site.btaСдружение „Бащино огнище“ гостува в пресклуба на БТА в Тараклия

Представителите на българската организация „Бащино огнище“ Ивайло Шопски, Иван Йосифов, Кирил Алексиев и Благовест Бичаков посетиха пресклуба на БТА в Тараклия. Групата бе в Молдова по покана на „Българската община в Република Молдова“ (БОРМ) и участва в Международния етнокултурен фестивал „Единство чрез разнообразие“, който се състоя в Тараклия на 14 септември. В пресклуба на БТА, където споделиха впечатленията си за пребиваването в региона, те бяха придружени от секретаря на БОРМ Нина Топалова.

По време на разговора в пресклуба бяха засегнати теми като „България оттатък Дунава“, „осми фолклорен регион на България“, както и каква е мисията на представителите на „Бащино огнище“. Те разказаха за подаръците, които са донесли за участниците във фестивала, и за „вълните от емоции“, които са изпитали по време на събитието и посещението си в Бесарабия.

Директорът на Регионалния исторически музей в Благоевград и член на националното дружество „Традиция“ д-р Кирил Алексиев сподели своето вълнение от посещението си в Тараклия, „бдящото сърце на българите в Молдова“. Той отбеляза, че още като студент е имал много колеги от Бесарабия и носи „топли“ спомени от тях. „Винаги ми беше интересно да посетя място, където хората пазят спомена за България в сърцето си“, сподели Алексиев. Той допълни, че работата в музея не е просто държавна дейност, а истинска мисия за опазване на българщината. 

„Най-логично беше да дойдем тук, за да можем да засвидетелстваме дълбокото си уважение към тези хора, които толкова столетия пазят България в сърцето си“, посочи още Алексиев. Той разказа също за срещата им с почетния председател на БОРМ Фьодор Сабий в село Кортен, който ги е посрещнал с „изключително радушие“ и ги е разчувствал с разказите си. „Тук е място, където историята се преплита. Отдавна исках да видя как живеят истинските българи“, сподели Алексиев.

Благовест Бичаков, певец и кмет на самоковското село Бели Искър, също бе „възхитен“ от посещението си в Тараклия. „За първи път съм тук и съм изключително очарован от това, което видях днес, не само на фестивала, а и от хората“. Той изрази убеждението, че „България е там, където има дори и един българин“, и добави, че Тараклия може да се нарече „втората България“, а дори и „първата, оригиналната България“. Бичаков изрази надежда, че ще успее да пренесе тази емоция - „радост, умиление и патриотичен дух“, в своето село. 

Иван Йосифов, композитор и аранжор, изрази задоволство от напредъка в Бесарабия. Той в сравнение с другите е бил в Молдова - преди 13 години заедно с певеца Илия Луков са изнасяли концерти. „Интересно ми беше да направя сравнение какво се е променило – добро или лошо“, каза Йосифов, като добави, че слушането на специфична музика в Бесарабия му е дало нова перспектива за българския фолклор и е убеден, че в бъдеще ще се направят научни изследвания по тази тема.

Той също така отбелязва, че „вече е създадено нещо ново и различно – нещо осмо, което пак си е българско с особен диалект и музикално звучене“. 

„И в края на краищата за мен нещата стоят така – успели сте и дай Боже да успеете да запазите тази душевност, тази наистина българска черта, но старобългарска – да запазите автентичността си и да не бързате да ставате модерни, което в много случаи пречи и на нас. Така че изключително се радвам на това, което виждам, и пак това умиление го има – да минеш толкова километри и граници и всъщност да се чувстваш като у дома си. Слушайки музиката в Бесарабия, а тя е много специфична, ми е хрумвало като мисъл, но Ивайло Шопски я изказа тази мисъл, че това е осми фолклорен регион на България. Но това за сега е само като идея, и помнете ми думата, след известно време някой академичен музикант ще си направи докторат на тая тема и може би ще я включат, но никога няма да се спомене, че Ивайло Шопски я е изказал. Затова, когато се напише сега, ще се знае“, обясни музикантът.

Ивайло Шопски, създател на „Пътуващо читалище“, също разказа за своята работа и стремежа да носи частица от България на различни места. 

„С пътуващото читалище вече имаме 15 печатни издания и два музикални албума с патриотична тематика, както и поредица от телевизионни предавания и документални филми“. Шопски сподели, че е „приятно изненадан“ от реакцията на хората в България, които искали да изпратят по нещо за бесарабските българи. „Нашата идея е да стигне по една чанта с подаръци до всички участници на фестивала – по една частица от България“. По думите му литературата, която носят, обхваща широк спектър от българската история – от античността до борбите за национално обединение. Шопски продължи с разказа си, като отбелязва, че гледката с децата с български носии извън България е „изключително вдъхновяваща“. „Лесно е да си българин в България, но тук е зареждащо и мотивиращо. Такава екскурзия дава много идеи за последващи прояви“. Той сподели, че те вече планират как да организират подобен фестивал - „защо не и в село Бели Искър“.

„Много път е извървян и вече в България няма човек, който да не знае, че има още една България оттатък Дунава. Сега остава да направим така че да общуваме по-често и да си помагаме“, заключи Шопски, добавяйки, че основата за бъдещето общуване е положена и е важно да бъде предадена на следващите поколения за общите спомени и бъдеще.

„Пътуващо читалище“ е основано през 2016 година и е реализирало над 350 събития в различни градове, включително и в Западните покрайнини в Сърбия. Мисията му е да бъде мобилно и да достигне до хората, а не да стои статично. „Моята мисия, така да се каже, е подкрепена от всички хора около мен и с това, което виждам тук, се чувствам, че вършим нещата правилно“, завърши Ивайло Шопски.

Сдружение „Бащино огнище“ е българска организация, основана с цел опазване и популяризиране на българските традиции и култура. То е известно със своите усилия да събира и съхранява част от българската история и култура, като организира различни събития, свързани с националното наследство. Членовете му са активни в различни сфери на културната дейност и често участват в международни проекти, свързани с българската история и традиции.