site.btaПеткратната победителка в анкетата на БТА "Спортист на Балканите" Стефка Костадинова – 37 години недостижима на световния връх
Стефка Костадинова е родена на 25 март 1965 г. в Пловдив. Тя е най-успешната българска състезателка по висок скок в историята. Спортната си кариерата започва с гимнастика и плуване. Учи в Средно спортно училище „Васил Левски“ в град Пловдив. В 7 клас вече е „майстор на спорта“, а в 10 клас преодолява 190 см. Първият си скок над 2 метра прави на едва 19–годишна възраст на 25 август 1984 г. в София. След спортното училище завършва спортен педагогически профил в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Дебютира в състезанията по лека атлетика едва на 15 години и бързо започва да печели отличия на местно ниво, преди да премине към по-сериозна подготовка под ръководството на треньора Николай Петров. Отличава се не само с физическата си издръжливост и невероятна си техника, но и със страхотна си решителност, мотивация и желание да дава всичко от себе си във всяко състезание.
През януари 1985 година постига първия си голям успех на международната сцена, завоювайки златен медал на Световното първенство в зала в Париж. През март печели и златото на Европейското първенство на закрито в Пирея. През същата година на финала на Европейската купа в Москва скача 206 см, което е само на един сантиметър от тогавашния световен рекорд на българката Людмила Андонова, постигнат година по-рано. Костадинова завършва сезона повече от успешно, печелейки Световната купа в Канбера в края на годината, в която за първи път в кариерата си е избрана и за Спортист на Балканите в традиционната анкета на БТА.
През следващата 1986 година българката изравнява световния рекорд от 207 см на Андонова още на първото си официално състезание за сезона на 25 май в София. Във второто, 6 дни по-късно, отново в българската столица Костадинова поставя световен рекорд от 208 см. По-късно през годината печели първата си европейска титла на открито на първенството в Щутгарт.
1987-а е най-успешната година в кариерата на великата българска лекоатлетка. През нея тя печели невероятните 29 официални състезания, включително през февруари защитава европейската си титла на закрито във Франция, а през март защитава и световната си титла в зала в Индианаполис. А на 30 август 1987 година Стефка Костадинова печели златен медал на Световното първенство в Рим с резултат от 209 см, което е нов световен рекорд. Този световен рекорд не е подобрен в продължение на близо 37 години до 7 юли 2024 година. На тази дата украинката Ярослава Магучих скача 210 см на състезание от Диамантената лига по лека атлетика в Париж.
През 1988 година Костадинова участва на първите си Олимпийски игри в Сеул. Там тя остава на крачка от олимпийския връх и завършва със сребърен медал. Българката и американската ѝ противничка Луис Ритер преодоляват 7 височини от първи опит и така се стига до шампионските опити на 203 см. На тази височина и двете допускат по три грешки и се налага да правят допълнителни опити, при които Ритер постига успех и се окичва със златния медал. През същата тази година Костадинова триумфира с третото си поредно златно отличие на Европейското първенство на закрито в Будапеща. До края на кариерата си взема още една европейска титла на висок скок на открито от Париж 1994, а през 1992 година в Генуа грабва среброто.
През 1989 година отново Будапеща печели третия си пореден златен медал на Световно първенство на закрито. През 1993 в Торонто и 1997 в Париж отново достига на световния връх във високия скок в зала. По този начин с петте си златни отличия от пет участия се превръща в най-титулуваната лекоатлетка на световни първенства на закрито, изключвайки беговите дисциплини.
През 1992 година на Олимпиадата в Барселона Костадинова отива с контузия, заради която не успява да разгърне пълния си потенциал и остава четвърта.
В началото на 1995 година българската лекоатлетка ражда сина си Николай. Само шест месеца след това тя се завръща на пистата. Първото ѝ състезание е Световното първенство на открито в Гьотеборг. На него тя прави истински подвиг, достигайки до златния медал.
Върхът в спортната си кариера Стефка Костадинова достига на Олимпийските игри в Атланта 1996. На тях тя се качва на олимпийския връх, печелейки надпреварата с олимпийски рекорд от 205 см.
През 1997 година Костадинова завършва кариерата си както подобава, а именно на върха. На последното си голямо състезание – Световното първенство в зала в Париж, тя печели златото, което е пето за нея на световни шампионати на закрито. Световният рекорд от 209 см на великата българка остава неподобрен в продължение на цели 37 години. Това го прави и четвъртия най-дълго задържал се рекорд в индивидуална надпревара в леката атлетика. До ден днешен не бива подобрен друг неин рекорд, а именно този за най-много успешни опити на височина над 200 см – 197 скока. През декември 1997 година тя печели безпрецедентен пети приз за Спортист на Балканите, постижение в последствие подобрено единствено от сръбската тенис звезда Новак Джокович, който заслужи наградата осем пъти в периода 2011-2023.
След края на активната си кариера Костадинова остава близо до спорта. През 1999 година тя е избрана за вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика, а през 2002 г. става заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. На 11 ноември 2005 г. е избрана за председател на Българския олимпийски комитет. До ден днешен тя все още е на този пост, след като през годините бива преизбирана на четири пъти.
Успехи
· На 30 август 1987 година на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, поставя световен рекорд в скока на височина от 209 см. Това постижение остава неподобрено в продължение на почти 37 години.
· Рекорд за най-много успешни опити в скока на височина над 200 см - 197.
· Олимпийска шампионка от Атланта 1996
· Олимпийска вицешампионка от Сеул 1988
· Две световни титли на открито – Рим 1987 и Гьотеборг 1995
· Пет световни титли в зала – Париж 1985 и 1997, Индианаполис 1987, Будапеща 1989 и Торонто 1993
· Една европейска титла на открито – Щутгарт 1986
· Четири европейски титли в зала – Пирея 1985, Лиевен 1987, Будапеща 1988 и Париж 1994
· Победителка във финала на Световната купа в Канбера през 1985 г.
Признания и награди
· Носителка на орден „Стара планина“, I степен през 1996 г.
· Приета в „Залата на славата на световната атлетика“ през 2012 г.
· Спортист на Балканите в анкетата на БТА за 1985, 1987, 1995, 1996 и 1997 г.
· Спортист №1 на България за 1985, 1987, 1995 и 1996 г.
· Почетен гражданин на град Пловдив.
/ДВ/
news.modal.header
news.modal.text