site.btaАнтонина Лозанова с награда за млади и обещаващи журналисти „Мегалици - Неджелски“

През октомври месец Антонина Лозанова – кореспондент за БТА във Видин и фотограф – бе удостоена с престижната награда „Мегалици - Неджелски“ за млади и обещаващи журналисти. В специално интервю за Диляна Стоянова от отдел Социални мрежи тя споделя повече за вълнението около наградата, работата в БТА и визията й за бъдещето на родната журналистика.

Какво е чувството да бъдеш отличен с наградата Megalizzi - Niedzielski и какви усилия стоят зад този приз? 

Наградата е следствие от дългогодишен труд и усилия. Докато бях студент по медии и журналистика видях как протичат повечето стажове в големите медии. Тогава реших, че ще отделя това време в самоусъвършенстване в различни посоки, вместо да се надявам някой ден да бъда забелязана и да ми се даде шанс. След като получих наградата ми отне няколко седмици да осмисля какво се е случило, тъй като емоциите бяха много - запознах се с невероятни млади и амбициозни журналисти от цяла Европа, посетихме различни институции и медии, а черешката на тортата, разбира се, беше наградата. За мен е чест, но и отговорност, защото - както казваше треньорката ми по волейбол - не е трудно да стигнеш върха, трудно е да останеш там. В такива моменти не трябва да лежиш на стари лаври, а да продължаваш да отъпкваш пътеката, по която вървиш, защото очевидно си на правилен път. 

Имала ли си модел на подражание в журналистиката? 

Израснах с епизодите на "Ничия земя" и си мечтаех един ден и аз да имам възможността да разказвам човешките истории по този начин. Сега не върша точно това, но всекидневно се сблъсквам с проблемите на хората и съм отговорна за това важна информация да достигне до тях на разбираем език. Как избра темата на репортажа? Трябваше да отразя проект, реализиран в моя роден край с подкрепата на Европейски средства на тема умения. Първоначално имах друга идея, но тя се провали поради прекъсване на комуникацията от другата страна. Наложи се пет дни преди крайния срок да намеря нова тема, която да отразя. Директорът на езиковата гимназия във Видин Боянка Никова реагира на момента и учителите се върнаха от летния им отпуск, за да заснема интервютата с тях. Показах реализацията на проекта "Умения в 21 век", с помощта на когото учители от гимназията са повишили техните дигитални компетенции в европейски образователни центрове. До днес продължавам да им повтарям, че ако те не бяха направили този жест за мен нищо от това не би се случило. 

Самата ти не криеш своята любов към родното си място – Видин, където живееш и работиш. С какви думи би окуражила младите хора да останат или да се завърнат в Северозапада? 

Човек никога не трябва да прави нещо на сила. Няма нищо лошо в това да намерят своето място другаде, но ми се иска да разберат, че този край не е загубена кауза. Друга стигма е, че тези, които остават или се завръщат в родното място, не са успели да се реализират в големия град. Завръщането в Северозапада не трябва да бъде разглеждано като геройство, краен мазохизъм или лудост. Виждам тенденция младите хора да се завръщат и да създават семейства тук и това изключително много ме радва. 

Защо избра да работиш именно в телеграфна агенция, а не в някоя от "големите" телевизии или масови всекидневници? 

Не виждам по-добро място за себе си от БТА, защото агенцията ми дава възможността да работя в и за родния ми град. Много ми допада и комплексността на работата, защото освен да отразявам важни и значими събития имам възможността да правя и снимки и видеа. Никога не съм искала да работя в частна медия, защото повечето от тях обслужват чужди интереси, а не обществения. 

Какви са твоите амбиции в професионален план? 

Продължавам да се уча и да специализирам в агенционната журналистика. За щастие журналистите и редакторите с дългогодишен опит в БТА ми помагат изключително много. Благодарение на техните насоки се уча как да реагирам в дадени ситуации и как да поднеса информацията възможно най-кратко и точно в същото време. Понастоящем съм и студент в магистърска програма "Филмово и телевизионно изкуство" - искам за в бъдеще да продължавам да създавам повече и по-качествени мултимедийни продукции. 

Фотографията е друго обичано твое хоби. Има ли почва за фотожурналистика в България? 

Една снимка може да каже стотици думи. За фотожурналистиката определено има почва и в България. Тя изисква много голямо майсторство, набито око и бързи реакции. Бих се радвала за в бъдеще да се развивам и в тази посока. 

Кои са най-големите предизвикателства в професионален план, с които си се сблъсквала към този момент? 

Пренебрежението на част от хората заради възрастта ми. Първата половина на двайсетте години са периодът, в който вече изискват от теб да знаеш и можеш, но си твърде млад, за да ти се доверят и да те вземат насериозно. Най-трудното нещо, което се гради, е авторитет. С годините, както и с придържане към професионалните и етичните стандарти, се надявам всички да почнат да ме разглеждат като сериозен журналист. 

Как виждаш бъдещето на журналистиката? 

Със сигурност сферата ще претърпи още много трансформации, наложени от технологиите. Вече се върви натам един журналист да може не само да пише, но и да умее да снима и монтира, да анализира, планира... А бъдещето на журналистиката като цяло е пряко свързано с активността и нагласите на обществото. Качествената журналистика е двустранен процес - обективна и качествена работа, но и доверие и подкрепа от публиката.