site.btaСъздаването на Регионален център на ЮНЕСКО за подводна археология ще направи България видима за света в област с дългогодишни постижения

Превръщането на Центъра за подводна археология (ЦПА) в Регионален център на ЮНЕСКО за подводна археология за Черноморския регион ще направи България видима в световен план в една област, където страната ни има дългогодишни постижения, както като подводно културно наследство, така и като реализирани проекти. Това каза пред БТА директорът на ЦПА археологът Найден Прахов.

Той отбеляза, че този проект е от национално значение. Вярвам, че следващите управляващи в процеса на създаването и утвърждаването на този център ще подходят по същия начин проактивно и положително, както и последните няколко правителства, отбеляза Прахов. 

В началото на месеца от Министерството на културата съобщиха, че е изпратена до Ернесто Отоне, помощник генерален директор на ЮНЕСКО, кандидатура, с която дейността на българския Център за подводна археология да бъде утвърдена, развита и разширена до категория 2 на Център за подводно и световно наследство.

Идеята в България да има регионален център за подводна археология не е нова

Археологът Найден Прахов разказа, че това не е нова идея. Още преди години, дългогодишният директор на ЦПА Христина Ангелова (1955 - 2016) е смятала, че той може да бъде регионален център за Черноморието. На въпроса защо ЦПА може да бъде с такъв статут към ЮНЕСКО, Прахов посочи, че Центърът е един от първите държавни институти, който специално е създаден за опазване и изучаване на подводното културно наследство в света. 

“Това е един от първите институти - още 1978 г. е създаден, няколко години след институтите, които са създадени във Франция, в САЩ. Така че от самото начало България се включва много активно като визия и като дейности в развиващата се нова наука подводна археология”, каза ученият.

По думите му идеята е обсъждана през последната година. След проведени разговори на двама или трима от последните министри с представители на ЮНЕСКО, България преди няколко седмици изпрати кандидатура за надграждането и превръщането на Центъра за подводна археология в регионален център за Черноморието, отбеляза той. Прахов посочи, че целта е да се създаде център със сериозна международна дейност, който да осъществява партньорства с различни организации от Черноморския регион в подкрепа на подводната археология - за проучване, опазване, популяризиране, управление. Да се създаде лаборатория за консервация и реставрация, където да може да работят, да трупат опит и да се занимават с грижи за подводното културно наследство специалисти от района. Да се създаде депо с проби, с материали от Черноморския регион във връзка с изследвания за промяната на черноморския басейн през хилядолетията - климат, околна среда, биологично разнообразие. Да се събират такива проби от различни обекти, от различни части на Черноморието, които да се съхраняват в този фонд. 

Това е най-резюмирано идеята за този регионален център, който трябва да работи за налагане на принципите на Конвенцията на ЮНЕСКО за подводното културно наследство в региона, защото много от страните все още не са я приели, а България е първата европейска държава и втората в света, която е подписала конвенцията за подводното културно наследство, която е създадена 2001 г., напомни Прахов. Той допълни, че страната ни я е ратифицирала още през 2003 г. “Това направи много силно впечатление на ЮНЕСКО и на други организациите," отбеляза Прахов. Според него се оценява това, че Центърът за подводна археология има сериозни традиции в сферата си на работа, има много реализирани проекти, изключително активна дейност още от създаването си до ден днешен”, допълни изследователят. 

Надяваме се, че тази кандидатура ще бъде приета положително от ЮНЕСКО. Сега предстои един дълъг период от няколко месеца, през които експертите на организацията ще направят проучване дали България е готова да създаде такъв център и ако това проучване им даде основание да подкрепят тази кандидатура, те ще го направят, каза Прахов. Той допълни, че следващата стъпка ще е на страната ни. Тогава България трябва да създаде, да надгради Центъра за подводна археология в такъв регионален център за Черно море. 

По проекта се работи от миналата година, каза Прахов. Той отбеляза, че ЦПА работи съвместно с министерствата на културата и на външните работи. “Това е съвместно предложение, заедно го разработихме и Министерството на външните работи и Националната комисия на ЮНЕСКО, Министерството на културата, Центърът за подводна археология положиха сериозни усилия, за да подготвим тази кандидатура. Тя срещна подкрепа и от българското правителство. Надявам се тази подкрепа да продължи и занапред въпреки тези политически промени”, допълни Найден Прахов. 

По думите му, за да се създаде такъв регионален център у нас, той трябва да има солидна политическа подкрепа. Найден Прахов посочи, че дори да има такъв статут, ЦПА не може да постигне много повече от сега, тъй като има малък екип с ограничени ресурси. Но, ако има политическа воля и ако се създаде такъв институт, той ще получи допълнителни ресурси, за да реализира тази международна дейност, убеден е Прахов.

ЮНЕСКО има проактивна позиция към идеята о. Св. Кирик и Юлита да стане Остров за култура и изкуства

Създаването на Остров за култура и изкуства на о. Св. Кирик и Юлита предвижда там да е базиран и Центърът за подводна археология, който и в монета се намира в Созопол. Найден Прахов разказа, че по този проект тепърва предстои да се създаде концепция. В държавния бюджет има заложени средства за създаването на концепция, която да включи всичко - предназначение на сградите, организация. След това трябва да се разработят архитектурни проекти, създаването на бизнес план. След разработването на концепцията, поетапно ще се разработят отделните ѝ елементи, каза Прахов. Той добави, че един от тези елементи е Центъра за подводна археология да получи седалище на острова с възможност за изграждане там на изследователска и музейна база. 

Найден Прахов отбеляза, че ЮНЕСКО има интерес към този проект. От международната организация са проявили проактивна позиция, искат да участват в създаването му. По думите му се преговаря там да се помещава Регионален център за световно културно наследство. Прахов посочи, че това ще бъде изключително добре дошло за цялото Българско Черноморие, за туризма - там ще бъде изграден културен, музеен и експозиционен център за събития, който ще бъде един бисер и в България и в целия Черноморски регион, и на Балканите.

Създаването на един такъв център в Созопол ще е положителна стъпка за България и в научната област, тъй като в Черно море има изключително добре запазени разностранни и различни обекти от различни периоди - праисторически селища, потънали антични градове, кораби от един много дълъг период на корабоплаването и корабостроенето. Има установени плавателни съдове още от Античността, а има и податки, че вероятно могат да се открият такива и от праисторията, каза Прахов. В Черно море има изключително интересни обекти, една малка част са проучени, но тези проучвания са достатъчно впечатляващи, любопитни и атрактивни за хората и те могат да бъдат представени на този остров с всичките инструменти на дигиталните реалности, добавените реалности, триизмерни модели, холограми, с всичките модерни методи за презентиране на културното наследство, допълни ученият.

Сериозна програма са заложили от ЦПА за тазгодишния археологически сезон

Започнахме вече проучвания при остров Св. Кирик и Юлита, в района около него и пристанището, залив Градина, акваторията към остров Св. Иван, разказа Найден Прахов. Той допълни, че тази експедиция е част от проекта на Министерството на културата за създаване на Острова на култура и изкуства.

Ведомството финансира този проект, за да се види какво е културното наследство около острова, възможностите за социализиране, за проучване, за възобновяване на пристанищната дейност около острова, с оглед на превенцията на културното наследство, поясни Прахов. По думите му ЦПА работи по този проект за трета година и ще се изследва широка акватория около острова през 2024 г. В нея има изключително интересни обекти, много богата пристанищна акумулация - обект с находки, натрупвани от вековното използване на този залив като пристанище на Аполония Понтика (дн. Созопол). Също така в пристанището има открити и праисторически селища от 3-тото и от 5-тто хилядолетие - от каменно-медната и от бронзовата епоха. Има вълноломи, които тази година ще проучваме, разказа още Прахов. 

През тази година подводните археолози ще продължат с проучванията на потъналия античен град Месамбрия (дн. Несебър), където от години изследват фортификационни (защитни) съоръжения и вълноломи. 

Също така Центърът ще продължи и тази година проучването на черноморски търговски кораб от ХVIII в., намиращ се в южния залив край Китен. Там ЦПА действа съвместно с международна експедиция с американско и австралийско участие.

Найден Прахов разказа, че ще работят и по Северното Черноморие, където ще се занимават с идентифициране на потънали кораби, както и с останки от антични селища при Шабла и в Каварненския залив.

Подводните археолози вече са започнали изследванията си и ще приключат през декември.

Подготвително проучване по Дунава предвиждат от ЦПА

До този момент Центърът не е провеждал изследователски проекти там, но това трябва да бъде променено и още тази година предвиждаме с колегите да направим пътуване по дунавските общини, където да се срещнем с музеите, с общините, с хората, които работят по реката, за да съберем информация и да подготвим едно проучване, каза Найден Прахов.

Той посочи, че преди дни е бил в Плевен, където е участвал в комисия, свързана с актуализирането на границите и режимите на опазване на античния град Ескус. Там имахме много важни срещи с представители на Изпълнителната агенция “Проучване и поддържане на река Дунав” (ИАППД), с хора от общините, посочи той. По думите на Прахов има много събирана информация за немалко археологически обекти - праисторически селища, части от античните градове, Константиновия мост при Ескус, понтонни мостове, корабокрушения.  

Изследователят разказа, че археологическа проучвателна работа в Дунава е сериозно предизвикателство, тъй като те няма опит в работа в река. Според него Дунав е много трудна река за работа, тъй като е със силно течение, с опасности, като плаващи дървета и разни други предмети, много ниска видимост. Така че първоначално изследването ще бъде основно дистанционно - с геофизичните уреди, но вероятно ще се състои на някакъв етап и водолазна дейност, за да се документират и проучат по-добре археологическите обекти.

Ние тепърва ще се сблъскваме с тези неща, но предполагам, че ще е много различна среда от тази, в която сме свикнали да работим, каза Прахов. Той отбеляза, че е работил в Англия при различни условия, при силни течения, при ниска видимост, при ниска температура. Знам, че човек свиква с различни условия, въпросът е, че при Дунава има опасности, които трябва да се имат предвид във всеки един момент на проучването, отбеляза той.