site.btaДосие: Случаят „Антонов"

На  25 ноември 1982 г. Италианската осведомителна агенция АНСА разпространява  съобщение за арестуването на българския гражданин Сергей Иванов Антонов - служител в представителството на БГА „Балкан“ в Рим. Антонов е бил обвинен в съучастие в опита за покушение срещу папа Йоан Павел Втори, извършен от турския терорист Мехмед Али Агджа на 13 май 1981 г.

 В книгата на БТА по случай 125-годишнината от създаването на телеграфната агенция – „Лични свидетелства“ попаднах на материал от Калин Тодоров, старши репортер в „Информация за чужбина“ (1979 - 1984 г.). В него разказва за първата изтекла информация в БТА за арестуването на Сергей Антонов в Рим.

Потърсих още материали по темата в архивите на БТА. Оказа се, че агенцията  съхранява огромното количество информации от бюлетините и емисиите, от публикации в пресата, книги и експресни издания на БТА, като: „Антология на една клевета“ (27.12.1982 г.); „Диверсия на неокръстоносците“ (14.03.1983 г.); „Освободете Антонов!“ (01.07.1983 г.); „По вълчата диря“ (18.07.1983 г.); „Атентатът на клеветниците“ (11.06.1984 г.); „Истината срещу лъжата“ (22.10.1984 г.); „Тройният заговор“ (05.10.1984 г.). Всички те са написани по случая „Антонов“. 

 Още от самото начало битката за невинността на Сергей Антонов и за заличаването на „българската следа“ в международния конфликт от журналистическа и пропагандна гледна точка е отредена на БТА и в частност на главния директор Боян Трайков. 

 

Пресконференция на главния директор на БТА Боян Трайков, състояла се на 17 декември в парк-хотел „Москва“ в София. Присъстват 130 български и над 150 чуждестранни журналисти.

„Казвам се Боян Трайков. Аз съм журналист, ваш колега. Ще говоря пред вас в качеството на главен директор на БТА, агенцията, която е упълномощена да изразява отношението на България във връзка с неоснователното обвинение на българския гражданин Сергей Антонов …“, пише в експресното издание на БТА „Анатомия на една клевета“ от 27 декември 1982 г.

„Боян Трайков отразяваше детайлно съдебния процес срещу Сергей Антонов“, споделя Пенка Момчилова, коректор към информационните редакции по това време. 

„Четири години течеше огромна по обем информация по случая, което изискваше от всички ни точност, бързина в работата, винаги с позоваване на източника. В нашия отдел се получаваше информация на различни езици, която трябваше да бъде преведена, обработена и обобщена“, казва Галя Димитрова, тогава репортер в МИНФ в интервю за бюлетина „Школата БТА“ .

 „Току що АНСА, беше съобщила, че в Рим е арестуван Али Агджа и като „гръм от ясно небе“ падаше новината, че българин може да му е помагал. Разследвали представителя на БГА „Балкан“ за съучастие в атентата срещу главата на Римокатолическата църква, папа Йоан Павел Втори …. Боян Трайков и Алфред Криспин още не си даваха ясна сметка, каква буря се задава, но видимо бяха разтревожени. Решението нашата редакция  да поеме първия удар изглеждаше логично. Материалите ѝ не достигаха до българските медии, вървяха само в световния информационен обмен. Затова редакцията не робуваше на идеологически клишета. Така че, докато не се изяснеше дали българин и България не са забъркани в нещо опасно и незаконно - тероризъм, търговия с оръжие, трафик на наркотици - или са попаднали в „операция под чужд флаг“, „Информация за чужбина“ изглеждаше най-удачният пропаганден вариант. … Много по-късно си дадох сметка, че, както за агенцията, така и за мен самия, този случай ще се превърне в страхотна професионална възможност. От дълбоката европейска информационна провинция, ние изведнъж се озовахме в „окото на световната буря“. Работихме редом с журналисти от най-големите световни телевизии, радия и вестници. Наложи ни се да контактуваме с политици, следователи, съдии, хора на „секретните служби“ от СССР, Италия, Турция, САЩ … Истинска лудница беше.“, разказва Калин Тодоров в книгата на БТА „Лични свидетелства“.  

Непосредствено след задържането на българския гражданин е създадена специална комисия, начело с Петър Младенов (министър на външните работи), в която участват всички началници на спецслужбите. Говорител на комисията става Боян Трайков, защото в този период БТА е отговорна за предоставянето информацията и скоростния обмен на данни с чуждестранните информационни агенции. На директора на агенцията е възложена задачата да води конференциите по случая „Антонов“ както в София, така и в Рим. 

