site.btaБабинден в Бесарабия: Празник на традицията и на почит към жените

На 21 януари българите в Бесарабия честват Бабинден, празник, който е посветен на акушерките и бабите, пазещи здравето на родилките и бебетата. През последните години жените от различни професии, възрасти и населени места се събират заедно и със смях и закачки отбелязват народния женски празник.

Правят възстановка на българския обред „измиване на ръцете на бабата“. За него те избират възрастна жена и ужким я посещават в дома ѝ, за да ѝ честитят празника с обредно поливане, като я измият, което се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или на стълбите на дома ѝ. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на младите жени, за да са плодовити и лесно да раждат. Накрая жените благодарят на всички акушерки от града и пожелават да се родят повече деца в Тараклия. Сред празнуващите не може да има мъже. Ако случайно се появи, жените могат да го намажат със сажди. Денят завършва с традиционна трапеза, песни и танци. Съвсем наскоро, от няколко години, подобно събитие започна да привлича по-голямо внимание и от високопоставени лица – мъже. Те изнасят кратко поздравително слово, в което подчертава значението на традицията и на празника, желаят здраве и благополучие на жените в целия район.

Според местните българки възобновяването на този фолклорен празник сред българската общност в Молдова е важна част от етническото възраждане на диаспората, което от 35 години укрепва родовата памет и съхранява традициите на българите в Бесарабия. Методистът по български език и литература Мария Делибалтова, командирована от българското Министерство на образованието и науката в Комрат, отбеляза, че фолклорът и празниците като Бабинден създават емоционални връзки и укрепват идентичността на българите в съвременния глобализиран свят.

„От една страна този процес свидетелства за силата на родовата памет сред потомците на някогашните преселници, устояла на превратностите в съдбата им. От друга страна обаче този процес е неизменна част от съвременността, тъй като в условията на глобализация всеки народ се стреми да покаже своята уникалност най-вече чрез фолклорните си традиции. Днес ние сме свидетели на красиви народни празници, в които старите обреди придобиват нов характер, преосмислят се съобразно новите условия, възприемат се не само като възродени спомени, но предимно като емоционални събития и като възможност за предаването им на следващите поколения. Важна роля в този процес играят както различните културни институции и неправителствени организации, така и образователната система в лицето на учителите българисти. Те създават емоционално обединение на хора от различни възрастови групи, доказват силата на народния гений и са важен елемент от стремежа за съхраняването на българското етническо самосъзнание сред подрастващите“, коментира за БТА Мария Делибалтова.

Според нея празникът „Бабинден“, който в миналото е бил посветен на бабите акушерки и е включвал редица обреди, целящи запазването на здравето на бебетата и родилките, както и на плодовитостта на жените, постепенно се е превърнал в един от най-тачените женски празници в много от българските села в Бесарабия. Той е знак на почит и уважение към възрастните жени, които винаги са били стожер на семейството и общността. Затова и до днес този празник е съхранил своите устои, своята емоционалност и своето място в българската празнична система, сподели Делибалтова.

„В съвременния свят на глобализация и електроника се усеща нуждата от запазване на индивидуалността. Идентификацията на себе си като българин се проявява и чрез съхранение на знанията за своя род, традиции и народни празници. В нашето семейство от бабите успях да възприема това почитание към древните традиции и обичаи. Дядо и баща, разказвайки ми родови истории, възпитаха в мен любов към рода. Днес, живеейки в голям град, особено искам да запазя всичките си знания и да ги предам на децата и внуците си. В селото е по-лесно да се съхраняват традициите, тъй като всички живеят с тях, правят ги, празнуват. Дори да говорят за тях, вече се предава информация. В града хората живеят в многонационална и урбанизирана (градска, частна) среда, когато съседите понякога не се познават помежду си. И при такива условия предаването на традиции и култура на народа е по-трудно. Благодарение на българската библиотека „Христо Ботев“ в Кишинев, неделното училище, лицея „Васил Левски“, огнището на българщината ще гори. Благодарение на дейността на „Българска община в Република Молдова“ (БОРМ), Научното дружество на българистите и Асоциацията за развитие на българската общност в Молдова (АРБОМ), българската общност в Молдова получава подкрепа в този въпрос както научна, така и финансова“, смята секретарят на „Българската община Република Молдова“ със седалище в Кишинев Нина Топалова.

Според специалиста в „Отдел икономика и инвестиции на района“ към Районния съвет на Тараклия Ирина Дериволкова, интересът към народните празници и традиции сред българската общност в Молдова е нараснал, тъй като хората осъзнават тяхното значение за съхраняването на националната идентичност и корените си.

„В съвременния свят, където цифровите технологии заемат значителна част от живота, хората започват да усещат липсата на простичко, искрено общуване. Народните празници дават възможност да се потопиш в атмосферата на миналото, да облечеш традиционни носии, да се почувстваш част от едно цяло и да укрепиш връзката си с културното наследство“, смята жителката на Тараклия Ирина Дериволкова.

„Смятам, че общественото внимание към народните празници значително се е увеличило поради настоящата социално-политическа ситуация в Република Молдова. Националните малцинства изпитват недостиг на внимание от страна на ръководството на страната, подкрепа и възможности за развиване на своята култура в рамките на отделните териториални единици. Те са финансово ограничени и нямат представител в парламента, който да лобира за техните интереси“, каза участничката в събитието „Бабинден“ Людмила Бишир.

Началникът на „Отдел култура и туризъм“ към районния съвет в Тараклия Людмила Шеболенко сподели, че традициите, без съмнение, се съхранявали и предавали през годините, но по-рано често не е имало възможност или условия за тяхното публично афиширане и активно възраждане на по-широко ниво. Тя добави, че през последните десетилетия културните особености и празници са се съхранявали в рамките на семейния кръг или малки общности, но сега благодарение на подобрената комуникация и организация на културни събития тези традиции могат да бъдат представени на по-широко ниво. Шеболенко отбеляза, че ръстът на интереса към фолклора и народните традиции е свързан с възможността открито и активно да се споделят тези обичаи, което не само позволява тяхното съхранение, но и популяризирането им сред новите поколения и по-широката общественост. Тя подчерта, че традиционните празници и обреди стават не просто начин за запазване на наследството, но и възможност за хора от различни култури и нации да изпитат уникалната атмосфера и обичаи на други народи, което от своя страна помага за укрепване на културните връзки и взаимодействието в многокултурното общество.