site.btaБосилеградското село Ярешник – минало и настояще

Портал „Гласпресс” и Българската телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българските общности на Министерството на външните работи на България.

Следващият репортаж е за село Ярешник.

Ярешник, разположено на 33 километра от Босилеград, е планинско село, което се намира на южните склонове на планината Църноок и граничи със селища Църнощица, Бресница, Назърица и Горно Тлъмино. Селото е от разпръснат тип, като махалите му – Рамнище, Лещар, Татарци, Катранджийска махала и други – са разположени сред планински пейзаж. Село Ярешник е характерно с дългите и студени зими и кратките и прохладни лета. Това е обяснимо от значителните надморски височини на селото – от 980 метра при Назъричка река, до 1881 метра на самия връх Църнок.

Историята на Ярешник разказва за общност от българи християни, чийто основен поминък векове наред са били овцевъдството и земеделието. Според легендите името на селото произлиза от място, където са били пазени яретата при отлъчването им от майките. През 1866 г. в Ярешник са живели 197 души, а през 1953 г. населението достига 320 души. Днес в селото са останали 31 жители.

Ярешник съхранява символи на своето минало. Сред тях е църквата „Св. Параскева“, построена през 1898–1899 г. и възстановена през 2000 г., както и останките от стари сгради в някои махали. Резерватът с рядък черен бор, който се намира в района, допълва природното богатство на селото.

Училището в Ярешник е построено през 1930 г., но до 1941 г. не е открито, а учениците са учили в съседните села. Така продължава и след Втората световна война.

През Ярешник протичат реките Назъричка, Ярешничка и Медена, които създават прекрасни условия за развитие на селски и еко туризъм. Но лошите пътища, особено през зимните месеци, значително затрудняват достъпа до селото и възпрепятстват жителите по махалите за по-лесна комуникация помежду си.

Въпреки трудностите, Ярешник притежава потенциал за възраждане. Неговите природни дадености, история и възможностите за развитие на културен и еко туризъм могат да привлекат посетители и да вдъхнат живот на селото. Подобряването на инфраструктурата и насърчаването на инициативи за опазване на традициите, обичаите и природното наследство биха могли да осигурят устойчиво бъдеще за това отдалечено от Босилеград планинско село.