site.btaГенералният консул на България в Ниш: Българите в Сърбия имат нуждата от връщане на самочувствието си

Генералният консул на България в Ниш: Българите в Сърбия имат нуждата от връщане на самочувствието си
Генералният консул на България в Ниш: Българите в Сърбия имат нуждата от връщане на самочувствието си
Снимка: ФАР

Генералният консул на България в Ниш Димитър Цанев получи консулската екзекватура през 2020 г. На първата си пресконференция Цанев изрази готовност основната цел в дейността му да бъде изграждането на мостове между Сърбия и България, с по-тясно сътрудничество по линия на европейската интеграция, изчистването на образа на България, преодоляването на историческите натрупвания и предразсъдъци, и полагане на усилия в защита правата на българите.

Ето както разказа той за мултимедийния портал на български и сръбски език ФАР:

Г-н Цанев, изминаха повече от три години от встъпването Ви в длъжност генерален консул. Какви са задълженията и спецификите в дейността на Генералното консулство в Ниш, имайки предвид, че по-голямата част от българското население в Сърбия живее в консулския район – Пиротски, Пчински, Нишавски и други окръзи?

- Един от основните приоритети на дейността на Генералното консулство на Република България в град Ниш е оказване на съдействие и подпомагане на нашите сънародници в Сърбия, които, вследствие на исторически обстоятелства, са останали извън границите на съвременна България, защита на техните гарантирани права, съхраняване на културната и езикова идентичност, икономическо и социално развитие на регионите, където те живеят. Благодарение на предишния ми опит като дипломат в Посолството на Република България в Белград съм добре запознат с положението на нашите сънародници тук и проблемите и предизвикателствата, пред които те са изправени. Несъмнено голяма част от тези проблемни въпроси, вкл. и все още съществуващите притеснения сред част от нашите сънародници свободно да се определят като представители на българското национално малцинство, имат своя генезис в предходните исторически периоди и светът е вече друг. Вярвам, че сега е моментът, когато с общи усилия и сътрудничество с нашите партньори в Република Сърбия, ще направим необходимото тези негативни стереотипи и подходи да останат в миналото.

Според Вас, след тези три години на поста и след много разговори и срещи с граждани и представители на институции и сдружения, от какво най-много се нуждаят българите в Сърбия?

- Българите в Сърбия имат нуждата от връщане на самочувствието си. Както вече споменах, вярвам, че времената, когато умишлено е всяван страх сред тях, са отминали, а когато и самото малцинство повярва в това, ще бъде възможно да виждаме повече хора, гордо заявяващи принадлежността си към народ, допринесъл много за културното и духовно развитие на Балканите.

Липса от инвестиции е една от основните причини за трудното социално-икономическо положение в общините Цариброд и Босилеград, където живее по-голяма част от българската общност. Има ли шанс да се привлекат инвеститори от България и как правителствата на двете съседки могат да помогнат в тази насока?

- Създаването на условия за икономическо развитие тук е важен елемент за възвръщане на това самочувствие, но и фактор, който да позволи на младите хора да не напускат родните огнища в търсене на по-висок социален стандарт. Липсата на модерна подходяща инфраструктура създава значителни препятствия пред бизнеса за избор на Цариброд или Босилеград като локации за разкриване на предприятия и инвестиции. Друг неблагоприятен фактор, който мога да посоча, е липсата на достатъчно квалифицирана работна сила, която да бъде включена в създаване на високотехнологични производства, даващи реален икономически тласък. Темата за необходимостта от създаване на условия за икономическото развитие в този регион се поставя от българска страна на всички двустранни срещи и разговори на високо и най-високо равнище, тъй като стимулирането на такъв растеж е отговорност на сръбската държава. България има ограничена възможност да въздейства в създаването на такива подходящи условия, но участва в повишаване благосъстоянието на жителите на пограничните райони, предоставяйки възможност за работа на своя територия на почти 1000 души от Цариброд, Босилеград и околните им села. Паралелно с това продължаваме да търсим начини за привличане на инвеститори от България.

Устойчивостта на медиите на български език е голям проблем и предизвикателство за общините Цариброд и Босилеград, както и за самата държава Сърбия. По Ваше мнение, има ли и какво трябва да бъде решението на проблема?

- Свободата на средствата за масова информация е универсална ценност. Съществуването на медии на български език могат да бъдат само от полза за всички сръбски граждани от български произход, независимо от политическите им интереси и симпатии. Неслучайно съществува изразът „езиково богатство“ и владеенето на друг език винаги създава допълнителни възможности за лична и професионална реализация. Именно тук виждам и важното място на Националния съвет на Българското национално малцинство, който има призванието да подпомага, в т.ч. и чрез разпределяне на необходимите финансови ресурси, развитието на такива медии в района на Босилеград, Цариброд и др.

От голямо значение за българите в Сърбия в сферата на образованието е обучение на роден български език. В царибродското основно училище след дълги години в пети клас има паралелка, която изцяло се обучава на майчин език. Удовлетворява ли Ви този факт и какви крачки трябва да бъдат предприети за увеличение броя на паралелките с обучение на български език в бъдеще?

- Приветствам откриването на тази паралелка. В течение съм на трудностите, които имаха родителите в процеса на сформирането ѝ, както и въпросите, които трябва да бъдат решавани. Похвално е решението на Община Цариброд да обяви родителите на тези деца за „Будители на 2023 г.“

Българската държава, чрез съответните механизми, ще продължи да подпомага изучаването на български език. Искам да уведомя чрез вас нашите сънародници в Цариброд и Босилеград, че се планират изменения на наредбите, според които кандидат-студентите за български висши училища по Постановление на Министерски съвет 103 ще се ползват с предимство, ако са учили основното и средното си образование в паралелки, с цялостно преподаване на български език.

Интервюто е със съкращения. Пълния му текст прочетете тук.

/ИКВ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:42 на 29.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация