site.btaБългари обикалят света с носии

Българи обикалят света с носии
Българи обикалят света с носии
Снимки: Иво Радев, личен архив

Меги и Иво Радеви са млади пътешественици. „Запознахме се през 2011 година, когато бяхме колеги и открихме нашата голяма обща страст – пътуването. Междувременно станахме семейство и минахме през много изпитания, но не се отказахме от пътуванията. Така, на инат“, споделят сънародниците ни. 

След като за 3 години обикалят над 30 държави и стотици различни градове, създадат блог, в който споделят преживяванията си с хумор и усмивка. Така се ражда „101posoki – Да пътуваш на инат“. Кения, Исландия, Куба, Индия, Узбекистан, ОАЕ, Йордания, Мексико, Камбоджа, Виетнам са малка част от местата, в които са се отбили. 

Вече 10 години Меги и Иво живеят в Германия, но българският дух не ги е напуснал. Доказателството - двамата обичат да обикалят света, облечени в български носии. 

Ето какво споделиха Меги и Иво Радеви специално за рубриката БГ Свят на БТА. 

Колко държави сте посетили до момента, пременени с традиционните български облекла? 

Кения, Исландия, Италия, Испания, Португалия, Куба, Индия, Узбекистан, ОАЕ, Турция, Йордания, Мексико, Камбоджа, Виетнам, Германия.

Как се зароди идеята? 

На първото ни и единствено посещение на Октоберфест в Мюнхен. Бяхме толкова впечатлени, че всички носят с гордост баварските си носии, дори и чужденците. И решихме, че ние пък ще обикаляме света с нашите носии и така хората ще научат поне мъничко за България. 

Коя беше първата държава? 

Италия. 

А последната? 

Узбекистан.  

Как ви реагират хората, чужденците? Как възприемат българските носии?

Хората реагират различно. В Азия като цяло са малко по-дистанцирани. Изключение е Индия. Там Меги беше с шопската носия, която е с много златисти орнаменти и очевидно се понрави.

В Мексико местните носии наподобяваха нашите и на едно пазарче във Валядолид ни питаха дали е бродирана ръчно. Но най-приятната изненада беше в Куба, когато възрастна двойка ни заговори и ни пита от коя държава сме.

Оказа се, че жената е казвала на мъжа преди това, че сме от България, но той не вярвал. А му го беше казвала, защото той преди години е учил в България. Но почти навсякъде носията (особено ако е шопската) буди интерес и улеснява комуникацията.

Вие разказвате ли им за България?

Разказвахме в Мексико и Кения основно. В Куба и Виетнам обаче България е добре позната и много хора имаха близки или роднини, които са били в България. 

Имате ли смешни случки? Куриози? 

В Кения масаите, които охраняваха палатките ни вечер, ни поканиха да отидем до селото им (под село разбирайте 6 къщи) и ние естествено приехме. Сложихме носиите и тръгнахме, но си мислехме, че селото е близо. Оказа се, че е на доста километри, които трябваше да извървим пеша през саваната. Двамата масаи, с които бяхме, ни успокоиха, че ще ни пазят от диви животни. С пръчка! Хората в селото бяха изключително сърдечни, танцувахме с тях техните танци, показахме им право хоро. Но всичко това се случваше в центъра на "селото", който беше покрит със смес от кал и кравешки изпражнения. Но пък бяха много мили наистина.

В Удайпур, по-точно в градския дворец (може би най-голямата забележителност там) през цялото време хората ни снимаха тайничко. То това не е нещо особено в Индия, понеже там европейците са си атракция като цяло, но в Удайпур беше наистина екстремно. Но за първи път никой не ни заговаряше, а стояха на дистанция. В един момент Меги видя, че малко момиче я снима и я извика да се снимат заедно. Направо отвори кутията на Пандора. Дойде цялото семейство да се снимат с Меги, после се наредиха и други хора. Връчваха ни бебета за снимки. Поне 20 минути стояхме. Но майката на първото момиченце ни обясни, че заради носията е мислила Меги за благородничка (точната дума беше "royalty"). 

