site.btaБосилеград – минало и настояще

Днес, 21 февруари, когато се отбелязва Международният ден на майчиния език, публикуваме последния текстов, фото и видео репортаж за  Босилеград. Денят маркира финала на проекта „Традициите и обичаите на родния край“, с което се подчертава важността от опазването на българския език като език на нашите предци и като основа за по-добро бъдеще на българите в Западните покрайнини. 

Портал „Гласпресс” и Българска телеграфна агенция през последните почти два месеца ви запознаха с поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. В този период представихме 24 босилеградски села: Бранковци, Белут, Извор, Бресница, Горна и Долна Лисина, Ресен, Голеш, Бистър, Горно и Долно Тлъмино, Гложйе, Груинци, Дукат, Милевци, Църнощица, Ярешник, Радичевци, Караманица и Паралово, Горна и Долна Любата, Рибарци и Райчиловци.  

С този материал ще приключи проектът „Традициите и обичаите на родния край“, който реализира босилеградското сдружение „ГЛАС”, благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българските общности на Министерството на външните работи на България.

Босилеград се намира в крайната югоизточна част на Сърбия, непосредствено до границата с България. Разположен е покрай коритото на река Драговищица в природна котловина. Градът е административно, културно-просветно, транспортно и стопанско средище на района. Босилеград е разположен на 745 метра надморска височина и се намира на 400 км от Белград, на 120 км от София и на 39 км от Кюстендил. Около Босилеград се издигат планинските възвишения Рисовица, Лещава, Кремиково и Райчиловски рид. Днешният Босилеград обединява някогашните махали: село Босилеград, Рамни дел, Кремиково, Добри дол, Кръст, Преслап, Липа, Богослов Трап и Воденици.

Според легендата името на Босилеград произлиза от владетел на име „крал“ Бусил, който управлявал крепост в местността Градище, на запад от града. Той и брат му Бранко защитавали стратегическите проходи, но след падането на Кюстендил под османска власт били пленени и убити. В района на Градище все още се откриват останки от каменни стени, керамика и римски монети.

В писмени източници Босилеград се споменава за пръв път в османските регистри от 1570 г. като „Посилград“. През 1864 г. е записан като господарско село с 53 домакинства. Към 1866 г. селото има 82 домакинства и 563 жители, като броят на населението нараства до началото на XXI век. През 1910 г. в Босилеград има 327 домакинства и 1123 жители, а през 2002 г. – 890 домакинства и 2702 жители. 

Оттогава започва тенденция на демографски спад, като през 2022 г. населението е спаднало до 2348 души. Роденият в Босилеград краевед Йордан Захариев в книгата си „Кюстендилско Краище“ отбелязва, че Босилеград е изграден върху останките на древно римско селище. 

Според преданията основател на града е дядо Паунко Ковачо от село Конопница, който се преселил в Босилеградската котловина заедно със синовете си. Други легенди свързват заселването с бегълци след унищожаването на крепостта на крал Бусил.

След Освобождението през 1878 г. Босилеград става самостоятелна община в Изворска околия. През 1882 г. е обявен за административен център, а през 1890 г. окончателно става седалище на Босилеградската околия. През 1901 г. околията е разформирована, а територията ѝ присъединена към Кюстендилска околия. 

Босилеград постепенно се оформя като управленски и търговски център с развити дюкяни, гостилници и обществени сгради.

По време на Втората балканска война (1913 г.) Босилеград е сцена на ожесточени сражения между сръбската и българската армия. В тези боеве загиват 442 български и 526 сръбски войници, както и около 40 местни жители. По време на  Първата световна война, на 15 май 1917 г., сръбска паравоенна част, водена от Коста Милованович Печанац, опожарява и разорява селата по Любатска и Лисинска река, както и самия Босилеград, убивайки 34 мирни граждани.

С Ньойския договор от 1919 г. Босилеград преминава в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци. Това довежда до масова емиграция на местното население. До 1922 г. Босилеград е административен център на Босилеградски срез, а от 1929 г. попада в рамките на Вардарска бановина.

През Втората световна война (1941-1945 г.) Босилеград отново е включен в границите на България, което води до културен и икономически подем. След края на войната градът е върнат отново в рамките на тогавашна Югославия, а по-късно става част от Пчинска област със седалище във Враня.

