Опитвам да предам на учениците си, че независимо дали ще се върнат в България, дали ще останат да живеят тук, в Германия, да вярват и да знаят, че те са мостът между културите и където и да се намират, е важно какво правят и как водят своя живот. Тоест не само да говорят и да четат на български език, но и с това да разпространяват българския език и култура и съответно да работят постоянно за разбирателството между културите, където и да живеят, каза в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА директорът на Българското неделно училище (БНУ) „Аз Буки Веди“ в Кьолн Росица Байрактарски.
Тя добави, че това, което би я направило много щастлива, е след като учениците ѝ завършат своето обучение, те да бъдат щастливи, самостоятелни, мислещи хора и в същото време да говорят и четат на български език.
От английска филология в Софийския университет и практика в Англия до живот в Германия
За себе си Росица Байрактарски разказа, че е учила английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Била е практикантка в Англия и също така е била на обучение в Исландия.
Това са две неща, които някак дадоха един международен поглед върху моето образование, а чуждоезиковата педагогика е това, което винаги е било в центъра на нещата, които правя, като в английската филология съм специализирала в литературознание, посочи тя.
В Германия отива по лични причини с човека, който по-късно става неин съпруг.
Може би това е страната, в която най-малко съм си представяла, че ще дойда, тъй като аз не говорех немски език и със сигурност ми беше много трудно в началото като адаптация и навлизане в живота в Германия, разказа Байрактарски.
Тя добави, че първо се установяват в едно малко селце, по-късно се преместват в Дортмунд, а след като се раждат децата ѝ - в Кьолн, тъй като семейството търси по-голям град и не малък фактор при избора е наличието на училище по български език в него.
Росица Байрактарски работи като учител по английски език, след като прекратява тази дейност, се занимава с отглеждането на децата си, а на по-късен етап започва и работа в Българското училище „Аз Буки Веди“ в Кьолн, когато децата ѝ вече посещават детската градина към него.
Днес тя е директор на учебното заведение, преподава в него, а също така има и часове по български език по произход в град Бон.
Възможностите за изучаване на български език в провинция Северен Рейн-Вестфалия
Децата, поне в нашата провинция Северен Рейн-Вестфалия, са щастливци, тъй като имат възможност в много от по-големите градове вече да изучават български език в неделните училища, които са към българската държава частично, а също така към немската образователна система. В нашата провинция има интеграционен закон, който предвижда уроците по наследствени езици да бъдат организирани, да бъдат назначени учители и да бъде създадена рамкова програма за тях. Разбира се, да бъдат и финансирани от Министерството на образованието, така че се започва с една родителска инициатива, която събира подписи или просто анализира желанието на родителите да има такъв предмет „Български език“ като наследствен език към регионалния инспекторат. Подават се тези молби и след това се организира обучение, разказа Байрактарски.
Тя добави, че децата в Кьолн са имали такава възможност от много отдавна, а от две години – и децата в Бон. По думите ѝ инициативата съществува и в Дюселдорф, Дуисбург, Вупертал, вероятно и на други места, където е заявено това желание.
Уроците към немските училища са обикновено в едно училище. Децата изучават български език в рамките на три до пет учебни часа, като в края на 10. клас те могат да положат изпит по български език и оценката от него се вписва в тяхната диплома и има балообразуващ характер, добави Байрактарски.
„Децата обаче от училището в Кьолн, изобщо от региона Кьолн-Бон, са щастливци, защото този изпит могат да полагат и тези, които идват в българското неделно училище, тъй като ние се погрижихме за това да им бъде дадено такова разрешение, така че да имат възможност да изберат семействата кое - според нуждите и според възможността им - да посещават – обучение в събота или през седмицата следобед към немските училища в съответния град“, посочи още тя.
Обучението в училище „Аз Буки Веди“
В БНУ в Кьолн се преподават български език, география и история на България. Има и възможност за изучаване на български език като чужд.
Имаме родноезикови класове за децата, които са двуезични или за които българският език е първи или поне имат симетрично двуезичие – тоест владеят български език в една или друга степен. А от първи до четвърти клас понякога и в предучилищната възраст също предлагаме езикови класове, така ги наричаме, като започваме от ниво А0 до А2. Това са четири или пет години на обучение по този език. За съжаление не можем да продължим след това, тъй като ни липсват преподаватели, които да продължат в по-горните класове и предлагаме този вид обучение на български като втори само до тези четири-пет години до нивото А2, разказа Байрактарски.
Тя добави, че родноезиковите класове са от детската градина до 11. клас, който се надяват да бъде сформиран за следващата учебна година.
В „Аз Буки Веди“ се предлагат и извънкласни дейности. Основните са работилниците, които са традиционни и се съобразяват с фолклорния календар на българина, наричат се „Майсторете, ръчички, за радост на всички“ и са свързани с направата на мартеници, суровакници, боядисване на яйца по Великден, печене на козунаци и други, посочи още училищният директор.
По думите ѝ в училището действат и две групи за народни танци.
„Имахме театрален клуб, но за момента не функционира, поради това, че нашата преподавателка напусна, но се надяваме, че можем да възобновим скоро и тази дейност. А друга основна инициатива, която спомага нашето обучение, са неделните ни инициативи, наречени „Български език на крак“. Тоест това са уроците по български език извън класната стая, където децата могат да посещават паркове, музеи, галерии, зоопарк например и могат да научат много допълнителни неща и разбира се, да общуват помежду си и най-вече езикът да бъде български. Също така да се опознават, да се повиши мотивацията им за идване на училище, учене и продължаване нататък. Така че тази инициатива всъщност е доста важна и не само за учащите, но и за семействата, за общността изобщо, защото прекарването на времето заедно сплотява общността“, добави тя.
