site.btaДуранкулак – първата каменна архитектура и най - старото обработено злато

В горният десен ъгъл на картата на България има едно погранично селище, което винаги ме е респектирало с името си. Когато за първи път се озовах в Дуранкулак, мястото беше застинало в очакване на първите есенни мъгли. Оказа се, след това отново се завръщах там, по различни поводи и с различни задачи. Сега, от дистанцията на тези почти двадесет години след първото ми усещане, мога да нахвърлям някои мисли.

В учебниците по история село Дуранкулак се появява за първи път покрай големия бунт на добруджанските земеделци срещу натуралния данък десятък. Това се случва на 1 юни 1900 г., когато губят живота си десетки местни жители. През следващата година района преживява и силно земетресение. Двете събития нямат връзка, но са сред неприятните причини, които за дълго време спират развитието. По време на румънската окупация на Южна Добруджа Дуранкулак е далеч от българската граница, а румънската администрация се опитва да асимилира доминиращите в района българи. Едва след 1940 г. селото започва отново бавно да се развива, но и до днес населението му не може да достигне мащабите от преди 1900 г. При последното преброяване от 2022 г. местните жители са едва 319. 

В световната археология Дуранкулак се появява като понятие покрай находките от Култура Хаманджия. Тя е била разпространена през 5500 – 4600 години пр. Хр. на територията на днешна Добруджа, от делтата на Дунав до долината на Камчия. Наречена е на името на село Хаманджия намиращо се до Бабадаг, Тулчанско, където за първи път е открито селище принадлежало към тази култура.

Културата Xаманджия е най-късно появилата се неолитна култура на Балканския полуостров. Тя е представена с всичките си фази в археологическите обекти край Дуранкулак в разкритите там селища и некропол, включително селищната могила Големия остров (Археологически резерват „Дуранкулак“). В края на своето развитие културата постепенно прераства в къснохалколитната Култура Варна (4600 – 4200 г. пр. Хр.).

До преди десетина години в науката се допускаше, че най-старото обработено злато в света принадлежи на Културата Варна. Големият некропол покрай Варненското езеро, открит през 1972 г., съдържа златно съкровище, което днес е експонирано в РИМ Варна. То привлича хиляди туристи всяка година. Случайно направен анализ на златни накити от Дуранкулашкия некропол показали, че скромните наглед предмети са по-стари от варненските с няколко стотин години. 

Спираловидна гривна  от Дуранкулак, датирана с 200-300 години по-рано от накитите на Варненското халколитно съкровище.

Безспорен факт е, че на Големият остров в Дуранкулашкото езеро е разкрита първата каменна архитектура в Европа, а погребалния комплекс в съседство на изворите на езерото е най-големият в света от този период.  От 1979 г. започват археологическите разкопки в района, като те продължават и сега. Сред най-дългогодишните изследователи на комплекса е д-р Тодор Димов. Той е от Дупница, но професията на археолога го изпраща в Добрич и така през целия си професионален път работи активно в района на Дуранкулак. Неговите разкази за находките, студентите доброволци и вкусната храна по време на тези археологически лагери са особено пленителни, особено когато са съчетани с варени раци от езерото и студено бяло вино от местния сорт димят.

А ако все пак някой иска да види най-старото обработено злато в света, трябва да посети РИМ Добрич. Там може да се види и уникална за страната статуетка от слонова кост, разкрита при копаене на изба в село Красен. Тя има култов характер и се предполага, че е изработена в Прибалтика.

Известни са подобни ръце, но изработени от бронз и те се свързват с почитането на бог Сабазий – фригийско божество, чийто култ е пренесен в Тракия през XIII-XII в. пр. Хр. В последствие култът е възприет в Древна Елада, където Сабазий е отъждествен с Дионис.

Около селото през 2014 г. археолози локализираха култов комплекс с 16 трапецовидни ниши, до който сега води изградена екопътека. 

Артефакти от Големия остров, предимно керамични съдове и дребни накити от раковини са показани в Зеления образователен център в Шабла. Историята на това забележително място е свързана с личната съдба на д-р Даниела Тодорова. Тя е родом от София, където защитава докторска степен по културология. След успешно изпълнен проект за социализация на Вила Армира край Ивайловград, тя приема следващото предизвикателство – създаването на нов комплекс за екологичен туризъм в старото шабленско училище. Проектът е изпълнен успешно, а след стартирането на дейността на центъра през 2011 г. Даниела приема поканата да остане на работа в Шабла и там е вече тринадесет години. Нейният принос за развитието на този красив, но малко суров район е особено значим. Сред любимите събития на всички е красивия Фестивал на хвърчилата, който се организира в местността Малкото море в края на летния туристически сезон. 

В края на всяко лято покрай бреговете на Дуранкулашкото езеро се организира голям лагер за опръстеняване на прелетни птици. Влажните зони в община Шабла са световно значими като част от пътя на прелетните птици Виа Понтика. Дълги години този лагер се водеше от зоолога доц. Петър Шурулинков, който за жалост внезапно ни напусна през лятото на 2023 г. Но лагерите ще продължат, вече и в негова памет. На тях десетки доброволци от цялата страна пребивават покрай бреговете на езерото, за да улавят редки птици и да им поставят маркировъчни пръстени. 

Особено място е Дуранкулак, характерни са и неговите жители.  Сред тях има много ярки фигури, като аз искам да спомена един бивш кмет на селото, който доста години даваше своя принос в обществения и културния живот. Зюмбюл Медаров е бивш състезател по спортна акробатика, отличен плувец и много забавен събеседник. Но хора като него в района на най-малката община по Северното Черноморие вече са рядкост. Има и чуждестранни находки, които от години живеят „тъдява“. Но за тях може би ще разкажем по друг повод. Засега нека оставим нещата дотук и да си пожелаем още близки срещи с Дуранкулак. Повод за това може да бъде и открития наскоро нов продукт за туристи - виртуална обиколка на обектите от взаимния туристически маршрут "Археологически парк Дуранкулак - Хаманджия" в община Шабла и Център Хаманджия в град Черна вода посредством 3D цифрова реорганизация на обектите и безвъзмездни приложения за телефони.