Откъде е северняшкото облекло на Меги? 

Всички носии, които имаме, са от една българска фирма. Иска ми се да кажа нещо по-романтично, като това, че са от бабите ни, но са си купени просто. Първата беше северняшката, защото майка ми е от Добрич и Меги искаше да я изненада.

От известно време живеете в Германия. Какъв е животът ви там? 

Ежедневието ни е доста по-скучно от пътуванията. Особено по време на корона пандемията, когато работехме от дома. Всъщност вече трета година работим така и ни липсват контактите с колегите. Преди се събирахме доста често и излизахме с тях. Но пък вече сме трима и създаваме съвсем нови контакти на дейности като плуване с бебе, група на кърмачките и т.н. 

Общувате ли с други българи, има ли българска общност в Германия? 

Имаме доста приятели и познати. Събираме се по празниците, както правим и в България. Основно на рождени дни или Великден. По една или друга причина, почти всички са си в България по Коледа, така че основно е по Великден. Имаме късмета да сме в Дюселдорф - прекрасен град, където има групи за народни танци, българско училище, магазини с български стоки, ресторанти и т.н. 

Как изглежда България отвън? 

Много различно. В Куба, Виетнам и други страни, които са имали контакти с България в миналото, нашата държава е добре позната и впечатленията са изключително положителни. Същевременно Германия е толкова цветна откъм етноси държава, че отношението към България зависи от опита, който съответният човек има с българи. За повечето хора тук обаче България е по-скоро непозната и бива свързана с морска почивка. Много често са изненадани, че през зимата в България е по-студено, отколкото в Дюселдорф. Както и че имаме ски курорти. Визуално също не могат да ни причислят към някоя държава и често са ни питали дали сме италианци, испанци или сърби (може би заради езика). 

Какво най-много ви липсва от родината? 

Меги: Семейството и приятелите

Иво: И морето! И тук има море, обаче чувството не е същото като в България. А иначе стоки или нещо друго няма как да ни липсват, понеже се предлагат и тук. 

Мотото на блога ви е „да пътуваш на инат“.  Защо на инат? 

Меги: Ами защото се сблъскахме със страшно много трудности през последните години. Но общата страст - пътуването, ни помага да продължаваме напред. Дойдохме в Германия преди 10 години, нямаше къде да живеем, но тогава много ни помогнаха едно прекрасно момиче от Иран и нейните приятели. По-малко от две години по-късно Иво се разболя доста тежко, но най-лошото се размина. И тогава си казахме, че животът е просто един миг и докато имаме възможност, ще пътуваме. А иначе, това мото си ни преследва във всяко пътуване и просто нямаме пътешествие без произшествие.

На последното ни пътуване с влак в Германия, заради високите температури, влакът (високоскоростния влак ICE) се развали, после му отказаха и климатиците. Наложи се да ни евакуират с бебето от влака-фурна и да ни преместят на друг, понеже той се движи по високоскоростна отсечка, където влаковете вървят с 300 км/час и не може просто да слезеш от него. 

Алекс – новият член на семейството – ще го правите ли пътешественик и ще го обличате ли в народна носия? 

Иво: И на двата въпроса мога да отговоря с да. Още в корема на мама той обиколи Западните Балкани, а за крехките си три месеца и половина вече е посетил Нидерландия, Чехия и Австрия. Но определено промени начина ни на пътуване. За момента гледаме да пътуваме основно с комфортни влакове, да имаме възможност да изперем дрехите му в квартирата. Все неща, които преди не са ни интересували.

Събужда ни около 5-5:30, което е предимство, защото разглеждаме забележителностите по хладно и без да има други посетители. Освен това на него са му интересни неща, които преди дори не сме забелязвали и благодарение на него получаваме още една гледна точка върху света. Определено ще има и носия, проблемът е, че расте страшно бързо и ще трябва да му вземем в България, когато може да му я премерим. Но на погачата си беше с боди с български шевици, та началото е поставено.

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:39 на 10.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация