site.btaПървите български идейно - политически вестници

В рубриката представяме поредица от лекции от първата Журналистическата школа в БТА и Съюза на журналистите, създадена през 1949 г.   

Проф. Ал. Бурмов

Вестник „Българска дневница“

На 26 юни1857 г. в Нови Сад /тогава в Австрия/ излиза първи брой на първия редактиран от Георги Раковски вестник „Българска дневница“.  По-късно Раковски е създател на революционната идеология на българското селячество и занаятчийство.

От вестник „Българска дневница“ са излезли 18 броя. Вестникът е спрян от австрийските власти по искане на турското правителство. 

„Българска дневница“ има борчески характер. Той си поставя за задача извоюването на български граждански, църковни и културни права на българския народ. Изнася главно произволите на гръцкото духовенство в България, а след това на турски правителствени чиновници. Вестникът съдържа и културно-просветни материали, но главното му съдържание са дописките, насочени против гръцкото духовенство и ожесточена борба против всички, които спъваха политическото, икономическото, културното и религиозното развитие на българския народ. Но в никакъв случай вестникът не е революционен. 

Вестник „България“

Не дълго след това започна излизането на в. „България“. Първият брой е от март 1859 г. Вестникът се отпечатва в продължение на три години в Цариград под ръководството на Драган Цанков. Отначало един път, а по-късно три пъти седмично: веднъж в голям формат, а два пъти седмично /понеделник и сряда/ в малки притурки „малък лист на в. „България“  и „голям лист на в. „България“.

 Характерът на вестника се определя от  обстоятелството, че той получава субсидия от католическата пропаганда в България. Едновременно с това, вестникът изразява интересите на онази част от българската буржоазия, която след Кримската война, след неуспеха на Русия, обърна погледа си на запад. Интересите на тази част от българската буржоазия се изразяваха от в. „България“. Вестникът е насочен преди всичко против гръцката църква и води решителна борба с всички средства за независима българска църква, която трябва да бъде съединена или поставена под духовното главенство на римската църква. 

Според в. „България, тази независима българска църква ще бъде гаранция за правилното и самостоятелно развитие на българския народ. 

Вестникът е насочен решително и против русофилското настроение на част от българската буржоазия и изобщо на българския народ. Проповядва западна ориентация на българската интелигенция, на която препоръчва да учи френски език.

Едновременно в. „България“ съдържа и културно-просветни материали и исторически статии. Особено много борави с историята, като иска да докаже отдавнашните връзки между западния свят, между католическата и българската църква. Вестникът публикува  писма между цар Калоян и папа Инокентий III, грамотите на Асен II, дадени на дубровнишките търговци. Вестникът печати и множество дописки, които отразяват пълнокръвния живот на българския народ по онова време. 

Вестник „България“ има своите заслуги. Със своята необуздана пропаганда за уния с католическата църква и пропагандата срещу Русия и Цариградската патриаршия, при опасността за откъсване на една голяма част от православните християни от източната църква, в .“България“ спомогна да се промени държанието на официална Русия по българския църковен въпрос. Русия преди това беше за не отделяне на българската църква от Цариградската патриаршия, за да не се създаде разделение в православието. 

Вследствие на пропагандата на в. „България“, Русия измени съществено своята политика и взе курс за създаване на една независима българска църква. Цариградската патриаршия също промени своята позиция за неотстъпчивост спрямо българските искания и се стигна  до окончателното разрешение на българския църковен въпрос.

Вестник „Съветник“

Трети идейно-политически орган в България по това време на българската буржоазия беше в. „Съветник“, излизал седмично от 25 март1863 до 1865 година. Вестникът е издание на българската община в Цариград, която обединява българската колония, главно търговските елементи и от части занаятчиите. В началото редактор е Николай Михайловски, а след това Тодор Бурмов, с главни сътрудници Гаврил Кръстевич, Марко Балабанов и редица други изтъкнати дейци на българското възраждане по това време. 

Вестникът е твърде умерен. Той не изпада в афектации нито против западното течение на Цанков, нито против Цариградската патриаршия. Той се придържа с една политика на сближаване с Русия. Централно място във в. „Съветник“ заема църковната борба. Но той засяга и всички други проявления на българската действителност – стопански и политически.

Това са първите български идейно-политически вестници през 60-те години на миналия век. Те все още нямат собствен класов характер, заострен партиен характер.