site.btaАкордеонистът Красимир Щерев пред БТА: Най-вдъхновяващо за мен е излизането на сцена и представянето на нещо ново и интересно

Световноизвестният акордеонист Красимир Щерев изнесе соло концерт в университета „Билкент“ в Анкара, където изпълни произведения на млади турски композитори.

Пред БТА той уточни, че е изсвирил четири нови композиции на студенти от Факултета по музика на университета „Билкент“. 

Поканата към мен бе отправена, след като преподаватели от университета са представили мои композиции, заради което много се зарадвах, тъй като в Турция има композиционна школа за съвременна музика. Тя е много прогресивна и е добре това да се знае и в България. Нашата държава трябва да помага за създаването на съвременно изкуство. Ние се радваме на това, което са създали дедите ни и прадедите ни, но трябва и ние да оставим нещо за бъдещите поколения, каза Щерев.

Следва интервюто със световноизвестния български акордеонист:

-  Г-н Щерев, какво можете да ни разкажете за турската публика? Каква е турската публика?

Не познавам много добре турската публика. Но съм свирил в Австрия с турски композитор, свирил съм в Германския културен институт в Истанбул и там има зрители от цял свят. В Анкара и Истанбул има няколко ансамбъла, които много активно се занимават със съвременна музика. Тези ансамбли съществуват благодарение на подкрепата на държавата.  Тук – в Турция има много силен клас по композиция, в страната има много млади композитори. 

-  А каква е публиката в Западна Европа и в световен мащаб?

Преди една седмица се върнах от Южна Корея, а в средата на май ще бъда в Пекин. Във Виена нашият ансамбъл Klangforum Wien, на който съм член, има цикъл от седем концерта. Билетите за това са разпродадени. В Германия и Франция, в скандинавските държави – Дания, Норвегия, Финландия, има много активна и силна сцена за съвременна музика. Във всички тези държави властите отделят сериозен ресурс за това.  

-  Какво ще ни кажете за България? Остава ли Ви време за нашата родна българска сцена?

В България съм много често. Това, което аз правя обаче, в България почти не съществува. Може да се погледне какво прави Централна и Северна Европа в тази насока. 

- Пред какви други сложности сте изправен във Вашата сфера?

Има много работа. Сложното в моята професия е непрекъснатото учене, тъй като трябва непрекъснато да се учат нови произведения. 

- Планирате ли нови подобни изяви в Турция?

 Вероятно ще имам пак изява в университета „Билкент“ в Анкара с едно много добро трио.

- Как точно избрахте акордеона?

Това е дълга история. Аз много исках да свиря на акордеон, много пеех също така като малък, а в моето семейство няма музиканти и хора на изкуството. Получих първия си акордеон на девет години. По случайност попаднах при една от най-добрите педагожки в България - Надежда Ничева от Казанлък. Системата тогава беше уникална, свирех камерна музика с акордеон, имаше акордеонен оркестър, свирех с диригент още от малък. 

Музикалното образование бе на много високо ниво, завърших и Пловдивското музикално училище. Една година учих дирижиране в София и там разбрах, че искам аз сам да създавам звука и се върнах към акордеона и отидох да уча в Грац (Австрия), а след това и в Копенхаген, където бях стипендиант на Кралската музикална академия. Там завърших класа за солисти, което тогава бе най-високото инструментално образование, което може да се получи. След това станах и член на Klangforum Wien с огромен брой ангажименти. От октомври 2015 имам голям клас в Музикалния университет в Мюнхен. 

-  Има ли голям интерес сред младите хора към акордеона в Германия и като цяло в Западна Европа? Какво можете да ни разкажете за Вашата преподавателска дейност?

Аз имам много добри акордеонисти в класа. Те са от различни държави, включително от България, Гърция, Испания, Израел – международен е класът и са млади хора, които са много посветени и отдадени на работата си. Това са много умни, интелигенти и талантливи млади хора, които трябва да бъдат чути. Опитвам се всяка година да ги водя в България. От работата ми с тях разбирам какви сме ние музикантите – хора идеалисти, защото аз непрекъснато им казвам, че в нашия бранш не се става богат, но има много работа. Аз съм перфекционист и те работят, както и аз – по 8-9 часа, за да направят нещо перфектно.

-  Какво най-много Ви вдъхновява и зарежда в работата Ви?

Целта да излезеш на сцена и да представиш нещо ново и интересно и то с опасността това въобще да не се хареса на хората, но да видят, че има нещо по-различно на този свят. Нямам против да правя нещо съвсем различно, защото има хора, които харесват това.