site.btaОдеска област навърши 93 години от основаването си

На 27 февруари Одеска област навършва 93 години от основаването си.

"Черно море, лимани, река Дунав, живописна степ и гори, древна архитектура, уникален колорит, най-вкусна кухня в света и най-добри и гостоприемни хора - това е нашата Одеска област. Днес Одеска област празнува 93 години от своето основаване. Въпреки всички изпитания жителите на нашия регион демонстрират патриотизъм, издръжливост, несломимост и преданост към родния край. Одеска област - това не са само нейните граници и административно деление, тя е дом за всички - от Бесарабия до Подолск. Нека този ден ни напомня за силата и твърдостта на духа на Одеса, за важността на подкрепата в трудни времена. Одеска област е земя, която обединява", е посочено в приветственото слово на председателя на Одеската областна военна администрация Олег Кипер във Фейсбук страницата на администрацията.

По случай деня на създаването на Одеска област от регионалния офис за международно сътрудничество в Одеска област инициираха събития, които насърчават културното и икономическото сближаване, което ще се превърне в платформа за установяване на нови връзки, съобщиха от регионалната международна институция за рубриката "БГ свят" на БТА.

"Подготвихме видеоклип „Дни на Одеска област в чужбина“, който има за цел да демонстрира мултикултурализма и многообразието на региона в чужбина", разказаха още от офиса за международно сътрудничество в Одеска област.

Във видеоклипа се разказва за Одеска област като "кръстопът на култури и  уникален регион, където съжителства мултикултурна хармония между  украинци, българи, молдовци, гърци, евреи, поляци, румънци и други националности, съчетана  с уникалното природно богатство на Черноморското крайбрежие, устия, лозя, ландшафтни паркове и биосферен резерват, разнообразие от архитектура, кухня, традиции, винопроизводствени практики и уникална комбинация от история и модерност, което прави този регион символ на толерантност, гостоприемство и вдъхновение за международно сътрудничество". 

От историята на създаването на Одеска област

Одеска област е създадена с решение на четвъртата извънредна сесия на Всеукраинския централен изпълнителен комитет на XII-то свикване от 9 февруари 1932 г. 

Тази резолюция влиза в сила на 27 февруари 1932 г., с която в състава на областта влизат 4 града на областно подчинение (Одеса, Кировоград, Николаев, Херсон) и 46 района.

На 15 февруари 1954 г. с указ президиума на Върховния съвет на Украинската съветска социалистическа република бе решено да бъде ликвидирана Измаилска област и да бъде прехвърлена нейната територия към Одеска област.  В резултат към Одеска област бе присъединена територията на украинска Бесарабаия. 

Областен център на Одеска област е град Одеса. Областта обединява 7 района - Одески, Подолски, Березовски, Разделнянски, Белгородднестровски, Болградски и Измаилски, и 91 териториални общини,  както и  7 града с областно значение. 

Населението към 1 януари 2021 г. съставя  2 368 107 жители. Одеска област има площ от 33 310 квадратни километра.

Българите в Одеска област

Българите в Одеска област наброяват над 150 000 души и са трети по численост според официалното преброяване в Украйна през 2001 г. В самия град Одеса живеят около 50-60 хиляди българи. Най-голямото компактно българско население е съсредоточено в Болградски, Измаилски и Белгород-Днестровски район.

Одеса

Град Одеса е пристанище за българските преселници още от момента на основаването на украинския черноморски град през 1794 г. Одеса е първият български литературен и културен център в днешна Украйна през Възраждането. Заселването на българи в Одеса датира от 20-те години на деветнадесети век, но нараства през 30-те във връзка с войните на Русия с Турция, с икономическия подем на града, със засилването на руското политическо и културно влияние в България, с формирането на новобългарска интелигенция.  С Одеса трайно е свързано името на българския поет и революционер Христо Ботев. Там Ботев пристига на 14 ноември 1863 г. Учи във Втора одеска гимназия с класически профил. В Одеса той написва първото си стихотворение „Майце си“. Ботев посещава една учебна година Историко-филологическия факултет при университета в Одеса. През 1869-70 г. той живее и преподава в Измаил, често посещава и Болград. Паметта за Христо Ботев в съвременна Украйна е жива и до днес. В местата, свързани с него и българската общност там, са издигнати негови паметници - в Одеса, Измаил, Арциз, Задунаевка (Одеска област), Олшанка (Кировоградска област) и Ботиево (Запорожка област). На една от централните одески улици – „Софиевска“, има паметна плоча и на поета и писател Иван Вазов. Това е мястото, където той е живял по време на своето изгнание и където е започнал да пише първия български роман „Под игото“.

В Одеса - по инициатива на Одеско-българското дружество, кметството на града прие официално разрешение за установяване на паметник и на Кирил и Методий. Той се намира пред хуманитарния корпус на Одеския национален университет „И. И. Мечников“. Паметника на създателите на славянската азбука св. св. Кирил и Методий дариха за българската общност в Украйна в навечерието на 24 май 2007 г. братя Бобокови.

Мемориалната плоча на Васил Априлов в Одеса бе открита на 24 май 2016 г. по инициатива и със съдействието на две български организации в Одеса – Конгреса на българите в Украйна и Българското народно събрание. Плочата е монтирана на фасадата на къщата на една от централните улици в града - Бунин, 29.

На 4 март 2024 г. по инициатива на Генералното консулство на България в гр. Одеса и Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция в гр. Одеса в Юридическия факултет на Одеския национален университет “И.И. Мечников” бе открита паметна плоча на Алеко Константинов, където той учи право от 1881 г. до 1885 г.

Болград

Административен център на Болградския район, Одеска област, е Болград: градът, основан през 1821 година от български преселници, приеман като неофициална столица на бесарабските българи и като културен център на българските колонии в Бесарабия. В гр. Болград има три стълба, които крепят българския дух в Бесарабия. На първо място това е Болградската катедрала „Свето Преображение Господне”, построена със средства на българските преселници през 1838 г. Проектът за нея е на архитекта Аврам Мелников, а общата ѝ площ е 2000 м². В строителните работи участват общо над 10 000 човека. Най-голямата гордост на храма е иконата на свети Николай Чудотворец, която е в рамка от чисто злато. От деня на освещаването на храма богослуженията в него се извършват на български, а след това на румънски и на църковнославянски език. Той е осветен на 29 октомври 1838 година - след петгодишно строителство, а днес този ден се чества като Ден на бесарабските българи.

Друг стълб е образователният - Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“, открита през 1858 г. с усилията на болградските български първенци. Това е първата българска гимназия от Възраждането, която отваря врати на 28 юни 1858 г. със съдействието на управителя на Молдова българина Никола Богориди. Гимназията подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г. През 1999 г. пред централния вход на гимназията е открит бюст-паметник на Георги Раковски, който е дело на българския скулптор Иван Лазаров. Днес в гимназията се обучават около 550 души от 18 населени места на Болградски район (предимно български села), както и от други райони на Одеска област.

В началото на 21 век, на 20 октомври 2012 г., мястото на историческия стълб, който крепи българския дух в Бесарабия, зае Мемориалът на българските опълченци, открит по инициатива и със съдействието на Асоциацията на българите в Украйна и на представители на българската общност в Украйна. Автор на мемориала е одеският архитект от български произход Николай Базан. Монументът представлява обелиск. От четирите страни са разположени плочи с имената на български опълченци от Бесарабия (установени са близо 250 имена). Участието на бесарабските българи в Опълчението по време на Освободителната руско-турска война през 1877-1878 г. е резултат от съхраненото българско народностно самосъзнание. Както сочат историческите справки в Опълчението се записват 7444 души. Участниците от бесарабските българи са близо 1000 души, от които официално установени.

Измаил

Традиционно за дата на основаване на Измаил се смята 1590 г. От момента на преселването на българските преселници през 19 век в Бесарабия, една част от тях впоследствие се установяват в крайдунавския град. По данни от последното преброяване в Украйна българите в Измаил са трети по брой. В града живеят близо 8 хиляди души, което съставя 10% от населението. И с Измаил е свързано името на Христо Ботев, който е работил тук като преподавател. В негова чест са открити бюст-паметник и мемориална плоча. Бюст-паметникът на Христо Ботев в град Измаил e разположен в двора на главния корпус на Измаилския държавен хуманитарен университет. Мемориалната плоча с профила на Христо Ботев на сградата на Измаилския политехнически лицей е възстановена и открита на 5 септември 2020 г. Събитието е посветено на 135-ата годишнина от Съединението на България. През 19 век на това място се е намирало държавното църковно-енорийско училище, където Ботев е преподавал български език през 1869-70 г. Първата плоча там е установена през 1980 г. С течение на годините плочата се пречупва по средата. Възстановена е по скици на предишния автор с общите усилия на четирите български неправителствени организации в града – Измалската община „Света София”, дружество „Св. св. Кирил и Методий”, дружество „Христо Ботев” и Асоциацията на българските семейства в Бесарабия „Роднини”.