site.btaЛюбомир Мартинов: „За мен БТА е вторият ми университет“

Любомир Мартинов е заместник-директор на дирекция „Международна информация“. Роден е през 1990 г. в Плевен, където прекарва част от детството си. Завършва Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София и „Международни отношения“ в Софийския университет.

Защо избрахте журналистиката?
- От малък обичам да пиша и се надявах един ден да мога с това да си изкарвам хляба. Така и стана, за щастие. 
Бях на стаж в Министерството на външните работи по време на следването си. Там основната ми работа беше да пиша кратки сводки на български език с основните събития в държавите от Близкия изток и Африка от медиите и да ги пращам на колегите, отговарящи за съответните страни. Целта бе да им улесня работата, да не се налага да преминават целия новинарски поток, за да намерят новините, които им трябват.
Всъщност сам си измислих тази задача и тогавашната ръководителка на дирекция „Близък изток и Африка“ Славена Гергова я одобри. По-скоро, за да ме поощри – надали имаше реална нужда от това усилие. Беше 2012 г., година след избухването на Арабската пролет, която разтърси из основи Близкия изток и Северна Африка. За мен, като студент по международни отношения, бе изключително интересно да съм жив свидетел на историческите събития в този регион. Да чета и да пиша за ставащото там ми доставяше голямо удоволствие.
Същата есен с няколко мои съученици започнахме да пишем блог, като аз отговарях за рубриката „Свят“. Мисля, че тогава започна да се оформя в главата ми идеята да стана журналист. 
Следващата стъпка бе двумесечен стаж във в. „24 часа“ през пролетта на 2013 година. От един колега от университета, който по същото време беше на стаж в БТА, разбрах, че има конкурс за работа в главна редакция „Международна информация“ (МИНФ). Подадох документи, явих се с още 15-ина кандидати на доста труден изпит – превод на текст от френски на български език (мисля, че беше от в. „Монд“) и превод от английски от сп. „Икономист“. Справих се успешно, бях повикан на интервю с тогавашния генерален директор на БТА Максим Минчев и с главната редакторка на „Международна информация“ Елияна Генчева. Мина добре, получих предложение за работа, което приех и още в деня след държавния ми изпит в университета през юли 2013 г. постъпих на работа. 

От колко години работите в БТА?
- Вече почти 13 години.

Какво за Вас е БТА?
- До голяма степен мечтаната ми работа. За да не звучи клиширано, ще кажа защо. 
Още от малък не обичам да ставам рано. Ставането за училище в 6 ч. беше пълно мъчение. Тогава се роди първият ми критерий за работа. Да не се налага да я започвам рано сутрин. В БТА имаме около веднъж седмично смяна от 7 ч. сутринта, което се преживява. В останалите дни не стъпвам в редакцията преди 10,30 ч. и това е страхотно.
Когато открих страстта си във Френската по езиците (преди гимназията бях учил малко английски, но никога не се бях занимавал сериозно), реших, че искам да работя с тях. Все пак инвестирах 5 години в изучаването на френски и испански, а през следващите 5 научих английския както трябва. В БТА работя сега всеки ден с тези езици, предавайки новини от тях на български. Това отговаря на втория ми критерий за мечтана работа.
Една злополучна бригада в Щатите ме накара да се замисля за още два критерия. Реших, че искам да работя нещо, което ми дава възможност да пътувам по света, но да живея в България при семейството и приятелите. Също така да е висококвалифициран, интелектуален труд, защото се оказа, че физическият труд не ми понася, нито средата в него. Стана точно така – аз съм журналист и преводач на книги, живея в София, а за 13 години съм пътувал в командировки в около 15 държави на 4 континента.
Като добавим към това и елемента с писането, който вече споменах, разбирате защо го наричам мечтана работа.

Кое е най-голямото предизвикателство в работата ?
- Дори не мога да ги изброя. Всеки ден се появяват нови предизвикателства. Но с търпение, хладнокръвие и стремеж към това да ставаш все по-добър в работата си, тези предизвикателства се преодоляват.

Ако може да ни разкажете за хората в МИНФ - преди и сега
- За мен БТА е вторият ми университет. Имах щастието да срещна невероятни професионалисти и ерудити, които ме научиха на занаят и ми разкриха тайни за писането, журналистиката, международните отношения и езиците, които трудно можеш да научиш в училище или в университета. 
Тук искам да изкажа огромна благодарност на Елияна Генчева - Аля, Милена Милева и Калина Любомирова, които положиха невероятен труд да ми предадат всичките си знания, които имат огромен принос за кариерното ми развитие и които ми дадоха необходимото самочувствие да работя днес с лекота и удоволствие като журналист международник и като преводач. Важна роля в професионалния ми път има и Петко Азманов, който наследи Аля начело на МИНФ. Аля и Петко са страхотни ръководители и с тях винаги сме работили в хармония и без излишно напрежение, а редакцията ни неизменно е сред най-добрите в България в отразяването на новините от света.
В БТА намерих и приятели, освен колеги. Радвам се, че не работим в токсична среда и дано винаги така да остане. До ден днешен ми е приятно, когато излезем с бетеанци на вечеря, обичам да ходим заедно на викторини по баровете и да пием бири.

Какви качества трябва да притежава един журналист?
- Да може да пише и да говори грамотно – това е рядкост, колкото и странно да звучи. Да умее да предава вярно, точно и бързо информация. Да има капацитета да поставя новините в контекст, да откроява защо новината е важна и да дава необходимия на читателите, слушателите или зрителите бекграунд, без който няма да е ясна цялата картина. 
Независими и безпристрастни медии според мен не съществуват, но е важно един журналист да умее, доколкото е възможно, да се отърси от политическите си и други пристрастия и от зависимостите на медията, за която работи. Да даде трибуна на възможно повече гледни точки, за да може читателите сами да си направят изводи и да намерят истината.