site.btaБлизо 10 000 пресконференции за 20 години раждат новини в Националния пресклуб на БТА в София

Близо 10 000 пресконференции за 20 години раждат новини в Националния пресклуб на БТА в София
Близо 10 000 пресконференции за 20 години раждат новини в Националния пресклуб на БТА в София

Само за 2023 г. над 1000 са проведените събития в националните пресклубове на БТА 

Осем нови национални пресклуба отвори БТА през 2023 г. – в Кърджали, Самоков, Смолян, Разград, Свищов, Перник, Петрич, както и в Одеса. 30 са Националните пресклубове на БТА в страната, като 27 от тях са в областни градове, а три в значими общински центрове - Самоков, Свищов и Петрич.

Извън страната БТА развива шест пресклуба - в Анкара (Турция), Босилеград (Сърбия), Букурещ (Румъния), Одеса (Украйна), Скопие (Република Северна Македония) и Тараклия (Молдова). Откриването им е продължение на политиката на БТА да има свои медийни средища във всички съседни страни, както и в държави с големи български общности.

Само за последните две години Агенцията разкри 21 нови пресклуба.  БТА неотменно търси възможности за разширяване на обхвата на идеята на Националните пресклубове, като успя да създаде такъв и на борда на първия български военен научно-изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий" по време на плаването му до Антарктида - от 27 декември 2022 г. до 2 май 2023 г.  

„Тук се раждат новините!”

Първият пресклуб е отворен през 1991 г. в сградата на БТА в София. Намира се на 4-ия етаж, в залата използвана 31 години за събрания.  

От 2003 г. започва да работи като напълно обновен „Национален пресклуб на БТА“, а  близо десетте хиляди проведени пресконференции от 2006 г. се излъчват на живо в страницата на агенцията.   

Идеята за изграждане на пресклубове на БТА, във всички основни географски точки в страната, е на Максим Минчев – генерален директор на БТА, който през 2003 г. отваря първия пресклуб на БТА извън столицата, а именно в старопрестолния Велико Търново.

От откриването през 1991 г., за Националния пресклуб – София са работили: Милена Григорова, Евелина Стефанова, Георги Вучев, Николай Текелиев, Нора Попова, Цветана Калинина. 

Екипът, който днес се грижи за обезпечаване на всички събития и пресконференции в агенцията, са: Нора Попова - ръководител на отдела, Невена Попова, която се присъединява от началото на 2023 г. и Делян Капсъзов, който отговаря за  озвучаването и техниката в двете зали на БТА – „Национален пресклуб“ и новата мултимедийна зала „МаксиМ“.  

За бюлетина „Школата БТА“ те ни споделиха любопитни факти от живота на Националния пресклуб на БТА в София:

·    Най-много проведени пресконференции за един месец – 85, за ден - 7.

·    Най-кратка пресконференция - под две минути.

 ·   Най-посещаваното събитие, с над 200 представители на медиите, е първата пресконференция на освободените от либийски затвор български медици. 

·    Най „вкусната“ пресконференция е на производители на продукти от птиче месо в отговор на истерията около птичия грип;

·  Най-нестандартните посетители - двойка гълъби, присъединили се към пресконференция на правозащитна организация.  

·   „Щъркели“ също намират място в пресклуба, но не за гнездене, а за представяне на тестове за установяване на бременност. 

·   Кукери, представящи „Сурва“, успяват да прогонят духа на негативните новини.

·    Директор на фирма-концесионер промива пред журналисти пясък в сито, за да покаже как се добива злато.

·     Находки от знакови археологически обекти се показват за първи път в Националния пресклуб на БТА.

·      Най „духовитата” пресконференция е на сръбските музиканти от филма „Гуча”.

·     Пресконференцията с най-висок емоционален магнитуд е на представители на антиправителствени протести в присъствието на група антипротестиращи през 2013 г.

·  Организаторите на почти всички протести и стачки през последните 20 години представят мотивите за недоволството си в Националния пресклуб на БТА.

·    Най-странни причини за отмяна на пресконференции – участници в пресконференции пристигат в точния час, но в различен ден; други не успяват поради лоши метеорологични условия, а трети са арестувани или отведени за разпит.   

·   Точно 75 стъпала водят до залата на последния етаж на БТА както за модно дефиле или боксьорски кантар, така и до предизборен център или кино прожекция. 

·   Най-„усмихнатото“ медийно събитие за 2023 г. е на Нургюл Салимова, която дава първата си пресконференция след прибирането си в България, посветена на успеха ѝ на Световната купа по шахмат в Баку.

Архивът на Националния пресклуб на БТА съхранява памет за всички събития, вълнували българското общество през последните 20 години.  

Евелина Стефанова: Моята 40-годишна история в БТА завърши в Националния пресклуб 

Евелина Стефанова е родена през 1953 г. в Кюстендил. Завършва Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ с втора специалност английски език. Постъпва на работа в БТА на 1-ви ноември 1977 г. и продължава до пенсионирането си през 2017 г. Работи в различни отдели - дългогодишен коректор на сп. ЛИК, коректор в Международна редакция, репортер в отдел „Информация за чужбина“, редактор в списание „Шампиони“ и част от екипа на Национален пресклуб на БТА. Съпруга на Стефан Марков, един от най-значимите български художници и автор на илюстровани издания на агенцията, с множество награди от изложби у нас и в чужбина. 

Постъпих в БТА след конкурс през 1977 г., който включваше редактиране и коригиране на текстове с различен тип грешки. Конкурсите по времето на главния директор Лозан Стрелков бяха сериозни, за репортерите - в няколко тура и изискваха минимум два езика. Конкуренцията беше голяма. За агенцията и за това че търсят хора, разбрах случайно. Преди това за няколко месеца работих като учителка, но усетих, че това не е моето призвание. 

