site.btaОтец Васил Василев пред БТА: Църквата изпълнява обединителна роля за българите в чужбина

Отец Васил Василев е роден през 1970 година в гр. Пловдив. Завършил е „Теология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Психология“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. 

Ръкоположен е за дякон през 2002 г. В продължение на три години служи като дякон в катедрален храм „Света Неделя“ и е на разположение на Софийска света митрополия за съслужения с висшия духовен клир и участие в църковни и светски делегации. 

През 2005 г. е ръкоположен за свещенослужител и поема председателството на бившия разколнически храм „Св. Наум Охридски“ в гр. София.

През 2007 г. е назначен за председател на църковното настоятелство при храм „Св. св. равноапостолни Константин и Елена“, а от 2009 г. – и за енорийски свещеник в храм „Св. Николай Софийски“.

Към днешна дата е свещеник в Българската църковна община в Милано „Св. Амвросий Медиолански”.

Ето какво разказа той за рубриката „БГ Свят“ на БТА: 

Отец Васил Василев, от колко време сте свещеник в Българската църковна община в Милано и какво Ви отведе там?

- Благодарен съм на Бог за Неговата милост и щедрост, че ме е сподобил винаги да бъда сред мъдри и достойни хора, които да спомагат за моето служение на Църквата и израстването ми като духовник – да служа с приснопаметния Светейши патриарх Максим, да имам за свой духовен наставник приснопаметния митрополит Геласий, бъда ръкоположен от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай, да бъда в съслужение с изключителни духовници през всичките над 20 години, в които съм свещеник. Отново по Божие допущение от 2 години съм в Българската църковна община в Милано с дълбока вя­ра в Бо­жия­та лю­бов, съзнание за високата отговорност и благодарност за доверието, гласувано ми от Негово Високопреосвещенство Западно и – Средноевропейски митрополит Антоний.

Какво е значението на религията и на вярата за българите в чужбина? Как те помагат на емигранта, според Вас?

- За всички християни вярата и религията са основополагащи в живота, а какво остана за българите, които са далече от родината си! Те още по-осъзнато търсят Бога и подкрепата от Църквата и още по-ревностно пазят православните традиции, ценят вярата и историята си. В държави с мултирелигиозна среда църквата не само е извор на вяра, духовна помощ и утеха, но и изпълнява обединителна роля за българите в чужбина, предоставя необходимата подкрепа и свързване в общности. Българските православни храмове в чужбина имат незаменима роля както за съхраняването на православната вяра, така и за съхраняването и на българската национална идентичност. 

Какви са наблюденията Ви, колко често сънародниците ни зад граница посещават храмовете там?

- Ако в София човек всеки ден минава поне покрай няколко храма и може да влезе, където и когато реши, то за сънародниците ни в чужбина е обичайно да изминават огромни разстояния, за да стигнат до най-близкия български храм. Затова тяхната мотивираност и осъзнатост да посещават храма на всяко богослужение е особено затрогваща и задължава още по-силно българските свещенослужители в чужбина да не щадят себе си и силите си, за да останат сънародниците ни в спа­си­тел­ни­те предели на Цър­к­ва­та и техните духовни потребности да бъдат удовлетворени.

Мислите ли, че храмът в Милано е посланик на българския дух в Милано? И кои са останалите посланици?

- Вече 20 години Българската църковна община в Милано е основен стълб на българската общност и се грижи за съхраняването на културната идентичност и укрепването на общностните връзки. Признателен съм на духовниците преди мен в този храм и на тяхното служение, на настоятелите и дарителите, които въпреки всички трудности са успели да изградят и запазят българската църковна общност. Особено благодарен съм на Негово Високопреосвещенство Западно и – Средноевропейски митрополит Антоний и на свещеноиконом проф. д-р Иван Иванов за съвместната работа и взаимните усилия храмът да стане още по-силен притегателен център за нашите сънародници. 

Всички социални и културни инициативи, които организираме непрестанно в храма, не биха били възможни без другите посланици на българския дух, каквито са Генералното консулство в Милано, Българското училище „Пейо Яворов“, българските културни асоциации и индивидуални творци. 

Благодарен съм на Бог, че съм заобиколен с доблестни съработници, чиято ревност и усърдие за запазване на българския дух са удивителни, те ме радват, дават ми сили и бодрост да продължа напред с надеждата да съм полезен на Църквата и хората. 

Завършил сте „Теология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и „Психология“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Кои са мостовете между тези две специалности и има ли разделителни линии между тях?

- Според сръбския психиатър и християнски мислител Владета Иеротич, Бог се търси и намира и по пътя на наблюде­нието, и по пътя на ума, и по пътя на чувствата и интуицията. Всички те разкриват Божиите дела на обикновени­те хора, така че чрез радостта от гледането или слушане­то сами да търсят и намерят Бога. Психологията е съществена за пастирството с разбирането за психологическите аспекти на човешкото поведение и с психотерапевтичните подходи в духовната подкрепа и насоки, с ясното съзнание, както гласи една поговорка, че ако не станем по-добри, ще станем по-лоши. Това е целта за човека и в психологията, и в православието: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Мат. 5:48). 

Има ли моменти в църковната служба, когато психологията Ви е от полза и кои са те?

- Разбирането на човешката психика, на защитните механизми, на компенсаторното поведение е съществено за пастирската грижа. Да разбереш човека, който стои срещу теб и как можеш най-добре да му помогнеш – това е най-същественото във всяко духовно служение. Психологията помага неизменно за задълбоченото наблюдение и финото разпознаване на мотивите и причините за делата на хората, които искаме да укрепим духовно. Разбирането как несъзнаваното пречи за духовното израстване на човека, също е чудесно илюстрирано от Йеротич: „Изненадата за този, който не познава скритите дълбини на човешката душа, може да бъде голя­ма, когато чуе психологическата истина: себичен човек е човекът, който не обича себе си!“.

Как съхранявате българския си дух зад граница?

- Общуването със сънародниците ми, с учениците и преподавателите от българското училище, участието ми в културни прояви на българските асоциации, реализирането на различни инициативи в храма, успехите на децата ми – всичко това спомага за съхраняването на българския ни дух и радостта от това да го носим с достойнство. Синът ми, който е виолончелист и на 15 години постъпи в Консерваторията „Джузепе Верди” в Милано, вече е известен като „българчето, което свири много хубаво“, дъщеря ми научи своите състуденти от различни краища на света на едни от най-хубавите български народни песни. Всичко това ме прави уверен, че българският ни дух ще укрепва все повече, както в семействата ни, така в църквата и в българските общности.