site.btaАлбена Младенова, треньор на годината в Австрия: Работя това, което мога и разбирам най-добре, и съм щастлива

Албена Младенова е родена в София. Завършва Националната спортна академия „Васил Левски“ със специалност „Плуване“. Повече от 37 години е треньор по синхронно плуване. След десет години работа в Гърция пристига във Виена, Австрия. Става треньор на националния отбор по синхронно плуване. На Световното първенство по водни спортове в японския град Фукуока тази година нейните момичета печелят злато като дует и две индивидуални вицешампионски титли. Албена Младенова бе обявена за треньор на 2023 година в Австрия, пише блогът на българите в Австрия „Меланж Булгарен“ (Melange Bulgaren).  

Изданието публикува материал за треньорката по синхронно плуване като част от поредицата „Българите в Австрия – портрет в 21 век“. 

„Обичам синхронното плуване – била съм състезателка, сега съм треньор. Никой от моето семейство не се е занимавал със спорт. Майка ми е художничка, а баща ми си отиде твърде рано от този свят. Работя това, което мога и разбирам най-добре, и съм щастлива“, посочва Албена Младенова. Изданието представя и нейния отговор на въпроса „Колко часа на седмица прекарваш в басейна?“: „Четири пъти в седмицата тренираме по седем-осем часа на ден – шест часа във вода и един час на сухо, веднъж седмично по пет-шест часа – ако сме пред голямо състезание, може да се работи и по-дълго, има и допълнителни тренировки, тоест в басейна съм от понеделник до събота между 8 и 12 часа“. 

Когато е на шест години, тя започва да посещава школа по балет. След три години се отказва и отива да тренира в близкия басейн в Красна поляна. „Всички приятели от квартала ходехме три пъти в седмицата на занимания по плуване. Много ми харесваше и спрях балета“. В спортното училище момичето става част от отбора на ЦСКА, живее заедно с още седем момичета в една стая в общежитие в интернат и се учи да се справя сама със задълженията си. „Спортът в тези години ме направи упорит и силен човек. Не търсех помощ, а решения за проблемите. Научих се да не се отказвам, докато сама не преценя, че съм направила всичко възможно“, посочва тя. 

Бистра Димитрова е жената, която привлича Албена към синхронното плуване. „Когато видях за какво става дума – това танци, балет, музика, плуване, всичко накуп – направо полудях. За първи път си дадох сметка какво значи да искаш нещо наистина много. Влюбих се до разболяване. Когато треньорката не можеше да дойде на тренировка, физически ме болеше от тази липса“. В началото на 80-те години младата жена е част от първия ансамбъл по синхронно плуване на България.

Докато завършва Националната спортна академия, ражда и сина си. През 1989 г. ѝ предлагат да изгради отбор по синхронно плуване в спортната школа в Люлин. Тя обикаля училищата в района, убеждава родителите, привлича деца и успява да създаде отбор. Някои от възпитаничките ѝ не могат да плуват и се налага да започнат занимания съвсем от начало, но след няколко години труд момичета печелят медали на състезания. Успяват да завоюват и Купата на България. „С националния отбор излизахме и в чужбина и едва тогава видях, че всъщност имаме страхотна школа. Тъжното е, че в този спорт оценките са доста субективни и често те не получаваха полагащите им се точки – нещо, което много ме ядосваше“, споделя още Албена.

След това тя решава да замине за Гърция, избира Солун, защото е близо до България. „В тази страна има много отбори по синхронно плуване, но и много треньори чужденци. Конкуренцията беше голяма, но не се уплаших. Бях се отдала на работата и нещата вървяха. След няколко години получих предложение да отида в най-добрия клуб в Атина, който се помещава в изключително красив спортен комплекс. Гледала съм го това място през годините и съм си казвала „ей, какво ли е да работиш тук“ – е, стигнах до него“. Радостта ѝ обаче не е пълна, защото синът ѝ решава да се върне в България и тя остава сама да се бори с новите предизвикателства.

„Винаги, когато съм имала трудни лични моменти, съм намирала спасение в работата – впускам се и работя толкова много, че не ми остават време и сили да мисля за нищо друго“, посочва Албена. А в Атина има периоди, в които тя е в басейна по 12 часа на ден с момичета на различна възраст, с националния отбор на Гърция или с клубния тим. Занимава се с всичко – прави хореография и композиции, търси и подготвя музика за съчетанията, следи физическата подготовка на състезателките. „Винаги съм се стремяла да работя максимално добре. Не се задоволявам с посредствено изпълнение. Синхронното плуване е свързано с невероятно натоварване – за три минути момичетата имат по пет-шест серии под водата със задържане на въздуха, сложни упражнения с краката и интензивни движения с ръцете. Тази бърза смяна горе-долу изисква отлично тренирани дробове, а пълният синхрон в ансамбъла или двойките се постига с часове повторения и отработване на всяко движение“, споделя тя.

След Гърция, треньорката решава да замине за Австрия. Там живее брат ѝ и Албена иска да бъде по-близо до него. „Можех да отида във Вилах, но там няма нищо, свързано със синхронно плуване и затова избрах Виена. Подготвих си всички дипломи, биография, препоръчителни писма и отличия и отидох при шефката на тукашната федерация. След първата пробна тренировка веднага ме взеха“.

В Австрия възпитаничките на Албена успяват да спечелят важни състезания, а през 2012 г. се класират за Олимпиадата в Лондон. През 2013 г. българката официално е назначена за треньор на австрийския национален отбор по синхронно плуване.

Целия материал на „Меланж Булгарен“ за Албена Младенова може да прочетете тук.