На 27.11.1982 г. БТА разпространява официално съобщение, в което определя ареста на Сергей  Антонов, обвинен за съучастие в атентата срещу папа Йоан Павел II през 1981 г. (т.нар. „Българска следа“), като „напълно незаконен, произволен, абсолютно с нищо неоправдан". В съобщението се посочва, че повод за ареста е шумна, тенденциозна и целенасочена кампания, преследваща и други теми. За съучастие в престъплението са набедени още двама български граждани: Тодор Айвазов, завеждащ финансовата служба на посолството на България в Рим, и Жельо Василев, бивш секретар на военния аташе.

Боян Трайков определя случая „Антонов“ като избор на „жертвен агнец“. Според бившия директор на БТА неправомерно обвиненият българин е невинна жертва на италианските спецслужби поради особеностите на личния си живот в конкретния период – развод, придружен от психологически дискомфорт.  

Инсинуацията за „българската следа“ в покушението срещу папа Йоан-Павел II се основава на международната представа за комунистическа България като най-верен васал на СССР. Негативното реноме на държавата е изградено в следствие на предположението на италианските следователи, че българските служби си сътрудничат с турската мафия, за да организират операция по поръчка на КГБ. Според тях операцията цели отстраняването на папата, който подкрепя независимия профсъюз „Солидарност“ в родината си Полша и лидера му Лех Валенса, противник на просъветския комунистически режим. Около 3 месеца след ареста на заместник директора на бюрото на БГА „Балкан“ (02.03.1983 г.) БТА разпространява официално съобщение по повод ново обвинение, предявено към Сергей Антонов – съучастие в план за убийството на Лех Валенса по време на посещението му в Рим. Цитат от съобщението гласи: „Италианските следствени служби явно са решили с цената на всичко да задържат българския гражданин зад решетките и да продължат кампанията срещу нашата страна и срещу други социалистически страни“.

В първото експресно издание на БТА по случая „Антонов“ (27.12.1982 г.) е публикувана информация за заседание от 23.09.1982 г. във Вашингтон на Комисията на Конгреса в САЩ, следяща прилагането на Хелзинкските споразумения. Заседанието не е отразено в българския печат. Специални секретни бюлетини на БТА, разпространявани по утвърдени от Секретариата на ЦК на БКП списъци, съдържат сведения за заседанието, на което са провеждани изслушвания на компетентни лица за възможно съучастие на съветската и българската служба за сигурност в терористичния акт срещу папата.

В опита си да докаже „българската следа“ в атентата срещу папата, американската журналистка Клеър Стърлинг придобива известност с издаването на книгата си „Времето на убийците“. Още преди ареста на Сергей Антонов, на 07.09.1982 г. БТА разпространява за страната и чужбина коментар на свой кореспондент, оспорващ твърденията на журналистката за съучастие на България – за това разбираме от приложението на бюлетин „Дати и събития“ по повод 10-годишнината от случая „Антонов“. В брой от 14.10.2023 г. на в. „24 часа“ е поместена възпоменателна статия за Боян Трайков, в която откриваме цитат на бившия главен директор на БТА по повод срещата му с американката на една от конференциите в Рим: „Посочих я и помолих колегите да я попитат кой е поръчителят на нейните статии срещу България. Всички в залата скочиха и започнаха да викат „Ууу“. Стърлинг напусна залата“. Той описва критиката на присъстващите си колеги спрямо журналистическата практика на Стърлинг като спонтанна реакция, независимо от политическата и идеологическата позицията, която заемат: на изток или на запад от „желязната завеса“.

Друг пример за чуждестранна медийна пропаганда по случая е излъченият на 21.09.1982 г. от Ен Би Си филм за атентата срещу папата. По този случай Мира Тодорова, зам.-главен директор на агенцията, пише статия в списанието на БТА „По света“  под заглавие „Дамата Пинкертон и детективското бюро на Ен Би Си“, в която обвинява създателите на филма в преднамереност и опит за „нанасяне на нови болезнени антисоциалистически удари“.

В противовес на споменатите медийни произведения в четвъртото експресно издание на БТА от 18.07.1983 г. е публикуван интересен журналистически материал по случая „Антонов“ – препечатаният от в. „Литературная газета“ документален репортаж „По вълчата диря“ на съветския публицист Йона Андронов. Авторът тръгва по следите на терориста Агджа, среща се с представители на турската организация „Сивите вълци“, разговаря с резиденти на ЦРУ.

