През 2024 година се навършват 90 години от освещаване на Паметника на свободата на връх „Свети Никола“, а историята около процеса на изграждането му е доста интересна поради факта, че трае десетилетия, докато узрее идеята и започне фактическото строителство. Това каза в интервю за БТА директорът на Национален парк-музей (НПМ) „Шипка-Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов.
Още в края на Руско-турската война руските военни власти повдигат въпроса за увековечаване на паметта на загиналите руски войници при бойните действия. В периода от края на 1878 година до 1881 година в България са изградени десетки руски военни паметници. От българска страна този въпрос за първи път е засегнат едва по време на заседание на Учредителното Народно събрание, което започва да заседава във Велико Търново в началото на февруари 1879 година.
Малко известен факт е, че Паметникът на свободата е единственият паметник в България, който е изграден след решение на Народното събрание. Дебатите около построяването на паметника се състоят три дни преди окончателното приемане на текстовете на Търновската конституция на 16 април 1879 година. Така три дни по-рано, на 13 април, българските народни представители обсъждат темата паметникът да бъде изграден на подходящо място. Спират се на предложението на доктор Стефан Берон той да бъде издигнат на връх „Свети Никола“, който се явява най-високата точка на Шипченския проход.
Замисълът на паметника трябва да символизира преклонението на българския народ не само пред загиналите и пострадалите от войната, а въобще на всеки, който се е изправял срещу Османската империя. По време на своето изказване Петко Рачев Славейков извежда още един аргумент, за да подкрепи д-р Берон-към момента на дебата вече се прилага Берлинският договор - Княжество България и Източна Румелия функционират като самостоятелни единици и практически връх „Свети Никола“ се намира на границата между двете български области. Славейков добавя, че издигайки този паметник точно там, той ще напомня на българите от двете страни на Стара планина, че една от незавършените задачи на Освободителната война е националното ни обединение. Така този паметник е символ за посоката, в която българите трябва да се движат.
След единодушно взетото решение обаче това се забравя поради вътрешни и външни проблеми на страната. Въпреки това въпросът се държи открит от създадените през 1881 година поборническо-опълченски дружества, които обединяват ветерани от Руско-турската война, български опълченци и различни революционери. Паметникът не е построен нито до края на 19 век, нито до началото на 20 век. През 1909 година, по време на поредния Конгрес на тези дружества, е взето решение да бъдат издигнати поне паметни знаци на Шипченския проход, които да маркират позициите на опълченските дружини по време на отбраната на прохода. Година по-късно се появяват и първите паметници, издигнати там - тези на трета и на пета опълченски дружини. Избухва Балканската война, както и още две войни, в които България участва и това отклонява обществото от намиране на решение относно построяване на паметника.
След подписване на Ньойския мирен договор през 1919 година, държавата губи кураж и надежда и отново живите опълченци се захващат с идеята за построяването на паметник. Това започва да се обсъжда още по-интензивно през 1920 година. Една година по-късно е създаден Инициативен комитет, който е натоварен със задачата да организира конкурс за избор на проект на паметника, да събира финансовите средства и да организира цялата логистика, свързана със строителството. Основният камък е положен окончателно през 1922 година, а строителните дейности започват няколко години по-късно, през 1926 година. В рамките на четири летни строителни сезона Паметникът на свободата най-накрая е издигнат, като в края на лятото на 1930 година на северната му фасада е монтиран и емблематичната фигура на лъв. Отнело е няколко десетилетия тази идея да бъде реализирана и то с помощта на десетки хиляди българи, които се включват в събирането на средствата, нужни за построяването му. Цели ученически класове, военни разделения, различни предприятия, заможни хора и лично цар Борис III правят своята вноска. Това, което не достига, е осигурено от българската държава.
Освещаването на паметника също се забавя във времето. На 26 август през 1934 година паметникът е открит от цар Борис III в присъствието на българското правителство начело с премиера Кимон Георгиев, български политически и духовен елит, дипломатическия тогавашен корпус и десетки хиляди българи. От момента на освещаването си Паметникът на свободата става едно от най-посещаваните места в България, независимо от политическите режими, които е имало в страната ни. За поколения българи той е синоним на думата „свобода“.
Честванията по освещаването на Паметника на свободата са широко отразени в тогавашната преса. „Освобождението на българския народ е най-величавият момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с векове в българската душа“, казва цар Борис в тържественото си слово през 1934, цитиран от в. "Отечество". Той напомня славните дела на воините, дали живота си за свободата на страната ни и завършва с думите: „Аз се прекланям дълбоко пред делото на нашето Освобождение и от името на българския народ откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност. Да живее България! Ура!“
Тържественото отбелязване на 50-ата годишнина от освещаването на монумента през 1984 година е отразено и в бюлетина на БТА със заглавие „Символ на народната признателност“. „Голямата признателност, която нашият народ винаги ще пази в паметта си към братята освободители, пролича и на митинга тази вечер по случай 50-годишнината от откриването на паметника – светиня и 107- годишнината от епичните Шипченски боеве през август 1877 година. В него участвуваха хиляди трудещи се от габровски и старозагорски окръг. Тук бяха заместник-председателят на общонародния комитет за българо-съветска дружба Димитър Петров, генералният консул на Съветския съюз в Пловдив Сергей Тюрин, партийни, държавни и обществени ръководители от двата окръга. Присъствуваха и строители- ветерани от град Шипка, участвували някога в изграждането на паметника“, се казва в Бюлетин 237 на БТА от 24 август 1984 година.
Тържествени чествания на годишнината от Шипченската епопея се организират ежегодно в Габрово и Казанлък и край Паметника на историческия връх. По повод 90-ата годишнина от освещаването на паметника се организират редица значими събития, които ще преминат под патронажа на президента на Република България Румен Радев. Кулминацията ще бъде на 24 август, когато ще се проведе официалната церемония по отбелязването на 147-годишнина от Шипченската епопея и 90-годишнината от освещаването на Паметника на свободата. Инициативите продължават девет дни, а идеята им е да свържат миналото с настоящето и геройството на предците ни с нашия дълг към бъдещето.
/АКМ/
news.modal.text
