site.btaДвата тома на сборника „Банатските българи – културно наследство, език и литература“ бяха представени в София

Презентацията на двата тома на сборника „Банатските българи – културно наследство, език и литература“ се състоя на 12 февруари в зала 3 на Католическата църква „Свети Йосиф“ в София. Събитието бе първото от поредица инициативи, с които Дружеството на банатските българи в България – „Фалмис“, с председател Светлана Караджова отбелязва 160 години от създаването на банатската българска книжовна норма, съобщават от сайта на Дружество „Фалмис“.

„Процесът по създаване на правилата на „Pravopisanije“-то трае три години от 1862 до 1865 г. През 1862 г. във Винга е поканен за учител Йосиф Рил, родом от Модош, става основният двигател на създаването на банатската българска книжовна норма на основата на латиницата, заедно с Винганското книжовно дружество. Развоят на събитията не е случаен, а се извършва с благословията на чанадския епископ Александър Боназ (1812-1889) и политиката му за даване на права на малцинствата в Банат и обучението на майчин език. В края на 1862 г. епископът не само че позволява да се проповядва в бешеновския храм на български език на всяка неделна литургия, но дори прочита проповедта си на български по време на едно от големите тържества в енорията. След този акт учителят Йосиф Рил заедно с колегията на Винганското учителско дружество за три години създават „Balgarskutu Pravopisanji“. През 1865 г. епископ Боназ благославя книжовната норма и започва буйният разцвет на писаното банатско българско слово“, разказват от Дружеството за това как се е зародила банатската българска книжовна норма.

Втори и трети том включват доклади от научните конференции на тема „Банатските българи – културно наследство, език и литература“, осъществени през 2023 и 2024 г. година, и публикувани от академичното издателство „Марин Дринов“. Сборниците съдържат информация за историята на банатските българи в Румъния, общото в лексиката на българските католици в Банат и българските католици в южните български земи спрямо сведения от книжовни паметници, възникването на училището в село Бърдарски геран, особености на кухнята на банатските българи, някои културни понятия и реалии в банатските преводи на Новия завет и друго.

Проучванията и публикуваните сборници са част от проекта „Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина“ на Института за български език към Българската академия на науките, ръководен от гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева и подкрепен от Фонд „Научни изследвания“.

В представянето на сборниците се включиха учени от Института за български език, Института за литература, Института за философия и социология към Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и свещеници от ордените на пасионистите и капуцините, членове на Дружеството на банатските българи в България, приятели и съмишленици, добавят от екипа на Дружеството.

„Фалмис“ подчертава, че научните конференции са важен инструмент за разширяване на знанието за банатските българи. Според Дружеството задълбочените изследвания и анализи помагат за осмислянето на историческата роля на общността и нейното културно наследство.

„Срещите, на които отново говорим за присъствието и ролята на банатските българи, създават навик за мислене. А той ще породи условия за промяна в траекторията на разглежданите процеси“, заключават от Дружеството. Те смятат, че ако се активират „определени ядра от знание, което почива в паметта на библиотеки, хранилища, архиви, то ефектите от тяхната поява в днешните дни ще доведе до нови значения, тълкувания и решения на проблемите“.

Според публикуваната информация, концепцията „Фалмис“ съществува от 27 години, като активно разширява присъствието на общността на банатските българи. Научните конференции са една от основните посоки на това разширяване, като целта им е да поддържат интереса към темата чрез задълбочено проучване и анализ. Въпросът за културната идентичност на банатските българи продължава да се развива и да води до създаване на нови тълкувания на съществуващите факти.

Както БТА писа, Светлана Караджова е родена на 18 септември 1973 г. в учителско семейство в Бърдарски геран, област Враца. Селото е най-голямото от общо пет, заселени от банатски българи - католици, завърнали се от Банат в България след Освобождението през 1878 година. Завършва българска филология във Великотърновския университет. От януари 1998 г. започва издаването на вестник „ФАЛМИС - Uvec falim!“ - бюлетин за банатските българи, чийто главен редактор е до спирането му през 2003 г.

През юли 2007 г. основава „Дружество на банатските българи в България“ със седалище в София в стремежа си да обедини всички банатски българи в страната. Година по-късно заедно с Александър Живков създават сайт на Дружеството на банатските българи в България „Falmis“, а през 2009 г. създават и сайт на село Бърдарски геран. През 2016 г. създава ансамбъл „Фалмис“ към Дружеството. От 1 септември 2021 г. е редовен докторант в Института за литература към Българската академия на науките в секция „Българско възраждане“ с научен ръководител проф. дфн Иван Младенов. Темата на дисертационния ѝ труд е „Модуси на литературното в културата на банатските българи“.