Мотивацията на българските журналисти да се противопоставят на злонамерените опити името на България да бъде свързано с покушението срещу папа Йоан Павел II се изразява в издаването на 11 експресни издания на БТА във връзка със случая „Антонов“ в периода 1982–1985 г. Посредством тях на читателската аудитория се предоставя достъп до официални документи, публицистични материали – публикувани и непубликувани в българския печат, материали по случая от чуждестранния печат, репортажи, интервюта с адвокатите на Сергей Антонов, коментари на български журналисти, пълни текстове на декларации на БТА, стенографски запаси на пресконференции. Целите на експресните издания са: чрез анализ на фактите да се докаже невинността на Сергей Антонов, да се разкрият опитите за антисоциалистическа и антибългарска провокация, да се покаже начинът на отразяване на случая в чуждестранните медии, да се проследят обществените нагласи, да се представи случаят посредством експертността на правни служители и международни организации.

Преди атентата от май 1981 г. извършителят му Али Агджа излежава присъда за убийство. Бягството от затвора на терориста е последвано от 20-дневен престой в София под покровителството на турската мафия. След това следите на Али Агджа водят до Германия, откъдето той се отправя на дълго пътуване през няколко държави, за да достигне своята крайна дестинация – Рим.

На 23.03.1983 г. вестник „Ню Йорк Таймс“ публикува статията на Никълъс Гейдж „Покушението срещу папата – нова следа към България“. На 12.04.1983 г. във в. „Отечествен фронт“ е публикуван пълният текст на писмото на Боян Трайков до американското издание, защото главният директор на БТА твърди: „Пропусната е цялата аргументация, с която се доказва несъстоятелността на „разкритията“ на Никълъс Гейдж“.

На 28 март 1983 г. в писмо до папа Йоан Павел Втори българският патриарх Максим отбелязва, че невинността на Сергей Антонов е безспорна не само за българския народ, но и за всички непредубедени хора. От името на Светия синод на Българската православна църква патриарх Максим моли папата "да изяви дълбоката си убеденост в невинността на Антонов".

На 30 април 1983 г. в отговора си до българския патриарх папа Йоан Павел Втори информира, че на направените от Светия престол постъпки, италианското правителство предприема действия за ускоряване на процедурата, засягаща Сергей Антонов.

Домашният арест на българския гражданин обаче е краткосрочен. В декларация на БТА от 15.03.1984 г. се изразява възмущението на българската общественост от решението на касационния съд в Рим Антонов да бъде върнат отново в затвора. Текстът в декларацията гласи: „Този акт явно цели да разсее все по-налагащото се сред широката световна общественост убеждение в невинността на българския гражданин“.

На 28.06.1984 г. Сената на САЩ взема решение, базирано на инсинуацията за „българската следа“ в атентата срещу папата, а именно да се забрани на Министерството на международната търговия и на Държавния департамент да насърчава търговията с България поради статута ѝ на държава, замесена с тероризъм. Казусът е публикуван в уводна статия на в. „Работническо дело“. В декларация на БТА от 02.07.1984 г. е изразено категоричното становище на българското държавно ръководство относно решението на Сената – то е определено като „нов крайно неправомерен политически акт с крайно отрицателни последици за българско-американските отношения“.

На 13.05.1985 г. в специална информация от Париж кореспондент на БТА съобщава за публикуването на доклад на Международния съюз на юристите демократи (МАЮД) с изводи и оценки по делото срещу Антонов и други обвиняеми български граждани. Докладът е разпространен на голяма пресконференция. Пълният текст е публикуван в десетото експресно издание на БТА със заглавие „Борбата за истината“. След това с подобни доклади излизат: Световната федерация на професионалните съюзи, Световната федерация на демократичната младеж, Международната демократична федерация на жените, Международният студентски съюз, Международната организация на журналистите. В много държави се създават национални комитети в защита на или за солидарност със Сергей Антонов.

Следствието, към което Сергей Антонов е привлечен, има продължителност от 2 годни и 6 месеца.

На 27.05.1985 г. започва процесът срещу българските граждани. От този момент до края му БТА, агенция „София-прес“, Българското радио, Българската телевизия и в. „Работническо дело“ имат специални пратеници, чиято задача е детайлното отразяване на съдебните заседания. По заповед на ЦК на КПСС са назначени Михаил Гофщайн –  виден съветски юрист и адвокат, и група негови колеги, за да работят тайно по процеса. Според италианското законодателство в процеса могат да участват само адвокати от Италия. Служебният адвокат назначен за Антонов, проф. Консоло, се оказва специалист по застрахователно право, което е предпоставка за слабата защита. С помощта на българските спецслужби руските юристи ежедневно получават преведените стенограми от съдебните заседания. Докато работят по случая „Антонов“, се укриват в София, в хотела на ЦК на компартията – подготвят препоръки за всяко съдебно заседание, които са предавани от българските служители на защитата на Антонов въпреки недоволството ѝ от чуждата намеса. Важна подробност – източникът, подготвил съветите, остава неизвестен за италианските адвокати.

