site.btaПетя Лунд пред БТА: Ще публикуваме първи превод на немски език на сборника с разкази „Кръв от къртица“ на Здравка Евтимова
От две години насам реализирам проект, който включва само жени авторки от балканските страни и ще завърши през месец май с голям и важен финал, а именно публикуването за първи път на немски език на сборника с разкази „Кръв от къртица“ на Здравка Евтимова. За тази година това е единственото ни издание в превод от български език. Това разказа в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА Петя Лунд, създателка на издателство „eta” в Берлин.
Българката, която е на 40 години и от 2002 година живее в Германия, сподели, че приемът ѝ в немска гимназия се е оказал решаващ за живота ѝ. „След завършването на 91-ва Немска езикова гимназия в София през 2002 г. заминах да следвам в Германия, която с времето стана моя втора родина“, посочи тя.
Първите десет години от престоя си там тя прекарва в Кьолн, където следва, и в Бон, където живее. След раждането на децата ѝ се премества със семейството си в Берлин, където е и до днес. Споделя, че обича да пътува, да вижда и учи нови неща и да се запознава с нови хора. Добавя, че харесва работата си, която намира за интересна и смислена.
Преди основаването на издателство „eta” през 2016 г. Петя Лунд се занимава с преводи - устни и писмени. Това я среща с автори от България, които имат желание да бъдат издавани в Германия, но не намират издателства:
„Тогава реших да проуча как се регистрира издателство и запретнах ръкави. Това беше през далечната вече 2015 г. Административната част на регистрацията беше изключително лесна и бърза, след това обаче започна трудната част със създаването на кръг от преводачи, редактори, коректори, дизайнери и търсенето на път към читателите“.
Така се появява издателство „eta”, чиято идея е да представя съвременна българска литература на немския пазар.
След първите две години осъзнах, че за развитието на издателството е необходимо да разширим фокуса към повече държави от региона. От 2018 г. издателството се насочи към преводи и от бившите югославски държави. В момента се правят преводи на книги от България, Сърбия, Хърватия, Черна гора и Босна и Херцеговина. От следващата година, за огромна моя радост, ще имаме и автори от Северна Македония, сподели Петя Лунд.
По думите ѝ до момента издателството има каталог от над 30 книги на немски, превеждани от езици от изброените по-горе пет държави.
„Жанрово се движим изцяло в белетристиката: поезия, разкази и романи. Имаме едно детско издание „Лупо и Тумба“ на Петя Кокудева, а от следващата година ще предлагаме и сборници с есета“, добави тя.
Петя Лунд сподели пред БТА и повече информация за екипа от преводачи в издателството, който по думите ѝ е „изключително впечатляващ“ и тя е много щастлива да работи с него:
„Всички са утвърдени професионалисти, чиито преводи се отличават с високо качество и прецизност. Работата им е призната и отличена с множество престижни награди. Ако се спра на кратък обзор на преводачите ни от български език, то например преводачката Хенрике Шмит, която особено силно превежда поетичните ни книги. Тя получи миналата година голямата награда за превод на град Хамбург за работата ѝ над поезията на Надя Радулова, след като вече беше отличена и за преводите на поезията на Иван Ланджев“.
В екипа е и Андреас Третнер, носител на наградата на Лайпцигския панаир, който е „невероятен познавач на творчеството на Йордан Радичков и успява да пренесе световете му на немски. Също така изключително талантливият преводач от български и македонски Александър Зицман, който е също лауреат на многобройни награди и преводач на Георги Господинов. Не на последно място искам да спомена и големия принос на Елвира Борман-Насонова, която е високо отличена и в България с награда за особени заслуги в областта на превода на художествена литература за преводите ѝ на съвременна българска литература, както и с награда „Перото” за превода на Наталия Делева („Невидими“)“, разказа Лунд и добави, че самата тя от години насам не превежда, а задачата ѝ в издателството е изцяло административна.
„Грижа се за всичко извън преводите, което включва избор на произведенията, преговори, договори, кандидатури за финансиране, координация относно корекции, редакции, оформление на изданията, печат, транспорт, продажби, изложения, фестивали и още редица други неща“, допълни тя.
Като най-основно предизвикателство в работата си на издател в Германия Петя Лунд посочи намирането на пазар или казано с други думи - непрекъснатото търсене на нови и нови книжарници и канали за разпространение на изданията.
