site.btaСмелият скок на една българка в света на сърфа и хотелиерството

На 11 000 километра растояние от родния си град в Южна България, Жени Петрова е изградила живота си като собственик и управител на сърф хотел в Ел Транзито, тихо селце на тихоокеанското крайбрежие на Никарагуа. Започнало от импулсивна покупка на земя, мястото се е превърнало в процъфтяващо убежище за сърфисти и пътешественици.

Пътят на Петрова започва в Мадрид, където изучава бизнес администрация в университета. Работи няколко години там, първо за стартъп и по-късно в сферата на оценка на недвижими имоти, но се чувства неудовлетворена и решава да си вземе почивка. Отправя се на пътешествие, което я отвежда до Коста Рика, Никарагуа, Гватемала и Белиз – все известни сърф дестинации.

Самата тя е запален сърфист.

Вълните на Никарагуа, девствената природа и отсъствието на тълпи туристи и сърфисти я пленяват.

„Тук няма много хора, които да ти откраднат вълната“, разказва тя пред БТА на верандата на своя хотел, Алайв.

През 2017 г. Петрова купува парцел земя за едва 20 000 долара, без никакви планове да прави бизнес там, а по-скоро като инвестиция в земя, която би могла да продате след години на по-висока цена. Но това, което започва като изпулсивна покупка, бързо се превръща в амбициозен проект. До 2018 г. тя започва строеж на хотел, а през 2021 г. вече посреща гости.

Тя не си спомня първоначалната си реакция когато отишла на място за пръв път, но казва, че майка ѝ ѝ припомняла, че тогава го нарекла „най-прекрасното място на земята“. Вълните, спокойствието и пищните палми я пленяват.

След инвестицията на Петрова районът се възражда. Когато тя пристига, наоколо има много изоставени домове, но днес мястото е привлекателно за все повече чужденци, а местните се връщат и реновират жилищата си. Сега съседите й са смесица от никарагуанци, американци, австрийци и канадци.

Мястото вече е добре познато сред сърфистите.

Вълните в Ел Транзито са подходящи за начинаещи и средно напреднали сърфисти.

Повечето клиенти на хотела на Петрова са германоговорящи – основно германци, австрийци и швейцарци, както и канадци и американци. Понякога посещават и местни хора.

Управлението на хотел на брега на океана е сериозно предизвикателство. В началото Петрова се сблъсква с некачествено строителство, кражби и собствената си липса на опит. Днес най-голямото предизвикателство е поддръжката, тъй като соленият въздух и влажният климат оказват влияние върху сградата.

Тя хвали местния персонал, състоящ се предимно от жители на Ел Транзито. „Много са добронамерени и ми харесва отношението им“, споделя тя пред БТА.

Тя управлява хотела заедно със своя партньор Макс Еспиноза, никарагуанец, който учи български от две години и вече го ползва на разговорно ниво. Той отговаря за поддръжката на Алайв.

В една платформа за резервации клиентите хвалят всички аспекти на бизнеса на Петрова, но най-вече местоположението на хотела, красивия дизайн на пространствата, персонала и храната.

Тя споделя пред БТА, че няма печалба от храната в хотела и я предлага единствено защото иска гостите да получат цялостно преживяване.

Тя самата не е почитател на морската храна. „Обаче като живее на брега, човек няма много избор“, добавя тя.

Хотелът редовно организира йога класове и йога ритрийти.

Една от шепа българи

Жени Петрова е една от шепата българи в Никарагуа. Откакто е тук, тя се е запознала с трима други сънародници, но не е поддържа контакт с тях. Единствената българка, която нарича приятелка, е Катя Роа. Двете се запознавят чрез общ познат, а впоследствие Петрова отсяда при Роа, когато ѝ се налага да пътува до столицата Манагуа.

Самата Роа живее в Никарагуа с прекъсвания от 1990 г., когато пристига със съпруга си никарагуанец, Маркос, и новородената им дъщеря Адриана. Тя си спомня, че в ранните ѝ години там е имало около 25-членна българска общност в Манагуа. „Повечето от тях, предимно мъже, бяха деца на български дипломати, които някога са били на мандат в Никарагуа. Те завършиха гимназия и университет тук, ожениха се за местни жени и днес Никарагуа е домът им“, разказва тя пред БТА.

Според нея в момента има 10 българи в страната, но тъй като от няколко години живее във ферма далеч от столицата, не е поддържа връзка с тях от пандемията насам.

България и Никарагуа установяват дипломатически отношения през 1979 г. България открива посолство в Манагуа през 1980 г., но го закрива по финансови причини десет години по-късно. През 1993 г. то е временно възстановено на ниво шарже д’афер, но през 1997 г. е затворено окончателно. В момента българският посланик в Мексико отговаря и за Никарагуа.