В Народното читалище „Алеко Константинов 1897“ в София на 15 март се състоя представянето на романа „Преселници“, написан от Константин Петканов през 1936 г. и преиздаден през 2024 г. Събитието събра участници и приятели на Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“. Книжната презентация беше заснета и публикувана в Ютуб (YouTube) канала на Дружеството.
Романът „Преселници“ описва събитията преди и по време на преселението на българите в Бесарабия в периода 1829-1830 г. Историята проследява съдбата на Вълко Бинбелов – един от първенците на Равна гора в Странджа (днешна Бургаска област), неговия син и техните съпруги. Те напускат родните си земи заедно с бежанците, които следват оттеглящите се войски на генерал Дибич след подписването на Одринския мир. Вълко Бинбелов е представен като потомък на Момчил Войвода – български военачалник от XIV век, като от същия род произлиза и Стефан Караджа.
„След преиздаването на романа с него се е запознал режисьорът и актьор Владо Диков, който живее в Канада. Книгата го вдъхновила да напише театрална пиеса въз основа на сюжета“, споделиха гостите на срещата.
На представянето на книгата присъстваха и част от актьорите, които участват в постановката „Преселници“. Те разказаха за работата си по пиесата, за предизвикателствата в изграждането на персонажите и за личните си преживявания в ролите. Споделиха също и впечатленията си от публиката, сред която имаше много бесарабски българи. По техни думи, зрителите са били дълбоко съпричастни с историята, а емоциите им по време на спектакъла са потвърдили колко силно и актуално е посланието на творбата.
Пиесата, вдъхновена от романа, беше поставена за първи път на 23 октомври 2024 г. в камерната зала на театър „Сълза и смях“. Следващото представление ще се състои на 21 март 2025 г. от 20:00 часа в кино „Влайкова“ в София.
Музиката и текстовете на песните са създадени от Петър Дойчев. Пластиката и танците са на Розмари Де Мео, а народните танци и костюмите са дело на Марина Банкова. Музикалното оформление е направено от Тодор Гергов.
Действащите лица включват Вълко Бимбелов, който се играе от Антон Трендафилов, Пейчо, син на Вълко, в чиято роля е Владислав Ромалийский, Мира, жена на Вълко, играна от Снежана Малковска, Златка, жена на Пейчо, изпълнявана от Анастасия Стеблецка, селски глашатай, в чиято роля влиза Петър Дойчев, и майката, играна от Агапи Йорданова.
Константин Петканов е роден в село Каваклия, Лозенградско. През 1907 г. завършва българската мъжка гимназия „Петър Берон“ в Одрин. Малко преди избухването на Балканската война (1912 – 1913) Петканов се преселва в България и учи славянска филология в Софийския университет. През 1913 г. постъпва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение.
По време на Първата световна война завършва школата за запасни подпоручици в Скопие, чийто началник е полковник Борис Дрангов, и взема участие във войната. След края ѝ (1919 – 1920) Константин Петканов учителства в Созопол, а през 1921 г. се премества в Бургас. Председател е на музикалното дружество „Родни звуци“ и е библиотекар в Общинската библиотека. През 1926 г. завършва библиотекарски курсове. От 1930 г. се преселва в София. През 30-те години на 20 век сътрудничи на списанията „Златорог“, „Завет“, както и на „Философски преглед“, редактиран от Димитър Михалчев.
През 1942 г. е поставена танцовата драма „Нестинарка“ на Марин Големинов по едноименния разказ на Константин Петканов.
След Деветосептемврийския преврат става директор на културата в Министерството на информацията (1944 – 1947). Редактор е на списанията „Тракия“, „Балкански преглед“. През 1945 Константин Петканов става академик на Българската академия на науките. Член е и на Съюза на българските писатели.
Както БТА писа, Дружеството за приятелство и културни връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ е основано в началото на 1990 г. „Дружество „Родолюбец“ пое отговорността и огромната задача да запознае българите в България със съществуването на наши сънародници в Молдова, Украйна и други държави“, се посочва на официалния сайт на организацията.
През 1998 г. Дружеството възстанови традицията за отбелязване на Деня на бесарабските българи.
/ЙК/
news.modal.text