Назначиха ме за коректор в седмичните издания. Стефан Продев беше мой ментор и началник. В периода, в който започнах, имаше много работа в четирите седмични издания – „Наука и техника“, „Паралели“, сп. ЛИК и „По света“. Налагаше се да четем всичко по три пъти, защото списанията излизаха първо на хартиена шпалта, на филм и след това ревизия преди печат. Въпреки че работех и в събота, работата много ми харесваше. Агенцията се нуждае не само от редактори, но и от коректори. Именно те носеха голямата отговорност изданията да се отпечатани технически коректно и най-вече грамотно.

След три години работа в изданията през 1980 г. станах коректор в отдел „Международна информация“, където  работих до 1996 г. Тогава започнах като репортер в  „Информация за чужбина“. Този отдел ми даде много, не само че бях репортер и отразявах събития, но именно там ме научиха да създавам добри материали по сериозни и тежки теми. През 1998 г. станах редактор в списание „Шампиони“, а през 2000 г. постъпих в Националния пресклуб на БТА. В агенцията натрупах сериозен трудов стаж, от коректор, през различни отдели и позиции, които ме научиха да работя екипно и с различен тип информация. Агенцията ме срещна с невероятни професионалисти, които се превърнаха в мои приятели. 

Оставам с прекрасни спомени от БТА. Редовно след „слагането на чертата“ - така се наричаше приключването на емисията в 22,30 ч., в стаята на заместник главните редактори правехме купони. В агенцията се организираха балове, маскирахме се, играехме, разказвахме си вицове и се забавлявахме. Лозан Стрелков обичаше да е близо до служителите си, да бъде не само техен ръководител, но и приятел, затова и често се веселеше с нас, това беше най-хубавият период в агенцията за мен. От Стрелков разбрах, че е много важно ръководителят  да е внимателен с всички, да знае какво се случва в агенцията, да обича хората и да се грижи за тях. Беше строг, но справедлив, държеше на спазването на правилата. Той даде началото на развитието на агенцията. 

В годините на голямата инфлация, в периода на ръководството на Милен Вълков, имаше месеци, в които ни плащаха с неща от първа необходимост. Раздаваха ни препарати за пране и подобни битови стоки. Преминахме през много както хубави, така и по-трудни моменти.

„Добра диагноза“ е метафората, с която мога да опиша БТА. Едно приятно място, където идвах с удоволствие и много харесвах. За да бъде един човек добър в това, което прави, трябва да го обича, да е стриктен и отговорен. Работата тук изисква бързина, но много по-важна е достоверността на информацията, защото БТА е преди всичко авторитет. Като информационен институт агенцията заема своето важно място и е необходимост за обществото. Тя е и школа, защото подготовката на младите журналисти е важна и въпреки че работата на терен учи на много, по-лесно и полезно е, когато има човек, който да те насочи, обучи и помогне в развитието. Затова и подкрепям връщането на стажантската програма и обученията в агенцията. Тя ще подготвя следващите професионалисти в журналистиката.

 Красимир Христов: в БТА темпото е високо

От 2014 г. технически обслужвам Националния пресклуб на БТА-София. Моята цел е всеки клиент да си тръгне доволен от пресконференцията, която е дал. 

Работата с техника е стресова, проблемите са неизбежни, но винаги успяваме да ги преодолеем. Техниката ми е страст, затова непрекъснато  уча, чета и разширявам познанията и уменията си. 

Живеем в свят, който се развива изключително бързо и ако не се движим с неговата скорост ще изостанем. 

В БТА темпото на навлизане на новостите е голямо, което улеснява работата на служителите, но изисква непрекъснато адаптиране и учене. В свободното си време майсторя разни неща. Часовникът над вратата в Пресклуба е направен от мен. Много се гордея с него. Изработих го от стар лаптоп и монитор. Използвах за дизайна на екрана му зелен цвят, защото човешкото око има най-добра чувствителност към него. И до днес отчита времето в точност до секунда.

Когато по време на COVID-19 пандемията, започна масовото използване на платформата Zoomq възникна проблем по време на пресконференция. В нея се включваха участници от различни точки на света и у нас. Беше много важно да се осигури възможност от озвучителната система в залата, всеки един от журналистите да може да задава въпрос на участниците в Zoom-срещата, а не да се използва водещият на събитието като посредник. Успях да се справя с предизвикателството в движение. Такива малки неща ме радват. Да знам, че мога да бъда полезен. След толкова години в агенцията имам слабост и сантимент към нея. Тук открих приятели, приятна работна среда и възможност да се развивам в областта, която харесвам. 

В БТА постъпих през май 1982 г. Главен директор тогава беше Боян Трайков. За позицията разбрах от познат в техническата дирекция. Преди да започна работа преминах обучение по машинопис, а останалото научих в процеса на работа. 

Тогава отделът работеше 24 часа. Редакторите следяха събитията в чужбина и създаваха текстове, които се предаваха към радиото, телевизията и абонатите на БТА. 

Моята задача беше да препиша тези текстове на телексна машина, да ги предам към перфолента и след това в друго устройство, което ги дешифрира и изпраща към телефоните и телеграфните линии. Същото така следях за грешки в апаратурата и консумативите им.

После се преместих в отдел „Радио телевизионен монитор“ (РТМ), една от абонаментните услуги в агенцията, която затвори в периода на Максим Минчев. Записвах и изпращах предавания към дешифраторите. 

БТА винаги ме е карала да се чувствам свободен, работата ме прави щастлив. Агенцията  се превърна в мой втори дом. В последните години забелязвам рязко подмладяване на екипите и  е много важно днес да има приемственост. Да бъдат предавани тънкостите на работата, а не всеки де търси и да открива всичко отначало. 

/АП/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:43 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация