site.btaЕлинистически монети и медни гвоздеи от древни плавателни съдове откриха археолози при разкопки в крепостта Кария, до нос Шабла

Изненадващи находки откриха археолозите при тазгодишните разкопки в крепостта Кария, до нос Шабла. Това съобщи д-р Боян Тотев, археолог от Регионален исторически музей - Добрич (РИМ). Намерени са елинистически монети и медни гвоздеи от древни плавателни съдове. 

При изкопаването на дълбоките над 2 метра основи за югозападната кула на късноримското укрепление (квадрибургиум) е проучено ниво с материали от древни културни пластове и са открити елинистически монети и медни гвоздеи от древни плавателни съдове.

Най-неочаквани и впечатляващи резултати е дала обработката на керамичния материал. Между фрагментирани амфори, чернолакова и рисувана старогръцка керамика от древното пристанище Карон Лимен, археолозите са намерили и останки от изработени на ръка съдове. Те са идентифицирани като праисторически, принадлежаща към фаза Шабла, на културата Хаманджия. Това е древна епоха от времената преди митичния Черноморски потоп, когато на територията на днешна Североизточна България процъфтява едно от най-ранните и високо-развити европейски общества, каза археологът Тотев. През този период археолозите откриват по нашите земи украшения, изработени от черупки на средиземноморските миди денталиум и спондилус. В тези времена европейските жители не познават коня, нито колелото. Затова се смята, че крайбрежното корабоплаване е естествения търговски път, по който са транспортирани раковините, разказва още д-р Боян Тотев.

Археологът допълва, че пристанища от онова време обаче, все още не са открити. Смята се, че повечето от тях се намират под водата, поради покачването на нивото на Черно море в праисторическата епоха. Откриването на енеолитна керамика в района на потъналото пристанище на Кария може да изтегли с хилядолетия назад времето на неговото съществуване.

Според различни мнения в този участък на черноморското крайбрежие, нивото на водата се е покачило между 3-5 или 13-15 метра. Не е ясно каква е била ситуацията в района на карийското пристанище. Северно и източно от нос Шабла има сериозни промени в бреговата линия, като такива са документирани дори и в най-ново време. В този район са фиксирани и останки от намиращи се под водата праисторически гробове. Непосредствено южно от нос Шабла няма данни за толкова драматични промени в бреговата линия. В района на новостроящата се естакада са фиксирани дълбочини от над 20 метра, което показва, че там през праисторическо време сушата не е продължавала навътре в морето.

Според археологът Тотев сигурно е, че в района на древното пристанище Карон лимен е съществувало много по-древно селище, от петото хилядолетие преди новата ера. Откриваните в морето каменни котви от трето-второ хилядолетие показват активно корабоплаване и приставане в района, още преди легендарния „карийски“ период. Показателни са и изворите, косвено указващи съществуване на пристанище от времето преди елинската колонизация.

Всички тези данни дават основание да търсим в района на нос Шабла  едно от ранните пристанища по черноморското крайбрежие и дори в континентална Европа. Дали това е така, ще покажат бъдещи експедиции. Показателен за научното значение на проекта е и интереса на археолозите от музея в Констанца, които ще участват в екипа при следващото проучване на Кария, завършва археологът д-р Боян Тотев. 

Той каза още, че тези резултати са представени на приключилата втората голяма международна конференция „Понтика“ в Констанца. 

За трета година експедицията на РИМ-Добрич е с международно участие. Проучванията извършват съвместно учени и студенти от най-стария унгарски университет „Лоренц Етвош“.  Научни ръководители са д-р Боян Тотев от РИМ - Добрич и д-р Лайош Юхаш, Будапеща.

Археологическите разкопки за първи път не са финансирани от Министерството на културата, каза д-р Тотев и допълни, че с доброволен труд на участниците и с минимална финансова подкрепа от университета в Будапеща, РИМ – Добрич и Община Шабла експедицията е работила на терен повече от две седмици.