Първото училище в района е основано през 1833 г. в село Извор. След Освобождението (1878 г.) едва 111 души от общо 24 371 жители на района са грамотни. До края на XIX век в Босилеградско функционират 45 първоначални училища с 55 учители и 2763 ученици, както и две прогимназии с 427 ученици. 

В началото на XX век младежите от района започват да се обучават в Кюстендилското държавно педагогическо училище.

Днес в Босилеград функционират три основни образователни институции: Детска градина „Детска радост“, Основно училище „Георги Димитров“ и Гимназия.

Основно училище „Г. Димитров“ е най-голямото учебно заведение в общината и обхваща ученици от първи до осми клас. Гимназията в Босилеград е средно общообразователно училище. Гимназията в Босилеград е основана на 5 ноември 1941 г. с указ на българския цар Борис III под името „Княгиня Мария Луиза“. След 1945 г. тя е преименувана на Гимназия „Иван Караиванов“, а от 1990 г. носи името „Гимназия“. В момента тече процедура за връщане на първоначалното ѝ име „Княгиня Мария Луиза“.

Детската градина „Детска радост“ осигурява грижи и възпитание за деца от най-ранна възраст до предучилищна подготовка. Тя включва ясли, както и различни възрастови групи за деца до 6-годишна възраст.

За учениците, които живеят в отдалечените села, е осигурен ученически дом, който предоставя настаняване и хранене по време на учебната година.

Образователните институции в Босилеград играят ключова роля за развитието на местната българска общност и поддържането на нейната културна и езикова идентичност. Въпреки това, те се сблъскват с редица предизвикателства. Намаляването на броя на учениците, породено от демографската криза и продължаващата емиграция, сериозно застрашава устойчивостта на училищната мрежа.

Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ е главният православен храм в Босилеград и един от най-важните духовни центрове за българското население в региона. Построена през 19. век (1895г.), църквата е преживяла различни исторически периоди, оставайки символ на вярата и културното наследство на местната общност.

Храмът е изграден в традиционен православен стил. В него се провеждат всички големи православни празници, кръщенета, сватби и други църковни обреди. 

Днес Босилеград е център на община, обединяваща 36 села, като продължава да има културна и образователна роля за региона. До началото на 50-те години на XX век основните икономически дейности в Босилеград включват земеделие, животновъдство, овощарство, градинарство и свързаните с тях занаяти.

С нарастването на населението през 50-те години възниква необходимост от организиран транспорт, което води до създаването на предприятието „Бесна Кобила“, започнало работа с един камион по линията Босилеград – Вранска Баня. Впоследствие то прераства в автотранспортното предприятие „Автотранспорт Босилеград“, което през 1980 г. достига своя разцвет с 160 работници, 35 автобуса и 23 камиона, като годишно превозва 820 000 пътници и 61 000 тона товари. Днес от предприятието е останало съвсем малко, а бившата автобусна гара и административната сграда са приватизирани.

През последните години в обезлюдените села, с подкрепата на местните власти и държавата, навлизат международни компании за добив на цветни метали. В резултат на това околната среда и водните ресурси са изложени на риск, като редки растителни и животински видове изчезват в резултат на тази дейност. Въпреки усилията на местните жители и екоорганизациите, екологичните предизвикателства остават проблем за региона.

Босилеград е малък, но значим културен и образователен център за българското население в Сърбия. Въпреки богатата си история и природните си дадености, градът се сблъсква с редица предизвикателства, свързани с асимилационните процеси, демографията, икономическата несигурност и ограничените възможности за развитие. Намаляващото население и засилената емиграция поставят под въпрос устойчивостта на местните институции, включително училищата и детските градини, които играят важна роля в съхраняването на културната идентичност.

Въпреки тези трудности, Босилеград има потенциал за възраждане. Чрез образователни и културни инициативи, трансгранично сътрудничество и развитието на устойчиви икономически проекти, градът може да се превърне в привлекателно място за живот и работа. Съхраняването на традициите, подкрепата за младите и инвестициите в инфраструктурата са ключови за бъдещето на Босилеград и неговите жители.