site.btaБосилеградското село Радичевци – минало и настояще

Портал „Гласпресс” и Българска телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българскате общности на Министерството на външните работи на България.

Поредният видео, текстуален и фото репортаж е за село Радичевци.

Село Радичевци се намира на пет километра от Босилеград, разположено по междудържавния път за Кюстендил, на левия бряг на река Драговищица. Според преданието, записано от Йордан Захариев, основател на селото е дядо Радичко, който първи се заселил в тези земи, а след него дошли и други заселници от Македония. Първите писмени сведения за селото се откриват в турските регистри от 1570 година под имената Радичица или Модилово, а през 1576 година – като Радичовче.

Селото се състои от две махали – Горната махала, наречена Село, и Долно Радичевци, позната още като Венчарска махала. Основният поминък на местните жители в миналото е бил свързан със земеделие, животновъдство и зеленчукопроизводство. Благоприятните природни условия и плодородната земя на десния бряг на река Драговищица са допринесли за развитието на тези дейности.

Историческите данни показват, че през 1866 година в Радичевци е имало 18 домакинства с общо 193 жители. В средата на XX век населението на селото започва да намалява, като през 1953 година броят на жителите е 183, а през 2022 година – около 100 души. Въпреки този спад, близостта до Босилеград и удобният достъп по асфалтовия път са помогнали за относителното запазване на селото в сравнение с други населени места в региона.

През Втората световна война Радичевци е било административен център на община, обхващаща селата Бресница, Буцалево, Млекоминци, Ресен и Радичевци. Въпреки своето стратегическо значение, селото никога не е разполагало със собствена църква или училище. Децата от Радичевци са били принудени да пътуват до близкото село Райчиловци, за да получат образование. Въпреки това, през 1916 и 1941 година в частни къщи временно са били откривани училища. През годините селото е дало на България 23 учители, които са работили в различни райони на страната.

Днес училището в Радичевци има само трима ученици. Основните причини за намаляващото население са емиграцията на младите хора към по-големи градове и ограничените възможности за професионална реализация в региона.

Бъдещето на Радичевци зависи от усилията за съживяване на местната икономика и подобряване на условията за живот. Сред възможните решения са развитие на инфраструктурата, стимулиране на земеделието, животновътството и зеленчукопроизводството, както и привличане на инвестиции в туризма. Използването на природните ресурси и благоприятното географско разположение на селото могат да бъдат ключови фактори за устойчиво развитие. Подкрепата за младите поколения и създаването на условия, които да ги насърчат да останат в родния край, са от съществено значение за бъдещето на Радичевци.