site.btaМая Стефанова от училище „Роден край“ в Кънектикът пред БТА: Най-сериозната ни трудност е намирането на квалифицирани и сърцати учители тук

Мая Стефанова от училище „Роден край“ в Кънектикът пред БТА: Най-сериозната ни трудност е намирането на квалифицирани и сърцати учители тук
Мая Стефанова от училище „Роден край“ в Кънектикът пред БТА: Най-сериозната ни трудност е намирането на квалифицирани и сърцати учители тук
На снимката от ляво надясно Марта Георгиева, Ана Петрова, Мая Стефанова, както и децата Стейси и Зак - празнуване на четвърта учебна година / Снимка: Мая Стефанова, личен архив

Най-сериозната ни трудност е намирането на квалифицирани и сърцати учители в Кънектикът, посочи в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА Мая Стефанова от Българския културен център „Роден край“ в Кънектикът, към който действа и едноименно българско неделно училище.  

„Училището ни е почти изцяло онлайн поради липса на добри преподаватели, живеещи в щата. Учителите ни са отлични педагози с много висок стандарт на преподаване. Три от учителките ни живеят в България и две в Чикаго. От една страна онлайн моделът помага на семейства, които нямат българско училище в близост на 100 мили разстояние в САЩ. Имаме ученици от Масачузетс, Охайо, Пенсилвания и дори Калифорния. Много бихме искали да си намерим опитен педагог да работи с децата при нас на място. Онлайн обучението има своите предимства, но традиционните уроци и създаването на приятелства са много важни за най-малките ученици“, сподели тя. 

Важните неща за едно българско училище зад граница

На въпрос какви са най-важните неща, за да може едно българско училище зад граница да съществува и да изпълнява мисията си, тя отговори, че безспорно най-важни са подкрепата на българската общност и желанието.

„Моето поколение от родители държи изключително много децата да знаят български език и да са запознати с културата и традициите ни. Имаме много семейства от смесен тип и е похвално да се види как децата празнуват, например два пъти Великден, таткото италианец води децата да правят сурвачки с майката българка и всички говорят макар и слабо български. Новото поколение трябва да познава културните ценности и традиции на родителите си, за да се гордее с произхода си“, посочи Мая Стефанова. 

Тя добави, че учителите също са първостепенни по важност:

„Не е за подценяване колко трудно се работи с деца, родени в чужбина. Изнасянето на урок изисква много повече от инструкции и обяснения. Учебната програма трябва да бъде съобразена с нуждите на учениците извън България и да бъде едновременно практична и увлекателна. Ние използваме учебници, одобрени от българското Министерство на образованието и науката (МОН), но нашите преподаватели имат свободата да изберат методиката на преподаване, която те смятат за най-подходяща съобразно нуждите на учениците и възрастовата група. Понеже сме онлайн, използваме голям подбор от интерактивни помагала“. 

Надеждите ѝ са, че в бъдеще ще привлекат повече учители да дойдат да живеят в Кънектикът, но по думите ѝ за момента това е трудно и не зависи от тях. 

„Силно се надявам да има възможност за обмен на преподаватели от България един ден с подкрепата на МОН“, каза още Стефанова. 

От колеж в Ню Йорк до търсене на място за живот извън големия град 

Мая Стефанова пристига в САЩ през 2006 година на студентска бригада с намерение да остане. После се записва в колеж в град Ню Йорк и живее на студентска виза дълги години:

„Още първата година се запознах с много българи и всички сънародници имат уникална история и причина да се преместят в Ню Йорк. Градът справедливо има репутацията на едно от най-влиятелните места в света. Много доказани и все още неоткрити таланти населяват острова Манхатън и околията. Моят най-мил спомен е времето, в което бях стажантка в студиото на фотографа Фадил Бериша. Тогава имах възможността да видя как се създава изкуство и колко професионално се отнасят един към друг известни и влиятелни личности. В края на стажа подарих на г-н Бериша два компактдиска с „Мистерията на българските гласове“. В Кънектикът се преместихме през 2014 година със съпруга ми. Искахме да отгледаме децата си извън големия град и да им осигурим детство, подобно на нашето на село в България“. 

През 2010 г. тя завършва счетоводство, но професионалната ѝ мечта винаги е била свързана с медицината. 

