site.btaДанаил Бойков от училище „Иван Вазов” в Престън, Великобритания, спечели първа награда в конкурс за есе „Народните будители и техните поуки“

Седмокласникът Данаил Петров Бойков от Българското училище (БУ) „Иван Вазов“ в Престън, Великобритания, спечели първа награда в група от пети до осми клас в конкурс за есе на тема „Народните будители и техните поуки“, организиран от Народно читалище „Цвят 1870“ във Видин. Това съобщават от просветното средище на своята страница във Фейсбук.

От учебното заведение посочват, че в конкурса са се включили ученици и от двата филиала на училището – в Престън и Ланкастър. „Гордеем се с вас, прекрасни български деца“, добавят от педагогическия екип.

От споделената информация става ясно, че 11 са общо изпратените есета от български училища във Великобритания. 23 са есетата от Видин, 284 – от цяла България.

В своята публикация от БУ „Иван Вазов“ споделят и текста на есето на Данаил Бойков:

„В далечни времена... През девет планини в десета...“ – така започват интересните приказки. И нашата приказка е интересна, макар да не започва съвсем така. И ако попитате за нейното начало, ще ви кажа така:

В една малка, малка точица на картата са се родили едни големи, големи хора. Те не били великани на ръст, но в думите им била събрана мъдростта на цели векове, нищо, че говорели с думи „и прости, и кратки“, а в делата им горял огънят на триглава ламя – силен и изпепеляващ. Днес ги наричаме будители. Повтаряме думите им, славим делата им, разпознаваме лицата им, поднасяме цветя пред каменните им бюстове. За ден или за два. И най-вече в училище. До следващия 1 ноември. А урокът все остава някак ненаучен, някак неразбран или набързо наизустен за кратко изпитване и после – край. Знанията потъват в мъгла.

Лапнали телефони, минаваме през времето по мостовете на Кольо Фичето.

„Строих ги, за да събират хората, а не да ги разделят“ – рече веднъж ненадминатият строител, но днес е друго. Думите му сякаш заглъхват между забързаните стъпки и поредния имейл, който четем в движение. Защото днес имаме свободата да се движим свободно.

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ – едва дочуто все още някъде в далечината нашепва Ботев. Днес обаче за свободата не мре никой, защото я имаме. Поднесена ни е на тепсия, както се казва, но я имаме. Други вече умряха за нея, за да се наречем свободни ние. Приемаме я за даденост и удобно полегнали пред телевизора, гледаме поредната порция новини. От време на време въздишаме, че има много болка и несправедливост в тоя свят, а след това заспиваме свободни.

В ранни зори един глас на славей ни събужда – „Дела трябват, а не думи“. Решени да променим света именно днес, лежерно отпиваме от кафето си. И с всяка глътка кафе желанието за подвизи намалява. Кому е нужно да бъде герой точно днес?! Пресягаме се към днешния вестник и в този миг една книга умира. Може би не точно тази, която Софроний преписа, може би не точно тази, която Вазов написа, но все пак книга, побрала знания, мъдрост и поуки за всички поколения.

Нашата приказка, както вече ви казах, е интересна. Интересна, но болнава. Тя носи болежките на всички свои герои. И тия точно болежки не се лекуват в болница, макар че не са нелечими.

За всяка болка има и билка. И за нашата има – расте дълбоко в душите ни. Помненето и знаенето са лекарството, от което се нуждаем днес; да чуем отново пукота на първата пушка е ключът към градината в душата. Входът е напълно безплатен, а гледките са впечатляващи, защото са изпъстрени с ликовете на големите герои, обагрени са от кървавите залези на достойни имена, наситени са с България.

Онази България, за която мнозина умряха, други писаха, трети строиха. Същата България, която ни завещаха и ни повериха, за да я опазим, да я обичаме, да я тачим, да черпим сили от нея и да не пестим сили за нея. Както го правеха те – хората, които днес наричаме народни будители.

Дълбоко в себе си знаем, че „България заслужава да се потрудим за нея“. Знаем и че можем да поработим за нейното и нашето благо, достатъчно е само да върнем смисъла в свещените думи на Патриарха; да поемем по стъпките на Апостола, дори ако водят към бесилото; да си спомним, че има една единствена награда в края на всеки човешки живот - да каже някой „умря за правда и за свобода“.

И тогава нашата приказка ще бъде цяла, пълна и оздравяла, а в края и ще извикаме гръмовно: „Народе????“, но ще променим знаците в края, ще променим интонацията, ще променим смисъла и ще го напълним с гордост и надежда, че ще я има България и след нас. И уроците ще бъдат научени, примерите запомнени, заветите чути, миналото разбрано, бъдещето светло, каквото го искаха нашите будители“.

Както БТА писа, училище „Иван Вазов“ в Престън е създадено на 19 септември 2021 година. Предметите, които се изучават в него, са български език и литература, история на България и география в частта, която се отнася до България. През 2023 г. българското училище в Престън откри и филиал в град Ланкастър.