site.btaАрхеолози показаха находките от разкопките на средновековните некропол и селище в подножието на крепостта Ряховец
Археолози показаха находките от тазгодишните разкопки на средновековните некропол и селище в подножието на крепостта Ряховец край Горна Оряховица. Археологическите проучвания на терен се проведоха през месеците юни и юли. В тях участваха научният ръководител Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново, заместник-ръководителят Мая Иванова от Исторически музей – Горна Оряховица, трима стажанти - студенти от специалност "Археология" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и 13 работници.
До момента на обекта, открит случайно през 2021 г. при изкопни дейности за рекултивация на депо за битови отпадъци, проучен частично в периода 2021-2023 г., са допроучени и разкрити близо 70 археологически структури. Сред тях са гробове, жилища, огнища и ями, отнасящи се към ХIII век. Регистрирани са общо 15 гроба, с някои особености, които показват известно отклонение от християнския погребален обред и ритуални ями с животински кости от говеда и цели черепи на коне и крава. Открити са разнообразни метални и костни предмети от бита - ножове, ножици, конска подкова. Сред находките има керамични фрагменти, медни гривни, характерни за този период, игли, прешлени за вретено, големи ковани гвоздеи и метални клинове, с които са били захващани дървените конструкции. Подобна конструкция археолозите са имали шанс да проучват миналата и тази година. Става въпрос за жилище, в което много добре на терен са запазени овъглените греди, разказа за БТА Илиян Петракиев.
Сред откритите при проучванията монети има сравнително малко от края на XII век, които са запазени цели. Повечето са характерни за първата половина на XIII век. След последвалата девалвация на парите, те са орязани до съвсем малки парченца, обясни Петракиев. Тази година сред находките е и един анонимен фолис от XI век, каквито има открити и в близката крепост "Ряховец". Те са добре датирани поради факта, че са били в ями на племето печенеги, обитавали местността точно през този времеви период. Всички открити монети впоследствие се разглеждат, проучват и анализират от проф. д-р Константин Дочев,специалист по византийска и средновековна българска нумизматика.
Сред откритията е и голяма пещ от XIII век. Тя се намира извън жилище и вероятно е била за приготвяне на хляб за няколко семейства или е имала обществени функции, обясни за БТА Петракиев. Не е изключена възможността тя да е била предназначена и за изпичане на керамика, но подобни пещи са по-различни като тип и конструкция. "Не очаквахме да открием такава голяма пещ. Досега попадахме само на около пет пъти по-малки, вкопани в стените на жилищата", разказа археологът. Те обаче са фамилни, с отоплителни и може би готварски функции, докато тази вероятно е за повече продукция, обясни Петракиев.
Когато бъдат събрани археологическите данни, антропологичните данни и ДНК анализите, екипът се надява да може да се включи в проект, по който да се извърши цялостно изследване. Петракиев има идея да се направи съпоставка между хората, живели в крепостта "Ряховец", в нейното източно и югоизточно предградие, както и в северното, където са открити останки от църква. "Хронологически те са живели заедно, но имаме различни погребални практики. Интересно е да видим какви са генетичните връзки между хората, населявали цялата местност", смята археологът. Според него най-вероятно тази територия е била плътно заселена през първата половина на XIII век, но после населението изчезва. Хипотезите са, че е имало земетресение, а има исторически данни и за голямо свлачище. Обезлюдяването в един момент може би е свързано с татарските нашествия, които оказват влияние и на столицата Търновград, където по същото време се наблюдава затихване на живота в подградията, обясни ръководителят на проучванията. На това място е имало живот, продължил около 70 - 80 години, но са разкрити три археологически нива според етапите на обитаване. Наблюдава се и наслагване на някои структури, което забавя проучванията. Има жилище пресечено от гробна яма, каменни кръгове, които вероятно обграждат някаква по-важна структура, както и съвременна тръба, която прерязва всичко това, добави Петракиев.
Интерес при този обект представляват няколкото култови ями с погребани конски черепи, като тази година е открит и цял конски скелет. Според археолозите това не са така наречените боклучни ями, защото има и такива, но те са твърде характерни. В тях има много пепел, кости, фрагменти от средновековна керамика, докато това е яма, в която няма почти нищо друго, освен положения конски череп или скелет, обясни за БТА Петракиев.
Сега предстои някои от артефактите да се почистят в лаборатория, за да може да се включат в експозицията на Исторически музей - Горна Оряховица, която се обогатява всяка година. Проучванията ще продължат на крепостта "Ряховец". Усилията ще бъдат концентрирани първоначално върху откритата през миналата година църква. Идеята е тя да бъде доразкрита цялостно и да се направи проект за нейната консервация и реставрация, посочи Петракиев.
Археологът към Регионалния исторически музей във Велико Търново проф. Хитко Вачев също посети обекта. На място той обяви новината, че е разговарял с директора на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова, която е предложила там да бъде направена голяма изложба с откритите находки от Ряховец, Янтренския некропол и другите обекти в горнооряховско, по които е работено през годините.
Проф. Вачев коментира, че видяното от него категорично е свързано с куманите. "Те са били съюзници на всички български царе, а няколко техни принцеси стават наши царици. Съществуват богати исторически извори, но няма материални следи къде са били куманите и този обект е първият в страната, в който целенасочено се проучва това", обясни проф. Вачев.
Обекта и находките разгледаха също и заместник-кметовете на Горна Оряховица Петя Иванова и Даниел Божанков. Те заявиха категоричната си подкрепа за осъществяването на изложбата и бъдещите проучвания. До момента разкопките са финансирани от община Горна Оряховица, като за тази година бяха осигурени 25 000 лв. Задвижени са процедури за уреждане на собствеността на земята, което би дало възможност за участие и в по-мащабни проекти за социализиране на археологическите обекти.
Преди няколко дни обектът бе посетен от историци и археолози от университетите в Анкара и Афион, Турция. Срещата на научните работници приключи с обещание за бъдещи съвместни научни дейности, сред които и обмяна на студенти по археология.
/ХТ/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text