Артистичнен ръководител и хореограф на клуба за български народни танци „Зора“ в Хага е нидерландката Естер Вилемс. От края на 2017 г. насам тя успява да привлече хора от различни националности да танцуват хора и подготвя групата за редица сценични изяви в различни страни. Тя е дипломиран хореограф по български народни танци и говори български.
БТА разговаря с Вилемс относно личния й път и любовта й към българския фолклор.
Срещата ѝ с българската култура се случва, когато е на 19, през 1976 г., разказа тя за рубриката „БГ Свят“ на БТА. Започва да се занимава с международни танци в Нидерландия при учителя Лео Ваудман, който тъкмо се връща от шестмесечен стаж с ансамбъл „Пирин“ в Благоевград, под тогавашното ръководство на Костадин Руйчев. Повече от половината международни танци, които изучава в класа, са български. Впоследствие я приемат в полупрофесионалния ансамбъл „Празник“ в Ротердам под ръководството на Лео Ваудман, Еди Тайсен и Яп Лейуатър.
През 1982 г. завършва курс по международен фолклор в Нидерландия. По-късно, през лятото на 2007 г., Вилемс следва серия от семинари по български танци с проф. Николай Цветков и доц. Георги Гаров в Благоевград, Бачиново и Девин.
„Те ме вдъхновиха по един различен начин, стигнах до едно ново прозрение, а именно осъзнаване за дълбочината на емоцията на хорото и на ръченицата. Както и предполагах, да танцуваш в кръг, хванат ръка за ръка с хора, пристъпвайки едни и същи стъпки, в един и същ ритъм - това има изключително специален заряд и ти дава една уникална емоция”, коментира нидерландката пред БТА.
От 1988 до 2012 г. е артистичен ръководител на ансамбъл „Зарове” - ансамбъл с 12 момичета и 12 момчета от Нидерландия на възраст 9-12 години, а следващите две години на клуб „Младост“, с хора между 15-25 г.
Следващата стъпка, която Вилемс поема, е изучаване на български фолклор в академична среда. През октомври 2017 г. печели стипендия от Югозападния университет „Неофит Рилски“ за специалност „Българска хореография“.
„Най-накрая имах невероятната възможност да задоволя ненаситната ми жажда за знания за българския фолклор и да науча повече за корените на българските народни танци и за техния исторически контекст“, споделя тя.
Вилемс вижда разлики в българския и нидерландския подход на изучаване и практикуване на български фолклорни танци. В Нидерландия се преподават международни танци от десетилетия, работи се с ерудирани хореографи, следователно са по-критични и аналитични. Така забелязват повтарящите се модели в макро и микроструктурите на танца. В резултат на това, те учат танците сравнително бързо.
При практикуването разликата е сходна – нидерланците посещават репетиции редовно и приемат танца освен за забава и за сериозна работа. По-възрастни са, докато българите, които идват, са по-скоро млади хора. Техният подход се различава с това, че идват само когато наистина искат и го чувстват, а „репетицията се превръща в истински купон“.
На репетиция с българи музиката звучи по-силно, хората носят нещо вкусно за ядене и пиене. Нидерландците общуват помежду си преди или след репетиция, българите общуват и по време на танца. „Българите танцуват с цялото си сърце, те не участват в танци, които не харесват, но пък се отдават от все сърце на тези, които обичат и споделят това настроение с останалите танцьори. Българинът е хорото, докато Нидерландецът играе хоро“, казва хореорафката.
Вилемс осъзнава, че трябва да се отдели от нидерландския модел на стриктно критичен анализ.
„За да проникнеш в същността на българския фолклор, са нужни безусловна обич към него и желание да се обвържеш както аналитично, така и емоционално с всички аспекти на фолклора: с теория, история, практика, с българския народ, да говориш езика, да създаваш връзки с хо̀рата, които се занимават с народни танци, с професионалистите, но и с любителите“, отбелязва тя.
Четирите години в Югозападния университет “Неофит Рилски” Вилемс описва като „прекрасни“. Разказва как преподавателите ѝ и техният приятелски кръг са я накарали да се чувства като у дома си. „Тяхната помощ и споделени знания бяха безценна подкрепа за мен, една чужденка, изучаваща български народни танци. Незабравима връзка е и тази с приятелката ми от село Боровичене. Не мога да изкажа колко благодарна съм на всички!“, казва тя.
На въпроса какво ѝ носи танцуването и преподаването, тя отговаря, че преподаването на танци и хореография е нейният живот, а да работиш с хора на сцена – сладък подарък.
Интервюто с Естер Вилемс реализира стажантът в отдел „БГ Свят“ Александра Страхилова.
/ЙК/
news.modal.text
