site.btaТурският каратист с произход от България Ерай Шамдан: Успях да реализирам мечтата си да се кача на почетната стълбичка на Олимпийските игри

Успях да реализирам мечтата си да се кача на почетната стълбичка на Олимпийските игри. Това разказва в интервю за БТА турският каратист Ерай Шамдан, чиято майка е от България.

Мечтата на всеки спортист е да се качи на почетната стълбичка на Олимпийските игри. За щастие, аз успях да я реализирам. Най-големият ми източник на мотивация е семейството ми, разказва младият спортист Шамдан. 

Голям е интересът към каратето в Турция. Това е един от най-популярните спортове в Турция, споделя още 27-годишният каратист.

Следва интервюто с Ерай Шамдан: 

Бихте ли ни разказали накратко за кариерата Ви в сферата на карате, както и за международните Ви успехи? Откога се занимавате с това бойно изкуство? 

Започнах да тренирам карате на 5-годишна възраст. Благодарение на това, че баща ми е треньор, се запознах със спорта карате. Винаги съм го обичал. Никога не съм се откъсвал от каратето. Постигнал съм много национални и международни успехи. Най-големите от тях са второ място на Олимпийски игри в Токио; медали на Световно първенство (за младежи под 21-годишна възраст), Европейски първенства (включително за младежи под 21-годишна възраст - бел. авт.), на Средиземноморските игри. 

Каква е най-голямата Ви мотивация?

Най-големият ми източник на мотивация, разбира се, е семейството ми, защото то ме подкрепя във всичко. С други думи, те винаги са се опитвали да ме подкрепят във всичко, особено в спорта. Опитвали са се да ми проправят път. Като виждах подкрепата им, бях още по-мотивиран, защото чувствах, че имам отговорност към тях. И правя всичко възможно, за да успея.

С какви трудности се сблъскват спортистите във Вашата сфера в Турция? 

Докато тренираме, т.е. докато сме в лагерите на националния отбор, всичко ни е осигурено. Независимо дали става въпрос за настаняването ни, храната, напитките, средата за тренировки, всичко ни е осигурено. Държавата ни подкрепя в това отношение. Тя ни дава възможност да се подготвим за мачовете по най-добрия начин. 

Всъщност не мога да кажа, че имаме много трудности. Мисля обаче, че единственият проблем на страната ни е, че получаваме премии, само когато печелим мачове. Държавата ни има регламент за награждаване, но не мога да кажа, че получаваме достатъчно подкрепа, докато стигнем до тук. Мисля, че това е най-големият проблем на страната ни в този спорт.

Докато спортистите стигнат до определено място, трябва да получават по-голяма подкрепа, за да могат да се съсредоточат изцяло върху спорта си и да се фокусират върху успехите си, без да имат финансови проблеми. Може би не можем да видим достатъчно необходимата финансова подкрепа. Мисля, че това е най-големият проблем.

Освен изключително здрава физика, за да си топ успешен спортист е необходима изключително силна психика и дисциплина. По колко часа на ден се налага да тренирате? Налагат ли се постоянно строги ограничения?

По време на лагерите на националния ни отбор тренираме по около пет часа на ден. Разбира се, след тази много интензивна работа ще е необходима добра почивка. Правим почивките си пропорционално с наличието на добра програма под ръководството на треньорите на националния отбор. Това трябва да бъде подкрепено с психологическа подкрепа, защото можеш да бъдеш толкова добър физически, колкото искаш, можеш да бъдеш изключително талантлив, но ако нямаш психическа издръжливост, ако нямаш тази мотивация, няма да успееш. Ето защо един спортист, който иска да постигне успех, трябва винаги да бъде на ниво и в двете сфери - във физическо и в психическо отношение.

Следвате в университета „Улудаг“ в Бурса. Трудно ли се съчетава професионалният спорт и ученето?

Всъщност това не е много трудно. Този, който иска, може да го направи. В момента уча магистратура в университета „Улудаг“. Мога да пренеса наученото там в спорта. Така мога да видя какво трябва да направя още за развитието си.

Кой от многото спечелени медали досега е най-скъп за Вас?

Най-ценното е, разбира се, второто ми място на Олимпиадата - сребърният ми олимпийски медал. Защото мечтата на всеки спортист е да се качи на почетната стълбичка на Олимпийските игри. За щастие, аз успях да я реализирам. Преследвах мечтите си и исках, всъщност целта ми беше златен медал, но бях много щастлив да се сдобия и със сребърен медал. Това е най-ценният медал в живота ми.

Какви са бъдещите Ви цели? 

Най-голямата ми цел е да се превърна в легендарно име в карате обществото. Смятам, че тези постижения всъщност доказват това, но, разбира се, никога не искам да слизам от върха в спортния си живот. Винаги искам да живея на върха и когато се оттегля от активния спорт искам все още името ми да се произнася и да бъда идол в световното карате.

Има ли голям интерес сред децата и младите хора в Турция към каратето? 

Всъщност интересът към карате е голям. То е един от най-разпространените спортове в Турция.

Защо според Вас тази година каратето бе изключено от програмата на Олимпийските игри?

Всъщност не знам, но се говори, че има някакви политически причини. Тъй като не познавам много добре същността на нещата, не мога да коментирам много по този въпрос.

И малко по-личен въпрос – майка Ви е от България. Поддържате ли контакти с България? 

Майка ми е имигрантка от 89-та година. Тя е сред онези, които са дошли в Турция от България през 1989 г. И аз, и майка ми имаме българско гражданство.  От време на време посещаваме България. Ходим в селото на майка ми там. А през 2017 г. бях европейски шампион в София (на Европейско първенство за младежи под 21-годишна възраст - бел. авт.).

Какво смятате за развитието на бойния спорт карате в България?

България всъщност е имала някои много добри международни спортисти. В момента имаме съдия Георги Ривов. Този човек е съдия, който заема високо място в Световната федерация по карате. Той има син, който също е успешен спортист. След това трябва да споменем и Ивет Горанова, още един български спортист, олимпийски шампион. 

С други думи, с тях името на България се чува много в карате общността, което е много добре за страната. Заради факта, че Ивет стана олимпийска шампионка, мисля, че интересът към карате в България се повиши и вярвам, че ще има още успешни състезатели.  

------

Ерай Шамдан е роден на 25 юли 1997 г. в град Коджаели, Северозападна Турция. 

Официално започва да се занимава с карате на петгодишна възраст в клуб Gebze Şamdan Karate-Do (в град Гебзе). Тренира го баща му Аднан Шамдан.