„Книжният пазар в немскоезичния свят е огромен, конкуренцията също, а нашата и изобщо балканската литература не е особено популярна. Все още хората, които изобщо знаят нещо по този въпрос, са някогашните източни германци, които са имали редовен достъп до преводни издания от български, тъй като по това време се е превеждало годишно по норматив. Поради тази причина има доста преводи на класици от български на немски, които обаче вече също са потънали в забрава. Например Йордан Радичков е преведен почти изцяло на немски. През 70-те години на миналия век в театри в Берлин са поставяни негови пиеси, завод за порцелан в тогавашната Източна Германия е произвела серия от чаени сервизи с рисунките на Радичков от книгата му „Ние врабчетата“. Има поставена основа, на която сега се опитваме да надграждаме. В западната част на Германия е доста по-трудно. Там сме изцяло непознати от литературна гледна точка“, посочи тя.
Българката посочи, че друг сериозен проблем скоро ще бъде липсата на млади преводачи от български език:
„Славянската филология като университетска специалност в момента е доста занемарена, а самата професия на литературните преводачи не изглежда атрактивна на младите хора, което трябва да се промени. Всички ние в момента работим по това да я направим по-привлекателна, с достойно заплащане и с видимост и признание за труда им, който е ценен и изисква време“.
На въпрос на БТА трудно ли се популяризира българската литература в чужбина и тя вече по-разпознаваема ли е в Германия, Петя Лунд отговори следното:
„Трудно е, много дори. Както всеки нишов продукт се изисква време и търпение, за да се намерят добри дистрибуционни канали и партньори, на които може да се разчита. Изисква се и време, за да се изгради доверието на читателите ни, чийто кръг непрестанно расте. Не бих казала, че българската литература е разпознаваема или широко разпространена, но мога да твърдя, че в последните години е по-често споменавана по медии и т.н. благодарение на нашите усилия“.
Тя добави, че големият им успех и донякъде пробив е била номинацията на преводача Андреас Третнер за наградата за превод на Лайпцигския панаир на книгата през 2020 г. за романа „Кротките“ на Ангел Игов. Два месеца след това книгата беше наградена от ХКВ Берлин (бел. ред - Къща на световните култури), „което също беше голяма радост за всички нас. Неприятният момент беше, че всичко това се случи в ситуация на пандемия и невъзможност за провеждане на събитията около тези награди“.
Миналата година преводачката Хенрике Шмит пък е получила наградата на град Хамбург за работата ѝ над поезията на Надя Радулова. „Изключително се радвам на това събитие и на факта, че този тандем получава заслуженото внимание. Тук е мястото да благодаря на Национален фонд „Култура”, който подпомогна изданието и представянето му на Панаира на книгата в Лайпциг, в Хамбург и Берлин“, посочи още Петя Лунд и добави, че Хенрике Шмит е била отличена и за превода на поезията на Иван Ланджев.
Въпреки трудностите, българката е обнадеждена, че с постоянство и високо качество на изданията, видимостта ще става все по-голяма и литературите от Балканите ще намерят своето заслужено място на големите книжни пазари.
„След като през 2021 г. издателството (заедно с още други) получи наградата за издателство на годината от Министерството на културата на Германия, а в следващите две години (2022 и 2023 г.) беше в късия списък за наградата за издателства в Берлин, значи работата ни се забелязва и оценява и ни дава мотивация да продължим напред“, допълни тя.
Освен създател на издателство „eta“ Петя Лунд е един от създателите и на проекта Cyrillic Sounds – The Balkan Culture Sessions.
Вдъхновението за него възниква в нейната приятелска група от хора, работещи в областта на културата и изкуството: „Идеята ни беше да създадем формат, свързващ на първо място кино и литература, но и музика и други видове изкуство. На тези събития представяме актуални филми, книги, музиканти, художници и т.н. на немски и английски език пак със същата цел: споделяне и диалог с други езици, култури и хора, живеещи в Берлин“.
На въпрос лесно ли се съхраняват българският език и култура зад граница тя посочи, че не може да даде категоричен отговор, тъй като нейната дейност не е насочена към запазване на език и култура в смисъл на капсулиране и предаване, а за диалог и комуникация с други култури в контекста на споделените от всички нас минало и бъдеще.
„За мен е важно да обменяме историите си и да водим разговор с другите народи, литератури, съседи, ако щете. Според мен литературата и въобще изкуството е един от най-важните способи за комуникация и диалог извън тесния кръг на хората от една общност, държава или език. То дава възможност за обмен на няколко нива, обяснява, разказва, учи на повече толерантност и емпатия“.
Петя Лунд посочи още, че децата ѝ учат и говорят български език:
„Преди почти десет години заедно с още няколко майки създадохме в Берлин сдружение с идеална цел за език и култура (Български език и култура в Берлин), където децата учат и езика. Междувременно моите деца вече не са част от тези учебни групи, но аз продължавам да съм член на сдружението с тясна връзка с днешното ръководство“.
По думите ѝ тя се връща често и поддържа ежедневен контакт с България. Не изключва възможността да се върне в родината в някакъв етап от живота си, но това не е конкретен план на този етап.
/ЙК/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text