site.btaИзложба „Отпечатъци и щрихи от Виена“ ще бъде открита днес в „Дом Витгенщайн“ във Виена

Изложба „Отпечатъци и щрихи от Виена“ ще бъде открита днес, 9 април, в Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена, Австрия. Това става ясно от съобщение във Фейсбук страницата на Института. 

Експозицията представя творби на Никола Попов – първия академично школуван български гравьор, и ще може да бъде разгледана до 7 май, отбелязва сайтът за здраве и култура на българите в Австрия Sanus Et Salvus.

След като представи в София и в Стара Загора творбите на Никола Попов, галерия „Лоранъ“ гостува на Културния институт във Виена, този път с допълнена колекция от австрийска печатна графика. Ще бъдат представени произведения както от фонда на галерия „Лоранъ“, така и от колекциите на галерия „Джуркови“, д-р Румен Манов и Александър Керезов.

Никола Попов завършва виенската Академия за изящни изкуства през 1895 г., а 130 години по-късно отпечатъците, по които работи в ателието на проф. Йоханс Зоненлайтер там, намират своя път към Австрия, за да бъдат показани в изложбата в галерията на „Дом Витгенщайн“.

Роден през 1865 година в днешна Стара Загора, след завръщането си в България Никола Попов се отдава на многогодишна учителска дейност и умира през 1954 година в София.

Носител на златния Фюгер медал, който продължава да бъде отличие за високи постижения във Виенската академия за изящни изкуства и до днес, още като студент той участва в Художествения отдел на състоялото се в Пловдив Първо българско земеделско-промишлено изложение от 1892 година, а по-късно е единственият български представител в секцията „Гравюра и литография“ на Световното изложение в Париж през 1900 година. 

Портретът на княз Фердинанд I, една от творбите на Световното изложение, представен в няколко свои състояния, е част от изложбата „Отпечатъци и щрихи от Виена“, напомняйки също, че българският владетел всъщност е роден във Виена – в двореца Кобург. Редом с образа на княза, впечатление прави и портретът на княгиня Мария Луиза, носеща диадема, изработена в ателието на виенските придворни ювелири A. E. Köchert, създали през годините украшения по поръчка на европейски монарси. Между тях популярност придобива диамантената звездна украса за коса на австрийската императрица Елизабет – Сиси.

Диадемата си княгиня Мария Луиза получава като подарък от българските жени, които по този начин изразяват почитта си към бъдещата българска княгиня. По повод предстоящата женитба Йохан Щраус син, личен приятел на Фердинанд I, пише за неговата годеница валса „Сватбен танц“ („Hochzeitsreigen“), който ще бъде изпълнен на пиано от Венета Неинска при откриването на изложбата във Виена.

При завръщането си в България Никола Попов донася със себе си както свои, така и отпечатъци, направени от други гравьори. Така днес у нас е запазена една интересна сбирка австрийска печатна графика от последните десетилетия на 19. вeк. Това са оригинални гравюри от Йоханес Зоненлайтер и четирима негови ученици – Густав Франк, Карл Шьонбауер, Леополд фон Шубенраух и Карл Вартман. 

Те свидетелстват за практиката колеги гравьори от едно ателие да обменят не само опит, но и свои произведения.

Макар и силно увредени, подобно на останалите произведения от архива на Никола Попов, творбите на тези автори сочат към характера на заниманията в ателието на проф. Зоненлайтер, както и към специфичния стил на работа, който той възпитава у своите ученици.