Росица Байрактарски разказа и че в края на всяка година децата получават свидетелство за завършен клас, което е по модел на Министерството на образованието и науката (МОН).
Тези свидетелства се регистрират в електронния регистър или платформа на МОН и спомагат децата да могат да преминат без изпит в класове, но в прогимназиалния и гимназиалния етап, при едно евентуално завръщане в България и при едно ниво на езика, което позволява това, разбира се, посочи още директорът.
Увеличаващ се брой на децата в БНУ „Аз Буки Веди“
По думите на Байрактарски общият брой деца в училището се увеличава с около 30 на година.
За 2024/2025 учебна година имахме 330 записани деца, като 312 от тях са финансирани от Министерството на образованието и науката. Тези 18, които липсват, са децата на три години, които не подлежат да бъдат финансирани, но въпреки това идват при нас, тъй като ние правим прием за тригодишни деца в детската градина, разказа тя.
Училищният директор описа различните групи деца в образователното средище:
Имаме три групи детска градина, които са за деца на три и четиригодишна възраст. След това имаме две предучилищни групи за пет-шестгодишни деца – отново в детската градина, и вече имаме предучилищни класове за шест-седемгодишни деца, които са към училището. Това е условно разделение, но е важно, защото в детската градина по игрови начин се обработват тези предучилищни теми, а вече на шест години са си нашите предучилищни класове, които де факто всъщност служат за едно предстъпало на първи клас, тъй като нашият хорариум е значително по-малък от този на българските деца, обучаващи се в България, а програмата ни е идентична с тяхната. Затова ние започваме изучаването на печатните букви в предучилищен клас и преминаваме в първи клас към ръкописните. Тоест поделяме си леко първи клас между предучилищен клас и истинския първи клас.
Байрактарски сподели и че догодина ще имат ученици в 11. клас и тя се надява да имат един випуск, който ще завърши.
Предизвикателствата в преподавателската дейност
„Най-голямото предизвикателство е това да запазим желанието или аз да запазя желанието за учене у учениците обаче във връзка с постигането на определени обучителни цели в края на годината“, разказа училищният директор.
Според нея фактори като логистика, тоест свободно време на родителите, довеждане на децата в определено време, използването на уикенда за това и времето на децата, а също и като се вземе предвид колко извънкласни инициативи имат към немското училище, чуждоезиковата среда, неинтензивното обучение - срещата им само веднъж в седмицата, и цялостният пожелателен характер на обучението – го превръщат в предизвикателство както за тях като учители, така и за семействата и учениците.
Моята мечта е да се намери баланс и да се разреши това предизвикателство в помощ на учениците, добави тя.
Мечтите на един училищен директор
Росица Байрактарски разказа и за други свои мечти, свързани с училището:
„Конкретните ми мечти са да имаме хор, оркестър и театрален клас, тоест да си намерим преподаватели, които с желание да искат да водят тези неща. За съжаление това е един голям проблем, но не съм загубила надежда. По-глобалните ми мечти са свързани и с предизвикателствата, които споменах преди малко – да намерим с помощта на други колеги подходящия формат на обучение, който да задържи всички деца при нас, за да не напускат на един или друг етап и съответно да привлече много повече деца да изучават български език и култура при нас, тъй като съм сигурна, че много деца остават извън обсега или спират да посещават поради една или друга трудност, а моята мечта е това - да намерим формата, да привлечем и да включим в обучението и тези деца“.
Завръщане в родината?
На въпрос на БТА дали Росица Байрактарски и нейното семейство са мислили някога за завръщане в родината, тя отговори положително и добави, че това е един летящ и многопосочен въпрос.
„И други хора ни питат, обсъждали сме го и го обсъждаме, но за момента мисля, че вървим в друга посока, което не означава, че не сме свързани точно със страната си, но по-скоро в момента сме свързани с поставянето на името на България на културната и езиковата карта на региона ни в Германия. За България мисля, че в момента това не е най-подходящият момент“, посочи тя.
Байрактарски добави, че децата ѝ са родени в Германия, където ходят и на училище, а това е доста формиращо за живота на семейството ѝ.
Децата биха желали да продължат тук училището си в своята позната културна среда сред приятелите си, каза тя и поясни, че в момента не може да посочи, че са готови или има нуждата от мисли за завръщане.
Тя разказа и че преди време са направили опит с единия ѝ син да осъществи практика в България.
„За съжаление не се получи много успешно, но желанието го има и ваканциите ни са винаги в България, при роднините. Така че връзката съществува, но за завръщане в България просто в момента това не е актуалната тема в нашето семейство“, допълни Росица Байрактарски.
Училищният ръководител сподели и че има малка част от семействата, които отписват децата си от БНУ, защото се завръщат в България, но това са 2-3 семейства на година от записани над 300 деца, например.
Какво разказа тя в интервю пред БТА за международния конкурс по четене на български език за ученици от първи и втори клас в чужбина „Аз Буки Веди“ – вижте тук.
Деветото издание на международния конкурс по четене на български език за ученици от първи и втори клас в чужбина „Аз Буки Веди“ ще се състои на 21 юни 2025 година от 11:00 часа местно време в залата на Посолството на България в Лондон (на адрес 186-188 Queen's Gate, South Kensington, London, SW7 5HL, United Kingdom). Домакин е Българското училище „Чучулига“ в Лондон, кв. Кройдън. Учредител на конкурса е Българското неделно училище (БНУ) „Аз Буки Веди“ в Кьолн. Събитието ще премине под патронажа на българския посланик в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тихомир Стойчев. Конкурсът се осъществява с финансовото съдействие на Министерството на образованието и науката на България и в партньорство с Изпълнителната агенция за българите в чужбина, и издателска къща „Просвета“.
Българската телеграфна агенция е официален медиен партньор на конкурса.
