есента на 1868 година започва да се обучава и първият в страната ни гимназиален курс. Така “Св. св. Кирил и Методий” се превръща в първата българска гимназия. В нея се обучават деца от много градове на България. Достатъчно е да се отбележи, че в нея учат Васил Левски, Любен Каравелов и Иван Вазов. Училището надраства етапа на гимназиалното образование като основно подготвя учители и свещеници, които след това постъпват в новооснованите училища в Мизия, Тракия и Македония. 

В тази гимназия получават образование бъдещи министър-председатели, министри, кметове на Пловдив, дипломати и децата на пловдивските първенци. Сред тях са Константин Стоилов, Иван Евстатиев Гешов, Богдан Филов, Пейо Яворов, Андрей Ляпчев и Георги Кьосеиванов.

В годините след Освобождението Пловдивската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ вече е утвърдила своя статут на национално образователно средище и започва да привлича учители както от чужбина, така и знаменити българи като Петко Рачов Славейков, Петко Каравелов, братята Шкорпил, Антон Безеншек, Иван Мърквичка, Антон Митов и други. Така се сформира един изключителен учителски колектив.   

През 1884 година пловдивчани правят проект за откриване на първото в България висше учебно заведение за подготовка на юристи. То трябвало да се помещава в сградата на Пловдивската мъжка гимназия, а обучението да започне през есента на 1885 година, но Съединението не позволява на идеята да бъде реализирана.

През 1885 година е открита новата сграда на гимназията, в която и днес се помещава Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и Основно училище „Княз Александър I“. Сградата е построена по проект на архитект Пиетро Монтани. Тя е открита в края на месец октомври, след Съединението на България, от княз Александър I. От тогава до 1948 година училището се именува Първа мъжка гимназия „Александър I“. През следващите десетилетия в училището учат Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, проф. Асен Златаров и още много изявени българи.

В продължение на 10 години преподавател по руски език и история в училището е основателят на социалистическото движение в България Димитър Благоев. Така през 1948 година гимназията сменя наименованието си и приема името на Благоев като единно средно политехническо училище за подготовка на младежи и девойки. 

През 90-те години се появяват две предложения за името на училището – да се върне първото му наименование „Св. св. Кирил и Методий“ и това на първия български владетел след Освобождението Александър I. Тогава се решава учебното заведение да бъде разделено на две и се създават Основно училище „Княз Александър I“ и Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.  

“Ако трябва да направим обобщение на тези 174 години от съществуването на гимназията, трябва да кажем, че тя винаги е имала водещо място в българската образователна система. Независимо от промените през всичките тези години преподавателите са защитавали името на тази учебна институция като едно от водещите в страната“, коментира историкът доц. Стефан Шивачев.