site.btaВ Твърдица, Молдова, почетоха паметта на маестро Григорий Мурзаков – диригент на Женския български етнографски народен хор

В Детската школа по изкуствата „Григорий Мурзаков“ в град Твърдица, Тараклийски район, Молдова, се състоя възпоменателно събитие, посветено на живота и творческото наследство на музиканта, композитор, диригент и педагог Григорий Мурзаков, чието име носи извънучилищното учебно заведение.

Специални гости на срещата бяха дъщерите на Григорий и Лидия Мурзакови – д-р Валентина Невзорова със съпруга си, както и Татяна Мурзакова, която се включи в събитието онлайн. Присъстваха също близки приятели на семейството от село Кортен, а в залата се събраха преподаватели, ученици и жители на града.

Събитието започна пред възпоменателната плоча, поставена в коридора на училището. Именно там присъстващите отдадоха почит на човека, който е оставил дълбока следа в музикалния и културния живот на региона. Думи на признателност бяха изказани от кмета на града Георги Попов, директора на Дома на културата Георги Димов, староста (ръководителка) на Женския български етнографски хор Прасковия Попова, както и от гостите на вечерта.

Учениците, подготвили художествената част на събитието, разказаха за житейски и творчески път на маестрото и неговата съпруга Лидия. През април тази година и двамата щяха да навършат 88 години.

По спомените на Георги Димов, публикувани в рубриката „Спомени, спомени“:

Григорий Мурзаков е роден в село Кубей (днес Червено), Болградски район, Одеска област, Украйна. Последното му място на пребиваване преди да започне самостоятелния си живот е бил домът за сираци в село Кортен. Още от най-ранна възраст той поема по труден път – започва работа като чирак-заварчик в електротермичния завод в Чадър-Лунга през 1957 година, откъдето е призован в Съветската армия.

След отбиване на военната си служба постъпва в техническо училище в Тираспол, а през 1961 година започва работа във фабриката за облекло „40 години ВЛКСМ“ в същия град, където активно се включва в художествената самодейност. Това увлечение става решаващо – през 1962 година постъпва в музикалното училище в Слободзея и успешно го завършва през 1966 година.

Още същата година започва преподавателска дейност в село Кортен, където ръководи хора към колхоза „Ленински път“ и преподава теоретични дисциплини. Тогава е открит и филиал на музикалното училище в Чадър-Лунга.

Съдбоносна за българската култура в Молдова става 1974 година: председателят на колхоза „Ленин“ П. М. Парликов кани Григорий Иванович да оглави Женския български етнографски народен хор към Дома на културата в Твърдица. Колективът бързо се утвърждава като визитна картичка на българското етнокултурно наследство в републиката. По-късно той постъпва в Кишиньовския институт „Гавриил Музическу“, който завършва през 1979 година. През годините на ръководство на хора, Мурзаков постига голямо признание. През 1977 година съставът е отличен със златен медал на Всесъюзния фестивал на народното творчество в Москва, а през 1986 година получава почетното звание „Заслужен художествен образцов хор на Молдова“. Самият Мурзаков е удостоен със званието „Заслужен деятел на културата на Молдова“. Под негово ръководство хорът се превръща в истински пазител на българската песен и традиции. През 90-те години, въпреки трудностите, съставът продължава дейността си, участва в конкурси и фестивали, с репертоар от над 300 песни – български, руски, украински, молдовски и гагаузки. На 7 декември 2007 година с указ на президента на Република Молдова Григорий Иванович Мурзаков е награден с медала „Гражданска заслуга“ (Meritul Civic). След неговата кончина през 2009 година, делото на маестрото продължава да живее. През 2019 година с решение на градския съвет на Твърдица Детската школа по изкуствата официално приема неговото име.