site.btaХудожничката Хана Иванов от Ню Йорк пред БТА: Земята и как се чувствам на нея е по-важно за мен, отколкото да избирам между националности
Българската художничка и авторка Хана Иванов е родена в началото на новото хилядолетие в Ню Йорк. Завършва висшето си образование в Училището на Арт института на Чикаго. Печели стипендия на Fulbright Bulgaria за проекта ѝ по неконвенционална живопис.
Освен Хубен Черкелов, Хана е другият български артист, чието произведение бе показано в изложбата на тема „Изкуство и дипломация“ в галерия на „Бродуей“. Експозицията бе организирана от Генералното консулство на Мароко и Общността на чуждестранните консули в Ню Йорк, в чийто изпълнителен борд е и българският дипломат в Ню Йорк Ангел Ангелов.
Хана Иванов участва в експозицията с платно-колаж със снимки на български икони, като концепцията е свързана с православната религия и нейното място в нашите лични животи и лични пространства.
Ето какво разказа тя за рубриката „БГ Свят“ на БТА:
Вие сте от български произход, но сте родена и израснала в Ню Йорк, САЩ. Коя от двете страни чувствате по-близо до себе си?
- Не искам да отговарям с категоричен избор, защото не мисля по този начин. Има неща от Ню Йорк, които са голяма част от моя характер (например, фактът, че ако говоря английски, често хората бързо познават откъде съм), има и аспекти от българската култура, които са изразителни у мен – начинът на мислене, например, или това, че имам лице, което не прилича на често срещните seventh-generation Americans (седмо поколение американци, бел. ред.). Аз по-скоро се чувствам по-близо до определени географски обекти. Имам слабост към морета, големи езера и планини. Земята и как се чувствам на нея е по-важно за мен, отколкото да избирам между националности.
България или САЩ Ви вдъхновява повече?
- САЩ със сигурност ме вдъхновява повече, но поради простата причина, че тук съм се реализирала като художник. Тук са ми контактите от университета, от галерии, познавам каналите за информация и дискусия много по-добре, отколкото в България. Аз прекарах една година в България и мога да кажа, че вече съм позната и имам връзки в София, но не до същата степен. Но и в моята практика - и като писател, и като художник, често правя препратки към български традиции или случки. Техниките и начинът, по който ги пресъздавам като артист, си е американски. От това не мога да избягам.
Ваше платно участва в изложбата „Изкуство и дипломация“, която бе открита в галерия на „Бродуей“. Откъде дойде предложението именно Вашата картина да бъде показана?
- Първоначално предложението от генералния консул Ангел Ангелов бе изпратено към баща ми. И той е художник, който вече рисува повече от 20 години. След разговор, в който обсъждахме коя негова работа да предложим, на шега предложих моя работа. Баща ми реши да прати и двете картини на г-н Ангелов и в крайна сметка моята бе избрана за изложбата. Случаен коментар, който доведе до резултат.
Творбата Ви е платно-колаж със снимки на български икони. Ще ми разкажете ли малко повече детайли около създаването ѝ?
- Тя е направена всъщност по една задача от университетски курс за рисуване. Има три такива платна, пак с колаж, и показват три различни вариации на лична стая. Идеята идва от това как прекарваме времето си сами и какво всъщност допускаме във вътрешните ни животи. Аз не съм религиозен човек, но българкисте икони и православните икони в по-общ мащаб винаги са били част от моите лични пространства. Най-вече заради качествата им като обект на изкуство, но и като референт към семейната ми история и култура.
Какво провокира интереса Ви към българските икони?
- Мисля, че идва от много ексцентрично мислене, от детството ми. Като бях малка, баща ми участваше всяка година в изложби, които се представяха в една църква тук в Манхатън. Помня излизанията ни за откриването, как се влизаше вечер в църква за... изложба. Оттам тръгна тази де-асоциация (ако може така да се каже) между религиозното изкуство и неговите качества като оbjects of worship (обект на поклонение, бел. ред.). Не искам да кажа, че не уважавам религиозните символи, но от рано започнах да ги приемам като примери за изкуство, извън техните контексти. Може би не е било много уважително навремето, но виждам, че се е отразило по интересни начини в изкуството ми днес.
Как пазите връзка с родината?
- Имам семейство, приятели, гледам да пътувам до България, за да ги видя, защото за мен е по-лесно, отколкото за тях. В момента връзката съществува в по-метафизичен характер, но си признавам, че е там и трябва да се поддържа. България е част от моята история, особено, след като съм изкарала известно време там и продължавам да се развивам.
/ИКВ/
news.modal.header
news.modal.text