site.btaПроф. Георги Фотев: „Иван Хаджийски трябва да се чете бавно“

На 4 октомври 2024 г. се навършват 80 години от смъртта на Иван Хаджийски – учен, философ, социолог, етнолог и писател. Той е смятан е за един от основоположниците на българската социология.

Между 1934 – 1944 г. Хаджийски обикаля Българя на велосипед, за да изследва българската народопсихология. 

През 1940 г. издава фундаменталното си изследване „Бит и душевност на нашия народ“. Изводите и резултатите, до които достига през тези 10 години, описва в 4 книги и в над 20 студии и статии.

Голяма част от това наследство се съхранява в библиотеката и архивите на БТА.

Първата задача, която получих от стажа си в „Школа БТА“, бе да напиша материал за Иван Хаджийски. Използвах архивите на агенцията и имах уникалната възможност да се срещна с доайена на модерната българска социология проф. Георги Фотев, който даде необходимата аналитична дълбочина в моето проучване по темата.

Съдбата среща проф. Георги Фотев с наследството на Иван Хаджийски в началото на 80-те години, когато се честват 75 години от неговото рождение. 

През есента на 1982 г. в София се провежда научна конференция, посветена на юбилея. Фотев е поканен да участва. Там той прави изказване извън приетия тогава шаблон. Това впечатлява „вторият човек“ в комунистическата партия Милко Балев, който е „земляк“ с Хаджийски и присъства на събитието.

Така се открива шанс за Фотев „да излезе от ролята на аутсайдер в българската социология“, както той сам описва положението си тогава. 

В началото на демократичните промени, вече като професор, Георги Фотев е избран за директор на Института по социология към БАН. Там той кани на работа Мария Хаджийска, дъщеря на Иван Хаджийски.

В онзи период тя активно работи върху непознати дотогава текстове на нейния баща. Сред тях е и стенографираната чернова на третия том на „Бит и душевност на нашия народ“, чийто подготвен за печат текст изчезва безследно от касата на издателство „Хемус“ при национализацията му след 1947 г.  

Снимка: Проф. Георги Фотев и Надя Петрова, стажант в „Школа БТА“ 

 В разговора ни проф. Фотев акцентира, че не можем да направим качествено сравнение между обществото сега и обществото преди 80 години. Тогава животът е бил по-прост и комуникацията е ставала лице в лице, докато сега всичко е по-комплексно. След смъртта на Хаджийски (1944 г.) той бива забравен. От края на 60-те години на миналия век част от творчество му се преиздава, но интересът към него се възражда едва в началото на 80-те години в периода на „разведряване“.

За проф. Фотев най-ценното качеството на Иван Хаджийски е неговата наблюдателност, тъй като той е забелязвал това, което другите не са могли – възприятието на хората за света  

или както той го нарече „жизнените факти в живота на хората“. Хаджийски е посещавал първите лекциите по социология в СУ „Св. Климент Охридски“, докато е изучавал право, но дали това му е повлияло на метода на неговите трудове не можем да твърдим със сигурност. От гледна точка на сегашното разбиране  за социологията като наука не бихме могли да наречем Хаджийски социолог, заради емоциите, които е вкарвал в своите трудове. Сега можем да го определим по-скоро като културен или социален антрополог, а най-добре като публицист.

Георги Фотев акцентира на факта, че в науката е важно наблюдението да бъде обективно и без пристрастия, докато при Хаджийски е имало и субективно отношение към обектите му на изследване. Това може да се забележи в книгата му „Бит и душевност на българския народ.“ 

За това изследване и многото изминати километри, Хаджийски споделя: „Изпълних дълга си към литературата с написването на това изследване. Мога да не пиша нищо повече. Това е моят живот.“

В края на нашата среща с проф. Георги Фотев, в която той направи многопластов анализ на периода 1934 - 1944 г., който той самият е изследвал и представил в книгата си „Българската меланхолия“, аз си тръгнах с убеждението, че изборът ни за ключов анализатор на наследството на Иван Хаджийски бе изключително успешен. 

За сравнение нека видим как е бил описан през 1972 г. от Иван Щипски в книгата „Иван Хаджийски – историко-философски очерк“:

„Една от важните причини за изучаване бита и душевността на хората е социалният произход на Хаджийски, израстването му в занаятчийско семейство. Битът и душевността на занаятчийските семейства у нас са силно развити и разнообразно изразени. От богатството на материалния бит е зависел престижът на дадено занаятчийско семейство сред останалите семейства в населеното място, а от развитостта на душевността на неговите членове (ум, находчивост, пестеливост, моралност и пр.) пък е зависел неговият просперитет. Всичко това се отразявало в съзнанието на Хаджийски още като малък. Затова той се ориентира към изучаване бита и душевността главно на еснафа…. 

За да събира материали за трудовете си, той обикаля пешком или с велосипед много градове и села на нашата страна. Пише понякога и при крайно мизерни условия, при огромни лишения, при големи обиди и подигравки от случайно подминаващи го.“

Нашият принос в преоткриване на неговото наследство е съвсем скромен, но е едно добро начало на годината, в която се навършват осемдесет години от неговата преждевременна смърт. Както подчерта и проф. Георги Фотев в нашия разговор - „Иван Хаджийски трябва да се чете бавно, за да се разбере.“

Иван Хаджийски е роден на 13 октомври 1907 г. в гр. Троян. От 1927 до 1932 г. следва „Философия“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а по-късно завършва и право. Работи като журналист и адвокат. Често е определян за първия народопсихолог, отличаващ се с изключителна проницателност и наблюдателност. Информация за неговата работа потърсих в архивите на агенцията – книгите от и за Хаджийски, тематичните досиета и бюлетините. 

Трудовете му, изследващи българската народопсихология, излизат след смъртта му под общото заглавие „Оптимистична теория за нашия народ“. 

На 2 октомври 2007 г. на Хаджийски посмъртно е присъдена наградата „Златен знак с лента" от Института по социология при БАН - „За изключителни заслуги и изключителен и оригинален принос към българската социология", се казва в публикация на БТА от „Вътрешна информация“. 

Днес неговото име носят институт по социология, училища в Троян и София.

В част от студията, помествани в списанията „Философски преглед“ и „Изкуство и критика“, Хаджийски прави социално-психологически анализ на отделни групи, като военните, затворниците и иманярите.  Изследва военната дисциплина, Априлското въстание, Георги Бенковски и др.  

Хаджийски първи използва метода на психологическата анкета. От това той прави съответните изводи. В информация на БТА от 1997 г. се посочва, че в теоретичното обучение по полицейска психология преди 1944 г. се е изучавала неговата творба „Психология на престъпника“. 

Институтът за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“,  филмът „Пътепис с елементи на оптимизъм по Иван Хаджийски“, научната награда „Иван Хаджийски“ са създадени на база дейността и творчеството, оставени от изследователя.