„Поради тази причина наскоро се дипломирах и като бакалавър по здравен мениджмънт в САЩ. В момента най-голямото ми призвание е да съм майка на децата си, а в днешно време това изисква придобиване на специални умения като например разучаване на съвременната учебна програма, познания в областта на емоционалното израстване на детето и дори запознаване с редица закони, защитаващи правата на деца със специални образователни потребности (СОП) в САЩ. Моята шестгодишна дъщеря има по-сериозна форма на аутизъм и изисква повече грижи от връстниците си в училище. Покрай нея всеки ден научавам нещо ново“, разказа още Мая Стефанова. 

Целите на един български културен център в САЩ

Освен това си призвание обаче тя се е посветила и на Българския културен център „Роден край“ в Кънектикът, където е една от основателките. По нейни думи заедно с колегите си обаче предпочитат да се наричат инициатори. 

„Интересно е, че където и да отида да живея, винаги има българи. Кънектикът не е изключение. Тук има много българи, пръснати из целия щат. Българите в Кънектикът са няколко поколения от имигранти и родени тук младежи и деца. Българският културен център главно се стреми да обединява българската общност. Дейностите ни са свързани с изучаване и разпространяване на културните ценности, образование и традиции. Имаме и неделно училище по български език и литература, история и география“, сподели тя. 

Стефанова разказа, че целите им са да продължат работата си върху развитието на Центъра, изграждане на собствена база с библиотека, литературен клуб и банкетна зала. 

В далечното бъдеще е добре да имаме и църква, но това вече е свързано с много финансови средства и труд. В дългосрочен план възможностите са много, а за щастие се радваме и на силна подкрепа от страна на българите тук. Също така трябва да се отбележат приятелските връзки и партньорството ни с университета „Йейл“ и Катедрата по славянски науки. Нашите американски приятели там са огромни почитатели на българската култура. Те също много ни помагат да постигнем целите си. През ноември месец миналата година (бел.ред. 2023 г.) поканихме Донка Колева и нейната група от музиканти да изнесат концерт в „Йейл“. Впечатляващо е да се види възхищението и интересът на американците от нашата народна музика, допълни тя.  

За съхраняването на българския език и култура зад граница

По думите на Мая Стефанова, когато има желание, обединеност и постоянство, има и надежда за съхраняване на българския език и култура. 

Много от семействата, които познавам тук, очакват с нетърпение лятото да се приберат в България, да позволят на децата си да видят с очите си красотата и културното богатство на родината ни. Според мен поколенията помагат много за запазване на българските ценности. Трудното е да се запази нишката здрава, да не се спира само до родителите, бабите и дядовците, а да се продължи и от децата. Затова мисията на културния център е толкова важна тук при нас в чужбина. Никак не е лесно. Изисква се отдаденост, постоянство, финансови средства, стратегическо планиране, администрация и доброволци. Но ние сме доста мотивирани, обясни тя. 

Работа и в благотворителна организация  

Стефанова е част и от екипа на благотворителната организация „Децата на България“, базирана в Ню Йорк

„Децата на България“ или Children of Bulgaria, Inc е изключително близка до моето сърце благотворителна организация, защото подпомага изцяло, ефективно и дълготрайно образователни и здравни учреждения в България, които служат и работят изцяло за децата там. Организацията е и символ на загрижеността и обединението на българите в чужбина, чиито дарения се инвестират под строг контрол в бъдещето на децата в България, посочи тя. 

Мая е техен координатор по връзки с обществеността и помощник в дарителските кампании. 

„Като майка на дете със СОП съм на мнение, че в България трябва още много работа в помощ на децата със СОП и семействата им. Много от темите, свързани с работата с деца със СОП, все още са табу там или не са добре разбрани. Има закон за децата със СОП, който е написан кадърно, но сякаш много от педагозите все още не са добре запознати със закона в България. Children of Bulgaria, Inc подобрява чрез благотворителните си проекти материалната база на училища и болници и заплаща обучението на специалисти и педагози по работа с нови уреди и методи на обучение“, сподели още българката. 

Завръщане в България

На въпрос на БТА дали би се завърнала в някакъв етап от живота си в България Мая Стефанова отговори положително:

„Моите намерения са да изживея старините си в България. Мечтая това да стане по-рано, но децата ми на този етап имат по-добри възможности за образование тук. Надявам се те да изберат България, когато са на по 20-30 години. Това би било огромна награда за мен за положените усилия и времето, отделено в работата по развитието на българския културен център в Кънектикът“.

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:22 на 27.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация