site.btaБосилеградското село Караманица – минало и настояще

Портал „Гласпресс” и Българската телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българските общности на Министерството на външните работи на България.

Следващият репортаж е за село Караманица.

Село Караманица се намира в югозападната част на община Босилеград на около 35 км от града. Разположено е по южните и югоизточните склонове на планината Бела вода, обхващайки върховете Бандера, Камениста струга, Бели камък, Голема ливада и Дълбок преслап. Граничи със селата Доганица на север, Горно Тлъмино на изток и югоизток, Жеравино и Голеш на юг, с Република Северна Македония на запад и с община Търговище на североизток.

Селото се намира на площ от около 13 кв. км. Надморската му височина варира от 1357 м (в района на мината) до 1828 м (на Големи връх), което определя природните условия в района. Караманица е от планинските тип села и се състои от 11 махали: Каменска махала, Падище, Ристинци, Златановци, Софтерци, Деда Станойковци, Парталска махала, Маряница, Речанци, Гаринарци и Циганска махала.

Според легендата селото носи името си от човек на име Караман, който успешно преследвал вълците в този район. Първото писмено споменаване на Караманица е от 1864 г., когато е записано като Калиманица в областта Каменица. През 1880 г. в селото живеят 223 души в 30 домакинства, а през 1953 г. населението достига своя исторически максимум от 440 жители и 83 домакинства. След това започва намаление, като през 2022 г. са преброени 14 жители. Основните причини за обезлюдяването са трудният достъп, слабата икономическа активност, което води до миграция към Босилеград, С. Македония, Сърбия и България.

Административно село Караманица е сменяло принадлежността си. До Освобождението е било част от община Бобешино в Кюстендилска област. След Ньойския договор преминава към Крива Паланка, а от 1944 г. става част от община Босилеград.

В миналото местните жители са се препитавали основно с овцевъдство, което е било развито още по време на османското владичество. Земеделието е било ограничено, а овощните култури, предимно джанки, круши и ябълки, са предимно саморасли.

Районът е богат на рудни залежи. В периода 1966-1969 г. започва експлоатацията на рудник за олово и цинк, но той е закрит поради екологични проблеми. През последните години рудникът е възобновен за изследователски дейности, но след протести от местни екоактивисти се стига до ново спиране на дейността на мината.

Село Караманица е едно от малкото в района, което няма изградена църква. Първите училища са се помещавали в частни домове, а първата училищна сграда със сламен покрив е построена през 1910 г. През 1935 г. е изградено ново училище, което е просъществувало до 1983 г. и е обслужвало ученици от Караманица, Голеш и Жеравино.

Природата на Караманица е богата на букови гори и планински потоци, които образуват Караманичка река, Поповска река и Каменска река. Тези природни дадености предоставят потенциал за развитие на алтернативни икономически дейности като екологично земеделие и агротуризъм.

Въпреки демографските и икономически предизвикателства Караманица има потенциал за развитие чрез използване на природните си ресурси. Туризмът, свързан с природните пейзажи и историческите рудни находища, както и екологичното земеделие, могат да бъдат двигатели на възраждането му. Възстановяването на околната среда след рудодобива също е приоритет за бъдещето на региона.

Ако се осигури модернизация на инфраструктурата и се подкрепят местните инициативи, Караманица би могло да се развие устойчиво.