site.btaФеликс Каниц – най-добрият познавач на България и Колумб на Балканите

Точно преди 160 години австро-унгарският учен Феликс Каниц започва първото си голямо пътешествие из българските земи, годината е посочена в публикация на „Вътрешна информация“ по повод изложба на Каниц организирана от БАН през 2003 г. Резултат от неговите проучвания из българските земи са уникалните трудове с исторически, етнографски и географски характер. Той е автор на първата подробна географска карта на България. Каниц сам рисува илюстрациите към книгите си. Считан е за един от най-добрите илюстратори за своето време.

През 1864 г. започва първото си обширно изследване на българската територия като прекосява Стара планина от най-западната ѝ точка и я изследва цяло десетилетие. Областта между Дунава и Черно море представлява голям интерес за него, защото по това време е почти неизвестна, а политическото и икономическо ѝ значение нараства.

Неговият тритомен труд „Дунавска България и Балканът" съдържа сведения за физическата география и старините на България, социалните отношения, бита, нравите и обичаите. Заслужено го наричат с прозвището „Колумб на Балканите“. 

Феликс Каниц за първи път отбелязва съществуването на Мадарския конник – обявен за паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО, и поставя началото на научните изследвания в Мадара. Първоначално той посещава място край село Кюлевча, Шуменско, където се е състояла голяма битка по време на една от руско-турските войни на Балканите.

Годината е 1872, когато заинтригуван от любопитните разкази на местен учител за друга забележителност, Каниц тръгва към северната скална стена при Мадара. Там открива впечатляващия паметник, който наблюдава с далекоглед и веднага скицира, заедно с надписите, колкото успява да различи. Този уникален скален релеф, разположен в Североизточна България, е документиран и описван в книгата му „Дунавска България и Балканът“. 

„Оригинална карта на Дунавска България и Балканът“ е публикувана към второто издание на третия том на книгата. На картата са обозначени около 2300 селища, 35 манастира, крепости и пътища. За неговия труд е награден е със златен медал на Парижкия географски конгрес през 1876 г. 

Картата получава и висока оценка на Московския антропологически конгрес. Тя е толкова точна и подробна, че е използвана от Руския генерален щаб по време на Руско-турската освободителна война. Каниц е награден от Александър II с орден „Св. Станислав“ за своя принос. Картите му са използвани и през 1878 г. по време на Берлинския конгрес на Великите сили за определяне на следвоенните граници на Балканите.

Феликс Каниц остава очарован и възхитен от Белоградчик: „Ние последвахме силно изпълнилото ни желание да встъпим сред оная сценерия, чиито очертания още от далеч бяха съвършено пленили нашите чувства“. – „Ние навлязохме в скалния свят на Белоградчик. Една тънка водна нишка заблестя като водач в отворилата се от север към юг тясна долина, през която води пътят към Лом. Месецът току-що беше изгрял. Той осветяваше едно от най-фантастичните създания на всемогъществото“ (откъс от книгата на Стоян Романски „Белоградчик в образите на Феликс Каниц“,1939). 

Неговите трудове са използвани и за възстановяване на културното наследство. В бюлетина на „Вътрешна информация“ от 16 април 1960 година, за реставрирането на Белоградчишкото кале, пише: „Всичко това се възстановява сега по запазената от онова време скица на крепостта, направена от известния унгарски пътешественик Феликс Каниц“.  

Особено се интересува от старите български селища. Открива още Боянската църква, развалините при Абоба, изследва Плиска, Преслав и Търново. Наричан е от някои „бащата на прабългарската археология“. По негово мнение, средновековните архитектурни останки в българските земи не са под западноевропейско влияние, за разлика от тези в Сърбия. 

Пътешественикът рисува и описва Троянския манастир през 1871 г. Съборната църква му прави силно впечатление, а училището на Троянския манастир го определя като по-добро от много от училищата в западноевропейските планински страни по онова време.  

Пълното му име е Феликс Филип Емануел Каниц. Той е учен в областта на география, етнография и археология, художник и журналист. Роден е на 2 август 1829 г. в Будапеща, Австрийска империя (днешна Унгария) в заможно семейство. От 14 годишен остава без родители и трябва да се издържа сам. Започва работа в ателието на Вице Грим – гравьор и литограф. Записва се да учи в Академията на изкуствата във Виена още ненавършил 17 години. 

Четири години по-късно започва да пътува много и посещава Германия, Белгия, Италия и Франция. Изследователските си пътувания в югоизточна Европа започва през 1858 г. с посещението на Далмация, а през следващите години- Босна, Херцеговина, Черна гора, Сърбия и България.

Посещава нашата страна осемнадесет пъти. За първи път България го посреща на 11 юли 1860 г. Каниц бързо разбира, че данните за географията на България от пътешественици като Ами Буе, Хайнрих Барт и други, не са верни и липсва информация в тях.

Пише много трудове със сведения, наблюдения, подробни карти и описания на различните региони, включително тяхната география и топография. Прави етнографски изследвания като документира традициите, обичаите и културното наследство на различните народи. Като талантлив художник, Каниц създава множество илюстрации, скици и рисунки, които допълват неговите текстове и представят визуално информацията, която събира. 

През 1883 г. за последен път е в България. Година по-късно е отличен като почетен член на Българското книжовно дружество /дн. БАН/ за неговите големи заслуги и принос в областта на българската географията, историята, етнографията, археологията и картографска наука, за неговите усилия да запознае европейската общност и света с България, нейния народ и култура.

Удостоен е и със званието „Почетен гражданин на Ловеч“ за своето подробно изучаване на историята на града. Умира на 74 – годишна възраст през януари 1904 г. във Виена. В негова чест няколко улици, село в България и антарктически връх носят името му. 

 

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:04 на 22.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация