site.btaСерафим Савченко: Театралното студио „Онгъл“ свързва публиката с българското и украинското слово

Серафим Савченко: Театралното студио „Онгъл“ свързва публиката с българското и украинското слово
Серафим Савченко: Театралното студио „Онгъл“ свързва публиката с българското и украинското слово
Снимки: Серафим Савченко

Театралното студио „Онгъл“ от Болград тази година навърши шест години от основаването си. „През това време театърът се превърна в място за културно и духовно развитие на бесарабските българи“, разказа специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА Серафим Савченко, възпитаник на Болградската гимназия „Г.С. Раковски“, културолог, журналист, репортер, от 2021 година ръководител на театралното студио „Онгъл“.

Честита шестгодишнина на театър „Онгъл"! Кои са най-значимите постижения на театъра през тези години, които бихте отбелязали?

- Това, че оцеляхме и продължаваме да работим. COVID-19, война – нищо не ни спря. Продължаваме да създаваме спектакли и да радваме нашата публика. Ако говорим сериозно, през тези години сме събрали цял кош с участия във фестивали и конкурси и грамоти. 

Един от знаковите моменти за нас беше участието в международния проект на Министерството на външните работи на България – „Помощ за развитие“. Този проект ни даде сила, необходимата техническа база и създаде в Болград Международен театрален фестивал. 

От обикновено обединение на ентусиасти, каквито бяхме в самото начало, ние се превърнахме в творчески колектив на Комуналното учреждение „Център за култура и отдих“. Това ни даде статус и възможности за постоянна работа с календарен план, постоянен репертоар, технически и творчески работници, скромно, но редовно финансиране. И ето, тази година участвахме в международния проект на Европейския съюз „Културата помага“. Този проект ни позволи значително да увеличим публичността си, да създадем обществена организация, да придобием опит в културния мениджмънт и да увеличим броя на актьорите.

Как се промени екипът на театъра през тези шест години? 

- Екипът се променя всяка година. Ние не сме професионални актьори, сред нас има учители, лекари, пенсионери, журналисти, ученици, културни работници. Някои идват, други си отиват, но основното ядро от самото начало на студиото е почти непроменено.

Нашето студио има особеност – ние сме отворени за всяка възраст. Най-възрастната актриса е на 74 години, а най-младата – на 12. Това е нашата специфика. Например, всяка година през юли завършваме театралния сезон и организираме заключителен спектакъл за ученици, завършили училищата, които напускат града и заминават да учат в други градове и страни.

Можете ли да разкажете за най-запомнящите се спектакли, които са били поставени през тези години? 

- Разбира се, първият спектакъл „Българи от старо време“, който беше поставен от тогавашния преподавател в Болградската гимназия „Г. С. Раковски“, а сега известна българска писателка, Ценка Кучева. С нейната лека ръка започна театралното студио и продължава да процъфтява. 

Също така музикалният спектакъл „Спомен за наша сватба“, поставен от Маргарита Братоева, прекрасен хореограф от България. След това „Мавка. Знайди той папороті цвіт“ по моя постановка на пиесата на Леся Украинка. Това беше нашият най-мащабен и най-красив спектакъл, за който получихме няколко награди. 

Като цяло през тези години сме поставили 14 спектакъла.

С какви предизвикателства и трудности се сблъскахте през тези години? 

- Няма нищо по-трудно и тежко от войната в Украйна. В сравнение с това, дребните неуредици не си заслужава да се споменават. Ние работим в Комуналното учреждение „Център за култура и отдих“ на Болградския градски съвет. Центърът ни предостави помещения (сцена, кабинети за репетиции и работа), условия, декори, костюми. Всичко, разбира се, е много скромно, но достойно и изцяло на наше разположение. Получаваме постоянна подкрепа от отдела за култура в лицето на неговия ръководител Жанна Суслина и от градския съвет. Нашият кмет Сергей Димитриев е чест гост на спектаклите и представленията. Затова, ако срещнем трудности, винаги има към кого да се обърнем за съвет и помощ.

Кой жанр или стил театрални постановки ви е най-близък? Променили ли са се предпочитанията ви от основаването на театъра?

- В самото начало се позиционирахме като български театър, играехме само българска класика – Л. Каравелов, С. Доброплодни. Но после включихме в репертоара и украински автори – М. Кулиш, Л. Украинка, Н. Гогол, както и световни – Ч. Дикенс, О. Уайлд. 

Обичаме мистериозни комедийни истории с музика, живо пеене и танци. Но каквото и да играем, винаги има украински и български колорит, тъй като повечето от нашите актьори са украински българи и естествено тези култури проникват във всяка постановка и това ни харесва. Продължаваме да играем на български език, работим с българска поезия. 

Какви проекти в момента се разработват? 

- Сега се подготвяме за Международния фестивал на комедийните театри „Велко Канев“ в град Тополовград, България. Това е нашият любим фестивал, ще го посетим за четвърти път. Спектакълът ще бъде на български, базиран на хумористичния разказ на О. Уайлд „Кентървилският призрак“, но ние толкова много преработихме материала, че се получи ярък и на места страшен постмодернистичен микс от литература, танци, вокал, илюзии с изчезвания и акробатични номера. Също така планираме да представим нашия метод на работа с младежите в Киев на международен фестивал на образователните практики. 

Каква роля според вас играе „Онгъл" в културния живот на Болград?

- Мисля, че играе голяма роля. В малък град, на края на голяма страна, винаги съществува опасност от културна изолация. Хората свикват със спокойния и еднообразен живот и неохотно посещават културни мероприятия. Всички творчески колективи, включително и ние, се борим за публика. Сега хората идват на спектакли, водят деца и познати, подаряват цветя и се снимат – това ни вдъхновява. 

Освен това мисля, че свързваме публиката с българското и украинското слово. Обикновено културното мероприятие е свързано с танци и вокал. В Болград има много удивителни артисти, които изпълняват български и украински танци и песни. Но театралното слово е по-рядко срещано. Ние, въпреки че експериментираме с формата на театралните постановки, преди всичко говорим, и е страхотно, че говорим на два езика, обединявайки две богати култури.

Има ли някаква особена философия или мисия, която се стремите да предадете на зрителите чрез своите постановки?

- Да. Чрез постановките обикновено показваме, че Доброто побеждава Злото и че смехът е това, което спасява човека дори в най-тъмните времена. Затова толкова обичаме мистични постановки, щедро подправени с хумор. А моята лична философия като режисьор, която предавам на актьорите по време на репетиции, и която те трансформират за публиката чрез своята игра, е следната: Във всеки човек, независимо от възрастта, има искра (талант), просто е нужно време, за да се разпали тази искра и да се превърне в огън. 

Как може да се подкрепи и да се допринесе за развитието на театър „Онгъл"?

- Винаги сме готови да играем спектакъл, но придвижването е много трудно. Превозването на голям колектив дори до съседната община е скъпо. Не винаги разполагаме с необходимите средства за това. Често ни канят. Гастролите значително разширяват възможностите на всеки творчески колектив, но за съжаление, в момента това е много трудно. Надявам се, че когато войната свърши, ще стане по-лесно.

/ЙК/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:26 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация