site.btaВ Българския културно-информационен център в Скопие бе отбелязан Денят на народните будители

В Българския културно-информационен център в Скопие бе отбелязан Денят на народните будители
В Българския културно-информационен център в Скопие бе отбелязан Денят на народните будители
Снимка: БТА

Денят на народните будители бе отбелязана в Българския културно-информационен център в Скопие вчера с участието на представители на Македонския културен институт, ученици от неделното училище „Здравей”, вокален състав ,,Тип топ" от Кюстендил и с представянето на книгата  ,,Сборникъ" на журналистът и издател Ангелина Бонева.

“Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни“, припомни написаното преди точно 100 години в Прокламацията за Деня на будителите посланикът на България в Република Северна Македония Ангел Ангелов в обръщението си към присъстващите учители, интелектуалци, гости на Българския културно-информационен център. 

Плакет „Будител на годината 2022”, получи журналистът Владимир Перев, чиито коментари могат да бъдат прочетени в редица медии в България и Северна Македония, а аудиторията у нас познава от включванията му в различни електронни медии. Наградата, учредена от Посолството на България и Българския културно-информационен център в Северна Македония, бе връчена от посланик Ангелов и директора на Българския културно-информационен център  Антония Велева.

„Този празник буди у нас спомени за тези, които вече не са с нас, които в борба за българската духовност са дали живота си и за българската култура и българската идея”, каза Владимир Перев, изразявайки благодарност за отличието. 

Историкът Александър Гребенаров припомни, че Денят на народните будители възниква през 1922 г., когато Стоян Омарчевски прави предложение, за отбелязване на този ден, а част от инициаторите му са родени или с корени от Македония. Денят на народните будители се отбелязва всяка година до 1945, когато е забранен по политически причини, а от 1992 г. Отново е възстановен, благодарение на проф. Петър Константинов, председател на Фондация „Мати Болгария”, припомни Гребенаров. 

Проф.  Боряна Бужашка добави, че тази година се отбелязват и 300 г. от рождението на един от знаковите будители - Паисий Хилендарски, както и 260 г. от създаването на „История славяноболгарская”.  

 „Когато Паисий е писал „История славяноболгарская” е имало печатни книги, но той я е направил ръкописна, за да бъде преписвана и всеки който я преписва е добавял кой е той и от коя област е, какво е населението там, където е направен преписа. „История славяноболгарская" има 72 преписа, и ние трябва да помним това, че първият препис е направен от Софроний Врачански през 1775 г., но всички останали са не по-малко ценни”, каза Бужашка, завършвайки с призива да бъдем горди с нашето историческо минало, с българската духовност и култура.  

Когато е създаден Денят на народните будители не е имало никакво съмнение, кои са те, каза журналистът и дългогодишен кореспондент в Скопие Костадин Филипов, припомняйки шествието из улиците на София след подписването на Ньойския мирен договор, което спира не къде да е, а пред къщата на Иван Вазов.

„И на онова балконче, което всички поглеждаме, когато минаваме покрай къщата на Вазов, която и до сега стои,  поетът излиза и се опитва със своите думи, със своя авторитет, да успокои хората, за да им каже, че трагедията, която България преживява с този мирен договор е тежка, но бъдещето на българския дух, на българския народ, на българската народност не бива да се пренебрегва. Такива будители е имало тогава, надявам се има и днес. Не мога да намеря своя будител във формулата, че днес будителството е иновативно, технологично, космополитно, за това се покланям на възрожденците, които поддържаха българския език и българския дух, за да сме такива, каквито сме днес”, каза Филипов.

„Книгата на Ангелина Бонева, е много специална, защото тя разказва нейната родова история и освен да се пренесем назад в историята в нея има неща, които са ни полезни и в бита днес”,  посочи директорът на Българския културно-информационен център Антония Велева, преставяйки автора на „Сборникъ” –книга с бележки за хранене, лекуване, оздравяване, хигиена и здраве от 1868 година до днес". 

Ангелина Бонева носи името на своята пра-пра-баба Ангелина войвода, която е била един от възрожденците, градила училища, читалища, създавала е болничните заведения и правилата за „храноден в училищата”, за да няма гладни деца. „Ангелина войвода е спасила хиляди болни хора, изучила е хиляди деца, участвала е като медицинска сестра на фронта, по време на Илинденско-Преображенското въстание е шила знамената, пушила е лула, яздила е магаре. Отне ми 20 години, за да потвърдя, че тази жена е съществувала, защото след 9 септември  е била „забранена” и заличена от учрежденията, в които е работила и организациите, в които е участвала.”, разказа Ангелина Бонева. Книгата  „Сборникъ” е в две части, като в първата с много снимки и документи е разказана историята на Ангелина войвода, а във втората има 10 раздела с рецепти, съвети, идеи за бита, някои от които на над 400 години, уточни Бонева.

Отбелязването на Деня на будителите завърши с песните на  вокален състав ,,Тип топ" от Кюстендил и наученото от децата от неделното училище „Здравей”.

В рамките на седмицата на народните будители Българския културно информационен център организира и съвместно литературно четене на българската поетеса Светла Радкова и поетът от Северна Македония Душко Кръстевски. 

/ПЙ/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:04 на 08.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация