site.btaКогато емигрираме, попадаме в чужда среда и си задаваме въпрос за нашата идентичност, каза пред БТА отец Добромир Димитров, служещ в Англия

Според протойерей д-р Добромир Димитров в Западна Европа хората имат нужда от духовност, от православната църква, защото има криза на идентичността. „Когато ние емигрираме, попадаме в среда, която е чужда и започваме да си задаваме въпрос за нашата идентичност“, посочи в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА отец Добромир, който е председател на българския храм „Свети Йоан Рилски“ в Лондон и обгрижва духовно българите и останалите православни християни в Кент, Англия.

По думите му в търсене на своята идентичност някои от хората стигат до народните танци, до обичаите, до ястията, а други поглеждат и по-дълбоко – към религиозната идентичност, която според него е най-важна.

„Така че ние сме тук, за да помагаме на нашите сънародници, да ги кръщаваме, да ги венчаваме, да служим литургия, те да се причастяват с Тялото и Кръвта Христови. Тоест да изповядват вярата си“, посочи отец Добромир.

Пътят на един свещеник до Великобритания

Пред БТА той разказа и как се е преместил във Великобритания, което по думите му, не е било „бленувано“, а е станало по Божий план.

„Спечелих специализация в Богословския факултет на Оксфордския университет и получих едногодишна стипендия като гост преподавател. В края на едната година, когато моята стипендия изтичаше, ми предложиха да остана още една година. Така че на втората година вече бяхме изградили с благословението на митрополит Антоний една малка общност в Кент, това е под Лондон, където аз периодично обгрижвах, служих литургия, кръщавах децата, венчавах младите, опитвах се да съм полезен и ходех от Оксфорд редовно, за да бъда с тези хора“, сподели протойереят.

След като изтича втората година и идва момент отец Добромир да се върне в България, той разбира, че има опасност българската православна мисия в Кент да спре да съществува.

„Това беше решаващото, за да се преместя във Великобритания. Разбира се, трудно казано преместя, защото емигрантството не е това, което беше преди години, така че прескачам и до България, защото все още имам и преподавателско място в Богословския факултет на Великотърновския университет“, добави отец Добромир.

Преди да отиде във Великобритания отец Добромир е енорийски свещеник в Русе и болничен свещеник в периода 2001-2010 година. От 2010 до 2017 година е енорийски свещеник при храм „Св. Мина” във Велико Търново. От 2008 година е редовен асистент по църковно право в Богословския факултет на Великотърновския университет „Св. св Кирил и Методий”. Защитава докторска дисертация през 2014 година. Официалното му служение в Западно- и Средноевропейска епархия започва през 2017 година. От декември 2021 година Добромир Димитров е назначен за председател и енорийски свещеник при храм „Св. Иван Рилски“ в Лондон, сочи справка на отдел „Справочна“ в БТА.

Как емиграцията влияе на духовния живот на българите?

На въпрос на БТА дали емиграцията се отразява по-положително на духовния живот на българите в чужбина, отец Добромир отговори, че българите във Великобритания откриват своята вяра и тя е доста активна и осъзната.

„В България, за да отидеш на църква, за да посетиш храма, са нужни пет-десет минути, или 15-20 минути, ако живееш някъде в края на града. А тук българите пътуват по час, час и половина, понякога два часа и повече. Което означава, че тези хора жертват от времето си, единствения си почивен ден, за да бъдат на литургията, за да участват в богослужението, което безспорно говори за осъзната вяра и за една жертва – жертва на времето“, посочи протойереят.

По думите му, когато в храма при тях всяка неделя идват хора, които пътуват по два часа в едната посока само и само за да бъдат на богослужение, това е нещо уникално.

„Щом те са дошли толкова отдалеч, ние не можем просто да ги пуснем така и следователно ние правим литургия след литургията – тоест след самата служба ние сме заедно, общуваме, защото литургия значи дело на народа. Народно дело е именно нашето дело – да сме заедно, да споделяме своите радости, своите надежди и някой път да се утешаваме, ако има болести, немощ или загубване на близки, така че това е – ние живеем като един общ организъм. Разбира се, и в България е така, има много енории, където свещениците имат това чувство за църквата като общност. Но да, определено в чужбина понякога нещата са осъзнати повече“, сподели отецът.

За църквата и хората днес

Проповеди от служението на отец Добромир в Англия са качени в интернет, църковната община „Свети Йоан Рилски“ издаваше и списанието „Децата на свети Йоан Рилски“, което се публикуваше във Фейсбук страницата на храма в Лондон. На въпрос на БТА през интернет ли е по-лесно днес църквата да достигне до хората, отец Добромир отговори, че интернет е само инструмент, който използват, но за тях най-важен е личният контакт и общуване.

„От моя опит – 24 години като свещеник, виждам, че непосредственият нормален контакт, нормален разговор, емпатията, са най-голямата проповед, която един духовник може да проповядва Христос. Защото в църквата ние правим реално Христос да съществува. Тоест ние сме Негови уста, Негови уши, Негови нозе, Негови ръце, защото църквата е Тяло Христово, и ние като членове правим реално Той да действа в този свят. Така че ако ние, свещениците, по правилен начин артикулираме какво е църквата, че тя е общност, че тя е семейство, че тя е живите, покойните, ангелите, светиите, то човек иска да остане, защото църквата е смисъл, тя дава смисъл на живота“, поясни той.

По думите му, живеем във времена, в които ние имаме криза на смисъла:

„И хората са невротични, защото дори това, което мислят, че е важно – образованието, работата, кариерата, то не им дава смисъл. Така че това се опитваме – да помогнем на съвременния човек, който е самотен, наранен, разочарован от толкова много идеологии, от един фалшив живот, който се налага от медиите, така че ние имаме това, което църквата дава – съкровищницата, а именно – Христос, който е вчера и днес, и утре ще бъде Същият, Той е Бог, който живее в своята църква“.

Служби в Лондон и в Кент

Отец Добромир посочи, че се опитва да съчетава и двете си служения – както в православната мисия „Св. св. Константин и Елена“ в Кент, така и в българския храм „Свети Йоан Рилски“ в Лондон, който както БТА писа, ще бъде осветен от българския патриарх Даннил на 23 февруари.

Църквата в Кент, където се състоят богослуженията, се намира на час и 20 минути с кола от Лондон, така че в съботите обикновено служим там, а неделите – в Лондон, посочи отецът.

„Опитваме се да сме на своето място и при нашите сънародници и не само при тях, защото вече и много православни от различни националности идват, имаме много обърнати в православието от инославни, имаме англичани, имаме палестинци, които са приели православието, тоест Българската православна църква в своето лоно има и такива, които идват от друг национален произход. И ние сме радостни, защото църквата е семейство, независимо от цвета на кожата и езика“, каза още отец Добромир Димитров.

Какво разказа протойерей д-р Добромир Димитров пред БТА за сбъднатата над 35-годишна мечта на българите за свой храм в Лондон, за реконструкцията на параклиса „Свети Йоан Рилски“, за украсата му и предвиденото неделно училище – вижте тук.