 „Решението на съдия-следователя д-р Мартела нямаше качествата да предизвика съдебен процес спрямо Сергей Антонов“, Тодор Айвазов и Жельо Василев. Въпреки очевидната предубеденост и неправомерните усилия, следствието не можа да аргументира решението „даване под съд“ с нито едно пряко или косвено обективно доказателство, с нито едно сериозно свидетелство, дори с никакъв елемент на доказателство. Решението на д-р Мартела не беше съобразено със закона, беше в пълно противоречие с член 374 от италианския Наказателно-процесуален кодекс, според който за образуване на съдебен процес се изисква доказателства, дори „достатъчно доказателства“, казва Боян Трайков пред БНР на 4 февруари 1986 г. 

На 29.03.1986 г. Римският наказателен съд под председателството на Северино Сантиапики издава оправдателна присъда „поради недостиг на доказателства" срещу българските граждани Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Жельо Василев.

 София (01 април 1986)  Официално посрещане на аерогара София на Сергей Иванов Антонов. Пресфото-БТА, снимка: Олег Попов

През март 1986 г. екип на БТА под ръководството на Боян Трайков издава книгата „Атентатът срещу разведряването – бяла книга за клеветата, наречена „българска следа“ на площад „Св. Петър“. Съдържанието ѝ основно дублира материалите от единадесетте експресни издания на БТА. Освен това са включени коментарите на Трайков по случая. Предговорът е написан от Шон Макбрайт – председател на Комисията на ЮНЕСКО за изследване на проблемите на информацията.

Скоро след установяването на демокрацията в България, през 1991 г. архивите по случая „Антонов“ са отворени по инициатива на бившия български дисидент и президент Желю Желев. На 05.04.1991 г. българският посланик Огнян Пишев оповестява официално в САЩ решението на правителство да предостави на независима международна комисия неограничен достъп до архивите в България, свързани с атентата срещу папа Йоан Павел II. След тригодишното проучване на архивите на цивилното и военното разузнаване и контраразузнаване официалното становище на Националната следствена служба опровергава наличието на „българска  следа" в атентата срещу папата.

На 07.12.1995 г., по време на аудиенция на президента Желю Желев, папа Йоан Павел II за първи път публично защитава невинността на България. При официалната си среща с президента Георги Първанов през 2002 г. главата на римокатолическата църква отново заявява, че никога не е вярвал в т.нар. „българска следа".

В интервю от 09.10.1996 г. в италианския вестник „Кориере дела сера" Агджа признава, че на 13.05.1981 г. е стрелял срещу папата по свое решение, както и че агенти на италианските тайни служби са му внушили версията за съучастието на българските граждани в покушението.

България получава международна реабилитация. Случаят „Антонов“ по думите на депутата Станимир Илчев от НДСВ се превръща в прецедент в най-новата история на страната, който ще послужи за ориентир при възникването на подобни кризисни ситуации в бъдеще.

Въпреки щастливата развръзка по случая за страната ни за едно от основните действащи лица в него края е злощастен – след четиригодишен престой в италианския затвор Сергей Антонов е диагностициран със сериозно нервно разстройство. От 27.03.2002 г. до смъртта му на 01.08.2007 г. той получава пенсия за изключителни заслуги в размер на 200 лева месечно, отредена от бившия премиер и цар Симеон Сакскобургготски. Защитникът на българската невинност, Боян Трайков, надживява Антонов със 7 години – почива на 16.10.2014 г.

 

Боян Трайков е роден на 31.03.1932 г. във Варна. Син е на Георги Трайков – дългогодишен лидер на БЗНС, министър на земеделието и председател на Президиума на Народното събрание от 1964 г. до 1971 г. Завършва журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Реализацията му в сферата на медиите и масовата комуникация обхваща широка гама от професионални роли, сред които журналист, автор, редактор, кореспондент, директор. Изявява се като редактор на многотиражни вестници в Бяла Слатина и Раднево, а през 1966 г. е сред хората, които възстановяват издаването на вестник „Поглед“. Кореспондент е на в. „Народна младеж“ в областите Пловдив и Смолян, на БНР и БНТ в Париж и на БТА във Варшава. В периода 1973 – 1981 г. работи в БНР, след което оглавява БТА до 1990 г., когато е уволнен от агенцията. Към биографията му можем да добавим и постът му на председател на СБЖ, който заема през 1988 г.

/АП/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:37 на 23.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация