site.btaВарненският археологически музей показва най-голямата колективна находка на кремъчни пластини в България

Варненският археологически музей показва най-голямата колективна находка на кремъчни пластини в България
Варненският археологически музей показва най-голямата колективна находка на кремъчни пластини в България
Владимир Славчев Снимка: Валентина Добринчева / БТА

Най-голямата колективна находка на кремъчни пластини, намирана до момента в България, ще бъде експонирана скоро във Варненския археологически музей. Тя е намерена през миналата година при разкопките в един от двата големи праисторически обекта в региона - халколитното селище в местността Корията край град Суворово, съобщи ръководителят на проучванията гл.ас. д-р Владимир Славчев. 

Находките от обекта са обработени и най-представителните участват в изложбата „Българска археология 2023“ на Националния археологически институт с музей при БАН, която се открива днес и продължава до 26 май. След това те ще станат част от постоянната експозиция на Археологическия музей във Варна, каза Славчев и допълни, че в София не е показана колективната находка на кремъчни пластини, която е една от най-атрактивните. След като бъде почистена, тя ще може да се види във Варненския музей. 

Пластините са 61 и са ползвани за изготвянето на най-различни сечива, най-често ножове, стъргалки и други инструменти. Според учените изключително интересно е, че пластините са били поставени в кожена или платнена торбичка, заровена плътно до лицето на външната укрепителна стена на селището, най-вероятно като строителен дар, свързан с религиозни практики.

Разкопките в Корията започнаха през 2011 г. и досега е разкрита значителна част от обекта, припомни ръководителят. Халколитното селище се датира в средната каменно-медна епоха, т.е. времето около 4700-4600 г. пр. н.е. и е най-голямото в Североизточна България с площ от над един хектар и четири декара. 

През миналия археологически сезон е проучвана северозападната част, съобщи Славчев. Там е разкрит нов участък от каменната укрепителна стена от над 30 метра. По думите му системата е много сложна, с две успоредни защитни линии с основа от каменни масивни блокове и височина, градена най-вероятно с дървени колове, което доказва за пореден път, че техническите и отбранителни възможности на населението по това време са били на изключителна висота. 

Продължило е и проучването на вътрешността на селището и е почти приключено изследването на второто жилище, допълни още археологът. То е масивно, с каменна основа и стени, които са били силно опожарени и са паднали на пода, при което са затрупали целия инвентар. „Имаме добра база да възстановим бита на населението през каменно-медната епоха. Нашите изследвания продължават да потвърждават хипотезите, че в тази част на селището е имало работилници за различни сечива и изделия, което за първи път се установява в България. Това разделение на труда е основата на нов тип общество с властови структури, което по-късно ще доведе до появата на богати погребения на вождове или предводители в различните некрополи“, сподели ученият. 

Екипът ще кандидатства за финансиране на разкопките край Суворово и през тази година пред Министерството на културата и Община Варна. 

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:24 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация